С. Церово - крепост Церово / Градището

Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост Церово/Градището се намира на едноименното възвишение, на 2.37 km югозападно по права линия от центъра на село Церово и на 0.37 km северно по права линия от махала Долно Церово. Крепостта е разположена на скалист рид със стръмни склонове, намиращ се на левия бряг на река Струма. Възвишението е самостоятелно, като само от изток чрез тясна седловина се свързва с Горноцеровските възвишения. Укреплението има неправилна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Има площ от 27 дка и максимални размери 180х260 m. Крепостните стени се проследяват във вид на разсипи и насипи, като тяхната структура се открива само там, където археолозите са ги разкопали. Ширината на стените варират от 1.7 m до над 3 m. Издигнати са пред ръба на венеца, като са подпрени на склона с цел да нямат възможност за подкопаване. В строителството на обекта са констатирани 3 строителни периода. Най- ранният е от II-III век. Градежът на крепостната стена е от редица камъни и два реда тухли, споени с хоросан със слаб примес от счукана тухла. Към него принадлежи единствената, разкопана до момента, правоъгълна кула с размери 6.4х5.2 m. Към втория период се отнася градеж също от типа на смесена зидария, но в него са употребени три реда тухли, споени с бял хоросан (IV-V век). От третия строителен период, който се отнася към Първото българско царство е разкрита стена, градена от ломени камъни и бял хоросан, смесен с едър чакъл. Тази стена застъпва по- ранната, римска стена с 0.5-0.6 m. Запазени са останки от ров и вал от към седловината. Крепостта е защитена от няколко крепостни пояса, като защитата е била най- силна от по- достъпните източна и южна страни. От тези страни протейхизмата отстои от основната стена на разстояние от 10 до 19 m, като и двете стени са допълнително защитени с множество кули и бастиони. Те са предполагаемо с правоъгълна форма. В югоизточната, най- висока част на укреплението е оформен вътрешен град. Той заема заравненото било на хълма и има неправилна форма. Максималните му размери са 106х45 m и площ от почти 3.5 дка. Източната и южната му стени са общи със стените на външния град. Крепостните стени на вътрешния град са с ширина над 3 m и по нея има изградени няколко кули, основно от изток и юг и предполагаемо една от югозапад. От запад, северозапад и север кули не се забелязват, но от тези страни склоновете са изключително стръмни и отвесни на места. В най- южната част на вътрешния град се забелязват основите на голяма правоъгълна сграда долепена до южната стена. Сградата е с дебелина на стените от над 1 m, размери 5.5х7 m и вероятно е представлявала жилищно- отбранителна кула. Цялата площ на вътрешният град е била гъсто застроена. Там археолозите са проучили четири, успоредно разположени, с верижен план постройки, отделени с коридори широки от 1.5 до 3 m. Те са градени от местни ломени камъни, споени с кал, които са подравнявани с фрагменти от строителна керамика и са дебели 0.55-0.6 m. От югозапад пред вътрешния град, където склона е стръмен но достъпен, се забелязват останки на преградна стена. Външния град основно се разполага на заравнена площадка от северозапад. В този участък има следи от застрояване. От северозапад и север склоновете пред външния град са почти отвесни и поради тази причина е имало само една стена широка около 1.7 m и без следи от кули. Входа към твърдината е оформен в източната стена на външния и вътрешния град. Защитата му е оформена по много интересен начин. Северно и южно от входа, перпендикулярно на основната стена излизат две стени, които завършват с кули, предполагаемо с кръгла форма. Кулите са разположени така, че от двете им страни (северна и южна) спира протейхизмата. Между кулите в протейхизмата е оформен входа. През този вход се влиза в оградено пространство, обиколено от всякъде от крепостни стени. След входа във външната стена, пътя се изкачва стръмно по склона и достига основния входа във вътрешната стена. Този вход допълнително е защитен с кула разположена северно от него. В обекта са разкрити основите още на редица помещения, които са били покрити с керемиди. Открити са останки, които говорят за селище от неолитната епоха. Укреплението е построено в края на ІІ или началото на ІІІ век и след многократни разрушавания и възстановявания е изоставенo в края на VI или първата половина на VII век. През ІХ-Х век българите са построили отново крепостта, използвайки част от старите крепостни съоръжения. Обекта е разрушен в края на Х или началото на ХІ в. Вероятно няколко десетилетия по- късно е възстановен или поне само вътрешния град. За сега не са събрани категорични археологически данни за съществуването и през Второто българско царство, но все пак е спомената, като „градище Церово“ в Рилската грамота на цар Иван Шишман

Местоположение

Надморска височина: 423 m. GPS координати: 41°56’55” С.Ш. и 23°06’10” И.Д.

Източници

Дремсизова- Нелчинова, Ц. Археологически паметници в Благоевградски окръг. София, 1987
Рабовянов, Д. Извънстолични каменни крепости на първото Българско царство (IX- Началото на XI век). София, 2011
К. Василев
М. Гърдев

Снимки

https://goo.gl/photos/FonUcHMaPJw5At5S9

Планове

<iframe src="https://www.google.com/maps/d/embed?mid=11_UpTRQkI6p1nmwsPuV1pMO_oOE" width="640" height="480"></iframe>

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Коментари

Актуални снимки от голямата крепост Церово има тук:
http://crazywolf.snimka.bg/culture/krepost-cerovo.866809

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 5 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 4 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 7936
Общо теми 1754
Потребители Общо членове 796
Най-нов svetla

Последни коментари