С. Хухла - крепост Родостица

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Балък дере/Родостица/Родестюик се намира в местност "Балък дере", на 3.22 km югоизточно по права линия от центъра на село Хухла. Крепостта е изградена на труднодостъпно възвишение с ориентация югозапад- североизток, със стръмни и отвесни склонове, обградено северно от река Балък дере, южно от река Керечница и източно от река Арда. Реките Керечница и Балък дере се вливат в река Арда в едно общо устие и по този начин придават подчертано триъгълна форма на възвишението. Крепостните стени са дебели до 2 m и следват конфигурацията на терена, като затварят площ от над 10 дка. Hа места стените са запазени на височина до 6 m. Максималната дължина на крепостта е 256 m, а максималната ширина 117 m. От североизток, до укреплението се изкачва тясна пътека, която минава през отделни скални групи. Тъй като през късната античност и средновековието река Арда е била плавателна в този участък, най- вероятно в устието на реките Керечница и Балък дере се е намирало пристанище, от където по тази пътека се е стигало до твърдината. Обекта е бил най- достъпен от югозапад, от където е издигната здрава и дебела 2 m крепостна стена. Пред тази стена на около 7-8 m е била издигната друга по тънка стена- протейхизма. А пред нея е оформен ров. Главната порта е била разположена, най- вероятно в северозападната част на крепостната стена, като е била фланкирана от запад от правоъгълна кула. Сондаж на южната крепостна стена показва, че по дървено стълбище стражите са стигали до бойната пътека на стената, за да наблюдават подстъпите към укреплението. При разкопките в този участък е открит огромен капител с трапецовидна форма и релефен кръст, изобразен върху една от стените му. Това показва, че в обекта се намира голяма базилика, част от която е откритият капител. Предполага се, че е от IV-VI в. През IХ-Х в. крепостта е била най- южната твърдина на българската държава- само на 30 km от "Адрианопол". Доскоро твърдината е била зад кльона на българо- гръцката граница и това я е опазило от иманяри. Най- вероятно тя е създадена в началото на ІV в. във връзка с преместването на столицата на Римската империя в "Константинопол". Културният пласт е запазен на дълбочина от 2.20 m и обхваща периода ІV-ХІІІ в. В най- високата част е открита голяма обществена сграда с мощни зидове и фрагменти от мраморни колони. Според находките тя е построена през ІV век, а през първата половина на VІ в. е станала жертва на опустошителните славянски и аварски нашествия. Поради ключовото си място Родостица е пограничен форт между Първото българско царство и Римската империя. Тя е пазела входа на Родопите. По поречието на река Арда е минавал древния път за вътрешността на планината. Българската следа в укреплението е освидетелствана с откриването на множество коланни апликации, характерни за българските боили и аристократи. Подобни има и в първата българската столица "Плиска". Трудно обаче е да се определи колко време тази твърдина е била в български ръце. Все още няма яснота и за етническия произход на населението, тъй като е известно, че крепостите в Южна България и в Родопите през месец са били ту български, ту римски. Но един от най- важните изводи, които археолозите правят, е че Родостица е била повече от охранителна крепост. Тя е била буфер между България и Римската империя. Животът на съоръжението продължава и по време на римското владичество. Открит е некропол от ХІ в. с богати погребения. Крепостта е изоставена през първата половина на ХІІІ в. Не е изключено това да е станало в следствие на продължителните войни между българи и кръстоносци. Според археологът Ивайло Кънев, в научната литература крепостта се назовава Балък дере. С латинското име Родостюик се среща в документ от началото на ХIII век, чийто автор е летописецът на IV кръстоносен поход маршал Жофроа дьо Велардуен. Той пише за крепост, в която през 1206 г. цар Калоян се спасява от капан, подготвян от император Анри- брата на Балдуин Фландърски и графа на Солун Бонифаций Монфератски. Двамата се наговарят да заклещят Калоян в Тракия, но българският цар успява да се измъкне. Жофроа дьо Велардуен пише, че Калоян е преспал в крепостта Родостюик на Арда, след което се изтеглил по реката през Родопи планина към Пловдивското поле. Името ѝ в летописа на Жофроа дьо Велардуен е Родостюик, защото така французинът е транскрибирал българското ѝ название- Родостица. Североизточно до крепостта древен път е пресичал река Арда. Той е свързвал в тази отсечка крепостта „Неузетикон“ с крепостта Родостица, като след град Ивайловград се е разклонявал към „Плотинопол“ на югоизток, „Траянополис“ и „Аенос“ на юг и „Маронеа“ и „Комотини“ на югозапад. 

Местоположение

Надморска височина: 125 m GPS координати: 41°33’27” С.Ш. и 26°08’11” И.Д.

Източници

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=562926 – посетен на 02.05.2014
http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/znaten_episkop_upravlyaval_rodostitsa-178788.html – посетен на 02.05.2014
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2014/10/blog-post_4.html – посетен на 02.05.2014
М. Гърдев
К. Василев

Снимки

http://fritzthefox.snimka.bg/travel/k-snoantichna-i-srednovekovna-krepos...

Планове

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 3 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8078
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 55
Най-нов miro15211