С. Голям извор - укрепен град Чала/Калето

Описание и история

Тракийски, късноантичен и средновековен укрепен град Чала/Калето се намира в местността "Биюк бунар" или „Калето“, на 1.65 km северно по права линия от центъра на село Голям извор. Възвишението, на което се издига града е източно разклонение на рида „Чала“. То има стръмни северни и южни склонове, като е най- достъпно от запад през широка седловина. Укрепения град изграден на възвишението е едно от значителните укрепени места между р. Харманлийска и р. Арда, с останки от неолита (V хил.пр.н.е.), желязната (I хил.пр.н.е.), римската (II–III в), ранновизантийската (IV-VII в) епохи и средновековието (XI–XIV в). Укрепената структура на града има формата на неправилен триъгълник, с остър ъгъл насочен на изток и основна на запад. Максималните размери на обекта се 612x260 m и площ от 76 дка. Крепостните стени са градени от дялан камък, за лица, споен с бял хоросан и блокаж от дребни камъни. На места се срещат и добре оформени каменни блокове– квадри, останки от по старите градежи на крепостните стени. Местното население с годините е отнесло дяланите камъни и сега на терена крепостните стени се проследяват във вид на разсипи от изсипания блокаж. На няколко места все пак са се запазили част от стените, най вече на вътрешни прегради, от което е видно, че същите са били дебели не по- малко от 2 m. Вътрешното пространство на града е разделено с поне три преградни стени. При археологически разкопки и анализ на градежите на тези стени, може да се окаже, че те маркират постепенното разширение на града през различните епохи, в които е съществувал. От запад, от където крепостта е бил най- лесно достъпна и от североизток, са били издигнати допълнителни стени- протейхизми. От юг, следи от протейхизма няма, но там допълнителната защита на основната куртина е организирана от няколко на брой крепостни стени, които перпендикулярно се спускат по склона. По този начин се осигурява прострелно пространство по целият подход към града от тази страна. От север също няма следи от втора стена, но там склона е много стръмен и играе ролята на ров. Изкуствен ров е издълбан от запад пред протейхизмата. Западната стена е била подсилена и с няколко кули, чийто останки се различават на терена във вид на разсипи. Кула със сигурност е имало и на тясната източна стена, както и на отделни места по южната стена. Днес на терена личат местата на две порти за достъп до града. Едната е разположена в южната част на западната стена и със сигурност е охранявана от кула, а другата се намира на южната стена в близост до една от перпендикулярните куртини и до нея води стар път идващ от с. Голям извор. В близост до този южен вход, на една от вътрешните стени, се забелязва много голямо струпване на камъни. По всяка вероятност в близост до тази ключова за отбраната на града порта е бил разположен  „донжон“ или малка добре укрепена цитадела. Това здраво вътрешно укрепление е издигнато на билото на хълма, на тясна седловина, която е държала под контрол портата и най- лесният подстъп от западната стена към вътрешността на града.  В крепостта се намира голямо количество битова и строителна керамика, като на някой от намерените парчета се виждат орнаменти. Също така са намерени железни върхове на стрели и копия, фибули, колани и апликации, обкови и токи, монети от Маронея II период, на Филип II Македонски, златна монета на император Андроник II (1282-1328), медни монети на император Михаил IV (1034–1041 г.), пръстени с монограми и надписи и няколко оловни византийски печати на Василий Агапит, патриций от XI в., Алексей I Комнин също от XI в. и Стефан Ватаци, севаст от XII-XIII в. За съжаление днес обекта е гъсто обрасло с дървета и бодливи храсти. Прави впечатление доста голямата площ, на която са пръснати развалините от което личи, че градът е бил гъсто застроен. За част от постройките не е използван хоросан при строителството. На най- високия участък от обекта вероятно е имало могила, а при разкопки може да се окаже основа на църква. Крепостта се посещава редовно от иманяри. Личат стари и съвсем пресни изкопи, но не е работено мащабно. Твърдината не е проучвана. Укрепения град, според нас, неправилно е определен, като паметник от местно значение. При евентуални разкопки може да се окаже, че не отстъпва по мащаб на градове, като „Хераклея Ситика“ до гр. Петрич или „Сердика I“, днес под центъра на гр. София. До тези предположения достигаме поради факта, че южно от града се откриват следи от изключително голямо предградие, което е лесно достъпно само от юг. От останалите страни е защитено от околните хълмове. При проучвания може да се окаже, че и това предградие е било укрепено в някакъв исторически момент, а с него площта на поселението е над 240 дка. За сравнения площта на античната „Сердика I“ е била едва 180 дка.

Местоположение

Надморска височина: 323 m GPS координати: 41°46’34” С.Ш. и 25°42’55” И.Д.

Източници

М. Гърдев
Д. Димов
Е. Минчев
К. Василев

Снимки

http://dimdimon.snimka.bg/other/trakiyiska-krepost-chala-s-kralevo.669960
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2017/03/blog-post_56.html
https://photos.app.goo.gl/nF6WHCWBfVNSugip8

Планове

К.Василев
Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 3 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8079
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 59
Най-нов 1331