С. Белица - крепост Градището

Описание и история

Тракийска, късноантична и средновековна крепост Градище се намира на едноименния хълм, на 3.48 km западно по права линия от центъра на село Белица. През 1986 г., са проведени разкопки на хълма "Градище", като са разкрити и проучени останките на тракийска крепост и две късноантични и средновековни християнски черкви. Хълма е издължен в посока североизток- югозапад и се състои от три хълма, свързани чрез достъпни седловини. Най- на север е “Пресвята”, по средата- “Калето” и на юг- “Коледата”. И на трите хълма преди разкопките не са личали каквито и да са следи от строежи, но по повърхността е можело да се открият фрагменти от глинени съдове от старожелязната, късноантична и средновековната епохи, огромни насипи от камъни и големи иманярски изкопи. Иван Велков отбелязва, че на "Градището" има крепост, градена от ломени камъни без спойка и останки от постройки, свързани в миналото с черкуване от жителите главно на Белица и съседните села Черна могила и Бисер. Според преданията, от началото на седловината право надолу към местността “Кладенчето” вървял “подземен тунел”. По време на разкопките археолозите се натъкват на вдлъбнатина, подобна на тези при подземния ходник при крепостта „Констанция“ и тази на сливенския „Хисарлък“. Средният хълм, известен като “Калето”, е най- висок- 368 m. Върху него е изградена крепостна стена от суха зидария, която като венец опасва върха във форма на елипса. От стената са останали големи, високи и широки по няколко метра каменни насипи. От двете по- достъпни стени при седловините (от север и от юг) са издълбани ровове, а до тях се виждат свлечени купчини от ломени камъни. В центъра на “Калето”, на самия връх, гъсто обрасъл с дъбова гора, преди разкопките се е виждала голяма иманярска яма и насипи от пръст, примесена с камъни и фрагменти от керамика. Между строителните останки се е виждал и червен хоросан, с обилен примес от пясък и стрити едри парченца от тухли. Тези останки от 50-те години на ХХ в., както и на другите два хълма, са били почитани от населението на близките села като свещено място- оброк. От страната на село Черна могила, всички по- едри камъни от крепостните стени през 1952 г. са били обрани за строеж на пътя с. Бисер- с. Черна могила (10 km). На населението е била наложена повинност- по 10 m3 камъни на къща. На северния хълм, известен като “Пресвята”, ставал голям събор на 7-21 юли- денят на Св. Пресвята Неделя, чието име вероятно някога е носил храмът, съществувал на това място. Според по- възрастните работници на разкопките, върху източния край на насипите, по време на събора се поставяла метална икона- триптих. В спомените си за събора на “Пресвята” Златан Петров от с. Белица пише: “Празници с курбан за светеца бяха още празнуването на “Пресвята” в чест на Света Пресвята Неделя, на 21 юли всяка година като хората с месали, дини, пъпеши и други неща се изкачваха на “Градището” и там празнуваха. Черковните приготовляваха курбана с черковни пари, а след това от хората събираха по някой лев, за да заплатят за закланото жертвено животно. Ако денят 21 юли се случи сряда или петък, то вместо курбан от пилешко месо правеха курбан от речна риба. Настоятелите отиваха в село Бисер и там от Бисерските рибари купуваха рибата (шаран или сом) за курбана“. От изложеното до тук е ясно, че руините и на трите хълма на „Градището“, до недалечното минало (50-те години на ХХ в.) са били свързани с черкуване от жителите на селата Белица, Бисер и Черна могила. Това черкуване води началото си от османското робство, когато тези християнски светилища, разрушени и затрупани в земята, се почитали от българското население, възприемани като развалини на черкви или манастири- останки от християнската българска държава. Като проява на това българско съзнание от незапомнени години, губещи се в последните години на османското робство, на определени християнски празници се правели народни събори, които поддържали самочувствието на християните. По време на Втората световна война на “Коледата” са правени военнозащитни съоръжения (бункери), значително обезличили археологическите паметници на това място, поради което разкопките се ограничиха само на другите два хълма. Внимателният оглед на терена на „Градището“, незначителните следи