С. Вълче поле - Вълча крепост

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична, средновековна, османска и българска Вълча крепост/Курт кале се намира на връх „Шейновец“, на 3.2 km североизточно по права линия от центъра на село Вълче поле. Изградена е на стратегически, самостоятелен връх с отвесни скални склонове от запад, север и североизток. От юг и югоизток склоновете са високи и стръмни. Върхът се намира на билото на масива „Гората“. Той е най- достъпен от изток по билото му. Твърдината е обявена за археологически паметник. Първоначално на върха се разполагат траките, които трайно се заселват на него и околностите му. В подножието на укреплението има тракийско светилище, а в скалата- култови трапецовидни ниши от двете страни на входа на светилището. По времето на римляните вероятно тракийското население на върха си остава, като укреплението е изпълнявало наблюдателно- контролна функция над долините на река Марица и река Арда в блиските им участъци. Може би тогава е издигната външната крепостна стена от ломени камъни, споени с бял хоросан. По времето на Източната римска империя, върхът запазва важната си роля. През средновековието местните владетели укрепват върха с още една крепостна стена, изградена също от ломени камъни, споени с бял хоросан. И по двете стени се виждат множество кули с полукръгла и правоъгълна форма. Входът на вътрешната крепостна стена е от юг, фланкиран от две полукръгли кули. От запад, север и североизток няма крепостна стена. От тия страни крепостта се отбранява чрез отвесните, високи, скални склонове. Вътрешната крепостна стена затваря пространство с максимални размери 151 m в посока изток- запад и 180 m в посока север- юг. Формата е неправилна, като стената е насочена с фронт на юг и югоизток. Външната крепостна стена затваря пространство с максимални размери 206 m в посока изток- запад и 222 m в посока север- юг. Формата е неправилна, като стената е насочена с фронт на юг, югоизток и изток. Стената е начупена, като следва конфигурацията на терена. По време на Османската империя крепостта продължава да бъде използвана като отбранителна позиция до 04-05.10.1912 г., когато върхът е превзет от 30 Шейновски полк дал името на върха. В него загиват 14 от войници. Според българското разузнаване на 4 октомври 1912 година в османската застава на връх "Курт кале" има около 100 войници, а в близост до нея още две роти. Българското военно командване подготвя атака към върха, чиято главна цел е овладяването му, тъй като от тук могат да се наблюдават долините на реките Арда, Марица и Одринското поле. Достъпът до върха е изключително труден. Склоновете от запад, север и североизток се спускат отвестно и са недостъпни, а скатът на изток е скалист и стръмен. Изчакването на върха било възможно само по една пътечка, криволичеща между скалите и храсталаците. На 4 октомври в 21.30 часа дружината на 30-ти пехотен шейновски полк получава заповед да започне овладяването на върха. Рано сутринта на 5 октомври българските военни роти го превземат. Това е първото сериозно сражение в похода на българската армия към Одрин. След него, българските войски завземат Мустафа паша (днес Свиленград), без никакви препятствия. След това българската армия изгражда три бетонни бункера на върха, които съществуват и до днес.

Местоположение

Надморска височина: 703 m GPS координати: 41°42’56” С.Ш. и 26°01’45” И.Д.

Източници

Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001 
http://www.lyubimets.org/index.php/2008-10-20-19-47-16/2009-08-04-13-22-25/125-1912
М. Гърдев

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 2 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 1 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8082
Общо теми 1801
Потребители Общо членове 124
Най-нов etar1924

Последни коментари