Гр. Горна Оряховица - крепост Ряховец

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост Ряховец/Раховец се намира на 3.43 km северозападно по права линия от центъра на град Горна Оряховица. Възвишението върху което е издигната е естествено защитено от югоизток, юг и югозапад с венец от отвесни скали с височина от 15 до 30 m. Доста стръмен е и северният склон, който е естественият подход към върха на възвишението. Мястото на което е изградена, е обитавано от бронзовата епоха до XV век, като най- древната крепостна стена е тракийска, изградена от ломени камъни без спойка. Твърдината има неправилна форма, която смътно напомня триъгълник с остър връх насочен на юг. Максималните ѝ размери са 159х271 m и затваря площ от 23 дка. Стените обикалят целият скален венец и затварят достъпът от север. В най- широката си част, от към най- достъпните участъци, дебелината им достига 3.88 m. Укреплението има три входа. Главният е южния, който се намира в югоизточният ъгъл на обекта, в подножието на скалният венец. Мястото където е изградена се намира на единственият участък при който скалните венци изчезват и отстъпват място на много стръмни, но достъпни склонове. За защитата на това място е изградена двойна крепостна стена с кула- порта, като портата е била тройна. Максималната дължина на входното съоръжение достига 15.8 m, a ширината на входа е 2.5 m. Първата врата е разположена в началото на съоръжението и е била затваряна с две крила. Втората врата се намира на 5.5 m от първата и същи е затваряна от две крила. Непосредствено след втората врата в западната част на прохода е оформено пространство с ширина 3.8 m, което е представлявало караулно помещение. Последната порта също е двукрила и е разположена в края на входното съоръжение. Интересното при нея е, че тя е изградена най- късно и в нейната конструкция личи, че е издигната набързо и във времена на смут. Тя е градена  от грубо обработени камъни споени с бедна хоросанова смеска. Източната крепостна стена започва от входа и следва извивките на скален венец, върху който е положена посредством всичане. Югозападно от описаната кула- порта започва вторият зид от двойната южна крепостна стена, като същият се изкачва по стръмният склон и достига отвесният скален венец в най- високата точка на хълма. Първият и основен южен зид се движи непосредствено по югоизточният скален венец на условният триъгълник. В участъкът, където липсват отвесни стени, именно в южният сектор на крепостта, зидът е значително подсилен. Все още не е разкопан изцяло прохода след южният вход и не се знае точно как е бил оформен. За сега при разкопките проведени през 1987 г. е установено наличието на крепостен зид, който прикрива западната част от прохода. Този зид вероятно е изграден в края на XIV в. Вторият основен вход на обекта е северния вход, който се намира на северната крепостна стена, на 18 m западно от източния, отвесен, скален венец. Той също е бил защитен от кула порта с размери 6.2х8.80 m. Входа е с ширина 2.7 m, а дължината на входното съоръжение е 6.2 m. Тук са били монтирани последователно две двукрили врати на разстояние 2.07 m една от друга. От вътрешната част на входното съоръжение археолозите са разкрили малък участък от улицата която води към него. Тя е изградена от трамбован и добре валиран чакъл. Северният крепостен зид има дебелина до 3.2 m и е граден от полуобработени камъни, споени с бял хоросан, с използване на сантрачна система. На места височината на запазения зид в момента достига 7 m. На 80 m западно от портата през 1988 г. е разкрита една от кулите подсилващи защитата на северната стена. Тази кула е четириъгълна, издадена пред крепостната стена и е с размери 5.8х3.2 m. През XIV в. тя е била подсилена като към източната и северната стени плътно са изградени още две стени с дебелина 1.2 m. Третият основен вход се намира в югозападния ъгъл на крепостта, на западната крепостна стена, която е дълга само 19.5 m. Тази стена затваря удобното за застрояване плато от запад и е издигната между северната крепостна стена и южния скален венец. Тя е запазена във височина на 2.7-3.2 m и е разположена на терен с денивелация от юг към север. Поради тази причина и дебелината ѝ е различна, в южният сектор тя е около 2.4-2.6 m, а в северния достига 3.2 m. Тя е градена от ломени камъни подредени по лица, споени с бял хоросан с използването на сантрана система. Третата порта вероятно също е оформена като кула- порта. Нейната ширина е 2.15 m, а дължината на входното съоръжение е 8.2 m. От археологическите проучвания е установено, че в края на XIII в. тази част от крепостта е била опожарена, заедно с третия вход. В последвалия ремонт защитата му е подсилена а ширината му е намалена на 1.1 m. Северно от портата, малко преди северната стена е изградена четириъгълна кула, външна за крепостта. Широка е 5.8 m и се издава на разстояние 3.3-3.6 m. Тя е охранявала подстъпите от северозапад. От юг, въпреки отвесният скален венец също е била издигната крепостна стена, която е била изградена направо върху скалният терен. Нейната дебелина е била значително по- малка от тази на описаните стени. За съжаление днес от тази стена не е останало нищо след разрушителното земетресение от 1913 г. Строителния материал използван при изграждането на средновековната крепост е ломен камък, който при лицевите части на стените и портите е бил частично обработен. През бронзовата и желязната епоха живота на възвишението се свързва с траките. Крепостта е част от цялостна, тракийска, крепостна система, заемаща площ от около 5х6 km. Ако се докаже, че цялата гъсто застроена площ между „Царевец“ и Ряховец е била използвана от траките, то тогава населеното място няма аналог по големина и сложност на укрепителните съоръжения в България. По всяка вероятност тук е била столицата на племето Кробизи- „Берипара“. По времето на римската епоха живота тук продължава, като особено интензивен е бил през III-IV век. Източно под укреплението от тоя период е открита вила рустика с баня и басейн. Следи се откриват и от ранновизантийската епоха, както и от IX-X век по време на Първото българско царство. Периода на византийското владичество (X-XI век) е представен от значително количество керамика. Определено най- голямата значимост крепостта придобива по време на Второто българско царство, когато е главен пост, контролиращ северните подстъпи към столицата „Търнов“. Близкото наличие на голяма обитаема територия северно от обекта- "Тъмен град" (почващ от стените на крепостта на север почти до река Янтра), дават основание да се предположи наличието на голям, укрепен, средновековен град с цитадела. След нахлуването на османците, крепостта продължава да съществува още 50 години с гарнизон, до разрушаването ѝ през края на септември 1444 г. от войските на Владислав III Ягело по време на похода му срещу Османската империя. След това крепостта е окончателно изоставена. Тоталното ѝ разрушаване идва през 1913 г., когато земетресение с епицентър Горна Оряховица срива зидовете, кулите и портите описани от К. Шкорпил. Подробни разкопки на част от обекта се правят през 1985-1991 г. от Й. Алексиев, Ив. Бъчваров и Х. Вачев. Разкопана е западната крепостна стена, северната в източната и част, и източната крепостна стена. След 25 годишно прекъсване на 16.06.2015 г. започват редовни археологически разкопки. Проучванията се провеждат от специализиран екип археолози, с научен ръководител И. Петракиев, зам. ръководител Мая Иванова и научен консултант проф. д-р Хитко Вачев. През 2016 г. и 2017 г. разкопките на обекта продължават. Съществува спор между историците, от къде произлиза името на крепостта Ряховец. Според част от тях то идва от думата „Орех“ свързано с аналогията „костелив“, „здрав като орех“, за което крепостта със сигурност може да претендира. Според други изследователи обаче то идва от думата „Рях“- път, друм, което също има своето основания предвид важните пътища, които са минавали покрай крепостта. Тя охранява важните и древни пътища, идващи от „Никополис ад Иструм“ и „Червен“.