по повърхността, заедно с огромните каменни насипи на “Калето” и спомените на възрастните са добри указания за черкви (по една на всеки хълм) и крепост на средния. Хълмът “Калето” е ограден от стена (суха зидария) в почти елипсовидна форма- стена с прави участъци и тъпи ъгли, която загражда площ от около 60х100 m. По време на разкопките крепостната стена е разчистена отвън и отвътре само в източния край в протежение на 20 m. Тя е изградена от големи камъни без спойка. Разчистената част е много добре запазена на почти еднаква височина- 1.5-1.6 m, при дебелина на зида 2.6 m. Цялата разкрита част на стената завършва с два, три реда по- едри камъни, плътно наредени като “полуобработени блокове”, поради което горният край на съоръжението придобива друга структура, отделяща се от долната. Не е изключено нареждането на по- едри камъни да е продиктувано от конструктивни причини, за по- голяма здравина. Това навежда на мисълта и за ремонт на крепостната стена, т.е. за втори по- късен период, вече не от старожелязната епоха. В хода на разчистването на крепостната стена, между камъните отгоре и в насипите непосредствено до нея, са открити повече находки от средновековието и по- малко от късноантичния период и от старожелязната епоха- всички свлечени от вътрешността на крепостта. Откритите оскъдни находки върху и в насипите непосредствено до крепостната стена и предполагаемите добре отделящи се “два периода”, дават възможност да се предположи, че долната и част, на височина под 1 m, е по- стара (според керамиката от старожелязната епоха, началото на І хил.пр.н.е.). Съответно следва да приемем, че горната част е от късноантичния период (V-VІ в.), когато крепостта Градището, се оформя като значителен християнски център. Тогава върху съществуващите останки, крепостната стена е възобновена, отново със суха зидария, но отгоре с по- едри камъни. В Родопите вече има открити крепости от късноантичния период, градени с камъни без спойка.  На около 30-40 m от крепостната стена има втора крепостна стена с издълбан ров пред нея, която обгражда крепостта от всички страни. Находките, които се намират върху крепостната стена са насипни, предимно средновековни, със сигурно датиращи се белези от византийския период (ХІ-ХІІІ в.). Това са: фина, червена керамика, покрита с червен лак, фрагменти от стъклени гривни, между които и от тъмно стъкло, рисувани с по- светла боя, фрагменти от керамика с глазура и от съдове, покрити със златиста ангоба- т.е. средновековна керамика от и след ХІ в., но също и четири броя малки железни върхове от триръби стрели и керамика от късноантичната епоха (V-VІІ в.), Сред находките присъствуват и късносредновековни (от турския период) предмети от ХVІІІ-ХІХ в.: скоби, клинци и подкови от двукопитни животни, железен светилник и др., както и напълно запазен, изработен майсторски нашийник на куче, със стреловидни ковани шипове- от повърхностния пласт на черквата (вероятно от ХХ в.) Върху билото на трите хълма на „Градището“ са открити значителни следи от старожелязната епоха. Те са най- много на хълма “Пресвята”, където явно е било разположено селището. Цялата площ на билото е осеяна с керамика от тази епоха. Значителна част от нея е с украса от канелюри, концентрични кръгчета с тангенти, спирали и други врязани орнаменти. Намерени са и няколко каменни стривалки. Откритите черкви са строени през късноантичната епоха, а параклисите върху останките им- през средновековието. Потвърждение за това са находките от тези епохи, както и формите и техниката на строеж на постройките по време (V-VІ в. и ХІ-ХІІІ в.). Находките, които имат аналогии с такива от последните векове на османския период (нашийника на куче, т.н. “миньорска лампа”, бъбрековидните подкови от двукопитни животни и др.), са от ХІХ-ХХ в., когато около местата на старите черкви се организират народни събори с черкуване. 

Местоположение

Надморска височина: 368 m GPS координати: 41°49’11” С.Ш. и 25°57’56” И.Д.

Източници

Д. Аладжов и Д. Балабанян - travelguide-bg.com

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/01/blog-post_18.html

Планове

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 4 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8082
Общо теми 1801
Потребители Общо членове 112
Най-нов entusiast

Последни коментари