С. Бориславци - крепост Сиври дикме

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Сиври дикме се намира на едноименния връх, на 3.9 km северозападно по права линия от центъра на село Бориславци. Тя е изградена върху самостоятелен, скалист връх с много добра видимост към околните долини.  Върхът е обграден от високи и непристъпни скални групи, които подсилват защитата на обекта. Достъпът до върха е най- лесен от североизток през широка седловина. От останалите страни достъпът е затруднен от скалните групи. Укреплението има неправилна елипсовидна форма продиктувана от терена. То има максимални размери 45х25 m и площ от 0.7 дка.  Крепостните стени са с дебелина над 2 m и са изградена от едри ломени камъни без спойка. Въпреки скалните групи, които са естествена защита, крепостни стени са изградени от всички страни. Днес стените се проследяват под насип, в по- голямата си част или като разсип на отделни участъци. По трасето на стената се забелязват останките на само една крепостна кула. Тя е разположена на най- лесно достъпната източна страна на обекта и е подсилвала защитата на стените в този участък. Входа в укреплението е бил разположен от към най- трудно достъпната южна страна. Той е оформен между две скални групи, чийто подход е бил преграден. Във вътрешността на крепостта се забелязват останки от стени на помещения, също от суха зидария. Малко след входа се забелязват останките на щерна за вода, която иманярите са разкопали. В западната част на обекта е ситуирано тракийско скално светилище. По скалния терен там се забелязват множество изсичания и кръгли отвори, като много от тях са свързани с улей. Вероятно част от отворите са служели като легла за дървени греди, които са били част от постройки. По терена и в иманярски дупки, като и в подножието на обекта се забелязват фрагменти от груба битова керамика от тракийския период. На обекта е намирана и керамика и от античната, късноантичната и средновековната епохи, но те са значително по- малко от тракийската керамика.  В Хасковския музей се пазят намерени в крепостта монети от римската република и на Одесос. Също така и монети на императорите Траян, Гордиан III и Лициний и на византийските императори Роман, Диоген и Теодора, както и монети на Латинските императори властвали в Константинопол и Светите земи.  В югозападното подножие на хълма се забелязват следи от старо не укрепено селище. Първоначално крепостта вероятно е възникнала като охрана на споменатото тракийско светилище. В този период от началото на I хил. пр. н. е до към I в. обектът е бил най- интензивно използван. След това от античността до края на средновековието той е бил използван  за наблюдение и охрана на два антични пътя които преминават от тук. Единият - минава южно под крепостта и я свързва с крепостта „Папаз кая“ . Вторият път е важният римски „Източен презродопски път“, чието трасе се проследява по долината на река Олудере, северно под твърдината. Този път е бил използван постоянно от римската епоха до края на османското владичество. Такъв път със сигурност се е нуждаел от наблюдение и охрана.

Местоположение

Надморска височина: 435 m GPS координати: 41°40’11” С.Ш. и 25°52’52” И.Д.

Източници

Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001
М. Гърдев
К. Василев
Д. Димов

Снимки

https://photos.app.goo.gl/jKTfhJFPTy3UHb3B7

Планове

К. Василев

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 2 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 2 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8079
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 59
Най-нов 1331