Местоположение

Надморска височина: 249 m GPS координати: 43°08’00” С.Ш. и 25°39’01” И.Д.

Източници

Алексиев, Й., Бъчваров, Ив., Вачев, Х. Археологически проучвания на крепостта Раховец. Сборник Раховец. Велико Търново, 1994 
Алексиев, Й. Бъчваров, Ив., Разкопки на крепостта „Ряховц“ при Горна Оряховица, АОР 1985, Велико Търново 1986
Алексиев, Й. Бъчваров, Ив., Разкопки на крепостта „Ряховц“ при Горна Оряховица, АОР 1986, Разград 1987
Алексиев, Й. Бъчваров, Ив. Вачев, Х. Разкопки на крепостта „Ряховц“ при Горна Оряховица, АОР 1987, Благовеград 1988
Алексиев, Й. Бъчваров, Ив. Вачев, Х. Разкопки на крепостта „Ряховц“ при Г. Оряховица, АОР 1988, Кърджали 1989
Алексиев, Й. Бъчваров, Ив. Вачев, Х. Разкопки на крепостта „Ряховц“ при град Горна Оряховица, АОР 1989, Кюстендил 1990
Петракиев, И. Иванова, М. Средновековна крепост „Ряховец“, гр. Горна Оряховица, АОР 2015, София 2016
Петракиев, И. Иванова, М. Средновековна крепост „Ряховец“, гр. Горна Оряховица, АОР 2016, София 2017
Петракиев, И. Иванова, М. Средновековна крепост „Ряховец“, край гр. Горна Оряховица, АОР 2017, София 2018
М. Гърдев
К. Василев

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/05/blog-post_0.html
https://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/08/blog-post_54.html?spref=fb
https://photos.app.goo.gl/X4i9vyBB9q8hrYiy5

Планове

К. Василев

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 3 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 2 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8076
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 40
Най-нов Me4kataX