С. Гугутка - крепост Бялград

Описание и история

Късноантична, средновековна и османска крепост Бялград се намира на 3.47 km източно по права линия от центъра на село Гугутка. Изградена е на естествено защитен, труднодостъпен, скалист връх. Склоновете му се спускат стръмно към Бяла река, която го обгражда от север и изток, и към сухо дере от юг. Най- достъпен е от запад през стръмна седловина. Крепостните стени следват очертанията на билната заравненост и ограждат площ от 16.7 дка с формата на пура. Те са запазени почти изцяло в първоначалният им вид, като на много места липсват само зъберите. Твърдината има дължина общо около 650 m. Крепостната стена е запазена на височина до 7-8 m, а дебелината ѝ е между 1.5 и 2.2 m в зависимост от това колко е достъпен терена. Тя е градена от местен ломен камък с различен размер, споен с бял хоросан. Лицата на зида са от добре подредени и оформени камъни, които придават гладкост на куртините. Името Бялград, вероятно се дължи на факта, че за направата на стените му са използвани и много късове от бял мрамор, който придава искрящ бял цвят на градежите. Друга съществена особеност, характерна за късноантичната и средновековна фортификация е това, че терена вътре в крепостта е по- високо от терена извън крепостните стени с 4-5 m. По този начин крепостните стени се подпират на склона, което е затруднявало тяхното подкопаване и разрушаване при обсада. По протежение на стените се наблюдават пет четириъгълни кули. Всичките те са издигнати в западната сравнително по- достъпна част на обекта. Най- голямата кула е разположена в средата на западната стена и е защитавала основният подход към укреплението. На южната стена, в западната част на крепостта се разполагат три кули, както и главният вход. Този вход е поместен в къс, напречен участък на основната стена, като е защитаван от една от кулите и от участък на основната стена. В северната кула, както и в най- източната от южните кули са били оформени две малки потерни за пешеходен достъп. От запад седловината, която отделя възвишението от останалата част на рида е била допълнително удълбана и оформена във вид на голям и дълбок ров. Общата ширина на този ров е над 20 m, а дълбочината достига 10 m. През този ров преминава стар път който върви от север на юг. В източната част на укреплението са разкрити основите на еднокорабна, едноабсидна църква, частично вкопана в земята. Тя има дължина 8 m, ширина 6 m, а дебелината на страните и е 1 m. Подът ѝ е бил покрит с каменни, квадратни плочи с еднакви размери. Най- интересното съоръжение е вътрешната, феодална, жилищно- отбранителна кула. Тя е от типа на така наречените донжони и е една от малкото сравнително добре запазени кули в България. Стените ѝ се издигат на височина до 9 m, а дебелината им е 1.5 m. Тя има правоъгълен план с размери на основата 11 и 9 m. Била е на поне три етажа без да се брои бойната площадка. Приземния етаж е преграден с носеща стена, като едното помещение е използвано за склад, а другото за щерна за вода. В едното помещение е била монтирана дървена стълба, по която се е излизало на втория етаж. Запазени са гнездата на гредите, които са носели този етаж, вероятно също използван за склад, но в него не са складирани хранителни припаси, а оръжие. На вторият етаж, също така се е разполагало и караулно помещение, което е приютявало част от охраната на кулата. От третия етаж, където са били основните жилищни помещения, се виждат само отделни отвори на гредите, които са я носели. За съжаление от бойната площадка не е останало нищо. Донжонът е неразривно свързан със структурата на изградената през XII-XIV век средновековна крепост и необосновано е определена от Иван Балкански, като строена през XV век. Писмени сведения за укреплението в средновековните извори не са запазени. Северната крепостна стена е по- добре запазена от всички останали и от нея липсват само зъберите. На тази стена си личат останки от опит за подкопаване на стената, като нападателя е използвал за прикритие скален къс. Този къс е конструктивно свързан със стената и образува козирка, която защитава нападателите от защитният огън на отбраняващите се. Из целият терен на обекта се наблюдават парчета от средновековна, груба, фина и гледжосана керамика. Особеностите на градежа на крепостта показват, че изграждането ѝ в нейния начален вид може да се отнесе към края на VII и началото на VIII век, а сегашният ѝ вид е от XII-XIV век. Липсата на пълни археологически разкопки създава трудности за определяне ролята на тази крепост през средновековието, но големите ѝ размери и необичайната ѝ съдба дават основание да се смята, че тя е била средищно селище от градски тип, в което е живял феодален господар със земи и села наоколо. Това се потвърждава косвено и от името ѝ- Бялград или по- рядко Градището, докато другите крепости наоколо местното население нарича калета. Съдбата на Бялград след падането на България под османско владичество е неясна. Вероятно крепостта не е била разрушена, а в нея се е настанил, временно османски феодален владетел. 

Местоположение

Надморска височина: 253 m GPS координати: 41°23’52” С.Ш. и 25°57’17” И.Д.

Източници

Димитров, Б. Ханджийски, А. Каменните щитове на България. София, 1988
Овчаров, Н. Коджаманова, Д. Перперикон и околните твърдини през средновековието. София, 2003
К. Василев
Д-р Д. Димов
М. Гърдев

Снимки

https://goo.gl/photos/R1Qe81HhXPKq34Rn9

Планове

К. Василев

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 10 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 9 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8087
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 176
Най-нов iskra_sg

Последни коментари