Гр. Ямбол - крепост Дъбилин

Описание и история

Средновековна крепост Дъбилин се намира в Ямбол. Разположена е в западната част на Ямбол, в двора и района около Техникума по механотехника. Крепостната стена е градена в края на Х век, като неколкократно е преправяна и разширявана през ХІІ-ХІV век. Сега една значителна част от Ямболската средновековна крепост е проучена, консервирана и достъпна за посещение. Тя е единственият археологически паметник на територията на град Ямбол от Средновековието и представлява интерес за всички, които се интересуват от средновековна българска история. Запазена е част от северната и източната крепостни стени, както останките на ъглова квадратна кула и вход, широк 2.35 m. Ширината на крепостната стена е 1.6 m. Личат останките от вход и квадратна кула. Височината на запазения крепостен зид е около 1 m. Проследява се на около 20 m дължина.

Част от историята на града през очите на Хараламби Баев
"Царственият бранител на Дъбилин. След като разгромяват на 26 септември 1371 г. при Черномен (близо до Одрин) последните сериозни сили на балканските християни, османските турци вече безпрепятствено плъзват по българската земя, оставяйки вредом след себе си апокалиптични картини. В началото на 1373 г. ордите на Тимурташ бег превземат Елхово и в ранната пролет достигат крепостта Дъбилин (както се нарича през Средновековието днешният Ямбол). Тимурташ бег явно веднага е поискал от дъбилинци да се предадат. „Обаче повествува Ходжа Саадедин в летописа си „Корона на историята" — ямболският управител бил твърд и упорит и уповавайки се на якостта на крепостните стени, се впуснал в пътя на неподчинението и съпротивата и се затворил в крепостта.... която станала арена на постоянни двубои и сражения". Дъбилин устоял поне 34 месеца на вражеските пристъпи. Явно горди и непоколебими българи са били бранителите му и никак не са се стреснали или огънали пред азиатските натрапници. Пък, види се, и достоен водач са си имали. Все послабо обаче мъждукала надеждата на дъбилинци, че цар Иван Шишман (1371-1395) ще им изпрати помощ. Освен това, както пише цитираният Саадедин, с изтичането на умереното пролетно време вътре в крепостта станало огнено горещо... Обсадените не можели да дишат... Храната и напитките им се разваляли и като резултат на тези неща Крепостта се предала... За Ямбол последвали 505 усилни години... Наред със заслужената почит към незнайните воини и гражданизащитници на Дъбилин и на България, справедливо би било да отдадем дължимото и на тогавашния „ямболски управител", оглавил самоотвержената отбрана. Но кой всъщност е бил той? Повечето учени не се наемат категорично да го идентифицират. В действителност не би трябвало да има съмнение, че той си е бил все същият „господин Шишман", поставил през 1356/57 г. на тогавашната българовизантийска граница каменния стълб с известния Ямболски надпис. Този надпис гласи: „В дните на благоверния цар Иван-Александър синът на брат му Михаил-Господин Шишман постави този стълб при Дъбилин. Бе година 6865 (от сътворението на света или 1356/57 от Р. Хр.)...”. Щом г-н Шишман е братов син на цар Иван Александър, значи е първи братовчед както на неговия наследник Иван Шишман, така и на видинския цар Иван Срацимир. Имаме ли обаче пълно основание да смятаме, че този представител на найвисшата българска аристокрация, който е управител на Дъбилин през 1356/57 г., е продължавал да го управлява и през 1373 г.? Основание да твърдим, че и през 1373 г. ямболски градоначалник пак си е господин Шишман, ни дава на първо място самата му възраст: през 1356/57 г. той е най-вероятно около 35годишен, така че към 1373 г. е станал малко над 50-годишен, т.е. би трябвало и тогава да си е жив и здрав... Но найсипното доказателство, че главен бранител на Ямбол през 1373 г. продължава да е гн Шишман, откриваме в т.нар. Палаузов препис (от 1381/82 г.) на известния „Синодик на цар Борил". В този ценен книжовен паметник от Второто Българско царство се пее „вечна им памет" и на мнозина, за които изрично е отбелязано, че са загинали в борбата с турците. И тъкмо сред техните имена, включени почти безспорно лично от Св. Патриарх Евтимий (1375/1393), е и това на един Шишман. Шишман от „Бориловия синодик" явно не е цар Иван Шишман, понеже по това време (1381/82 г.) той (т.е. царят) е млад (30-ина годишен), жив и здрав е и не би могло да му се пее „вечна памет" като на покойник. Споменатият Шишман не може да бъде и носещият същото име син на цар Михаил III Шишман (1323-1330 г.), понеже той е бил политически емигрант във Византия, активен претендент за търновския престол и поради това е бил разглеждан като най-голям български враг... Шишман от „Бориловия Синодик" не ще да е обаче и някой обикновен воин или човек от простолюдието: първо, подобен незнатен човек изобщо е нямало как да попадне за славословие (за анатемосване по може) в такъв важен официален документ, като „Синодика", дори и с цената на живота си, жертван за България. (Пък и откъде ще се вземе толкова място в „Синодика", че да се отразяват в него може би десетките хиляди имена на падналите в съпротивата срещу османското нашествие обикновени българи...) Второ, самото име Шишман е от рода на тъй наречените „календарни прозвища" и може да се носи само от знатен човек. (За сравнение ще посочим, че такова чисто аристократично име е например Спараток, Спарток или Спартак при траките). И трето: В „Бориловия Синодик" Шишман е вписан в нещо като раздел (или графа) „Малки и големи боляри". Затова остава само този Шишман да е именно дъбилинският г-н Шишман, който е бил предостатъчно знатен и това му е давало посмъртното право на славословие в „Бориловия Синодик". А в случая това право той явно е заслужил не само с произхода си, но и с несъмнено изгубения си при отбраната на нашия град живот...Велика е заслугата и саможертвата на ямболския управител между 1356 и 1373 г. г-н Шишман. Той и достойните му съратници от средновековния Дъбилин препречват с телата си, макар и само за няколко месеца, пътя на неудържимите варварски пълчища, устремени все понавътре в Европа... Затова нека в заключение почетем доблестните български патриоти от Дъбилинската епопея през 1373 г. во главе с неустрашимия г-н Шишман поне с тия трогателни слова от „Синодика", излезли най-вероятно изпод перото на Св. Патриарх Евтимий: “На всички, които проявиха мъжество против безбожните турци и проляха кръвта си за православната християнска вяра, вечна им памет”.

Местоположение

Надморска височина: 131 m GPS координати: 42°29’00” С.Ш. и 26°29’50” И.Д.

Източници

Димитрова, Д. и Ж. Попов, Археологическите паметници в Ямболски окръг. София, 1978 г.
Хараламби Баев

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/07/blog-post.html

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 2 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 2 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8082
Общо теми 1801
Потребители Общо членове 119
Най-нов Kameliya Voronevska

Последни коментари