С. Голица - крепостен комплекс Хемските порти

Описание и история

Късноантичен и средновековен крепостен комплекс Хемските порти/Гермето се намира на 5.42 km западно по права линия от центъра на село Голица, по шосето за село Булаир. Представлява внушителен, фортификационен комплекс от три крепости, свързани с преградна стена. Ориентиран е приблизително север- юг. Известното му досега описание е дело на братята Х. и К. Шкорпил. Общата дължина на комплексa е около 2.3 km. Северната, първа крепост е разположена върху връх "Перченлика", която се издига във вид на продълговата могила в посока изток- запад. Тя стърчи с около 30 m над Гулишкия гребен. Първа крепост има продълговата, почти правоъгълна форма, като само южната, най- дълга стена е разделена на три отсечки съединени под ъгъл, с изнесена на юг средна част. В четирите основни ъгъла е имало кръгли кули, а входът е бил на западната, крепостна стена. На север твърдината е защитена със стръмен склон. По южния по- полегат склон се спуска крепостната, преградна стена, която започва от средата на южната крепостна стена. От укреплението има отлична видимост във всички посоки. Тя е била главен наблюдателен пункт на комплекса. От нея има визуална връзка с крепостите, построени на съседните планински върхове. Преградната стена между първа и втора крепост има 10 квадратни кули, издаващи се от фронта на стената в източна и западна посока, но определено са построени да защитават от нападение от изток на запад. Установени са три периода на обитаване. Първият период се отнася към ІV век. Той предхожда изграждането на втора крепост. Отсъствието на солидни строителни останки и следите от пожар от ІV век, свидетелстват, че по това време тук е имало постройки и съоръжения с нетрайна конструкция. С оглед на тяхната интерпретация заслужава да се спомене сведението на Амиан Марцелин, че след сражението с готите при "Марцианополис" в 377 г. римските войски успели да затворят "...с високи насипи... теснините на Хемус...". По- късно обаче войските били изтеглени, проходите- отворени, а "...затворените дотогава варвари се втурнали да сеят смут и разорение." (по ЛИБИ, І, 172-173). Вторият период е всъщност периода на изграждането и първоначалното функциониране на обекта. Резултатите налагат корекции в данните на Шкорпил за плана и устройството на отделните и съоръжения. Ориентацията на съоръжението е с отклонение от около 15° от световните посоки. В план втора крепост вероятно е с форма на правилен, но не равностранен осмоъгълник. Общата дължина на стената е почти 400 m, а защитената площ (без кулите)- почти 12 дка. Дебелината на крепостните стени е 2.60-2.65 m. В западния ъгъл на втора крепост установихме останките от голяма, 5-ъгълна в план кула. Достъпът до горните ѝ етажи е бил чрез външни, масивни стълбища. Изследваните кули в югозападния, в южния и в северния ъгъл на твърдината са кръгли в план, но не са еднакви. Сондажите пред северната и южната кула показаха, че връзките на крепостта със съседните преградни стени са конструктивни и доказаха синхронното им строителство. Дебелината на стените, кулите както и на преградите достига 3.25 m. В разкритите фортификационни останки не установихме запазени тухлени редове от opus mixtum, но можем да допуснем, че във височина градежът е бил с тази техника. Предполаганата от Шкорпил “самостоятелна кула” в центъра на крепостта се оказа всъщност сграда, синхронна с обекта. Разкрихме части от две успоредни стени на около 3 m една от друга. Градежът им е без хоросан, но е стабилен, с полуобработени камъни. Подът между тях е настлан с каменни плочи. Функциите на тази централна сграда (казарма ?; преториум ?) са били в съответствие с военния характер на самото укрепление. Откритите монети позволяват да заключим, че изграждането на централната, втора крепост и на целия комплекс е станало през първата половина на V век, най- вероятно в началните години на управлението на Теодосий ІІ (408-450). Това време следва да се приеме като начална дата и за т.н. Източно- балканска, преградна линия, която се простира от черноморския бряг на изток до долината на река Елешница на запад и в която комплексът в местността "Гермето" при село Голица е с основно значение. Очевидно този комплекс прегражда и охранява главния път от "Марцианополис" за "Анхиало", т.е. от Долния Дунав за "Константинопол", който път върви от източната страна на комплекса по цялата му дължина. Откритите при разкопките монети позволяват още да се допусне, че събитията във връзка с които Малх споменава Хемските порти (по ГИБИ, І, 135)- борбата с остготите през 70-те и 80-те години на V век, имат отношение и към края на началния период във функционирането на крепостта и целия комплекс. Този край е белязан от пожар. Регистрираните строителни преустройства от следващия период на централната крепост в местността "Гермето" засега са незначителни- стесняване на входа на югозападната кула, повдигане на каменния праг при входа на западната кула и зазиждане на един вход в сградата в централната зона. Прави впечатление, че тези преустройства са с по- небрежен градеж. Със сравнително слаб градеж са и останките на една сграда с дъговидно извита източна стена, която изследвахме частично в северозападната част на крепостта и която се отнася към този период. Може би занижените строителни стандарти са указание за промяна на обитателите. Не е изключено към или след края на V век задълженията на първоначалния военен гарнизон да са били поети от някакви федерати или местни милиции. Сред контекстите от този последен всъщност период във функционирането на крепостта открихме монети от VІ век. Най- късната сред тях е на Юстин ІІ и София. В нарушен пласт с късноантични материали при югозападната кула открихме и няколко фрагмента битова керамика от Х-ХІ в. Засега те не могат да се интерпретират по друг начин освен като свидетелство за краткотрайно и ограничено обитаване или за епизодично посещаване на останките на крепостта през средновековието. Между втора и трета крепост на преградната стена има разположени 5 кули, издаващи се от фронта на стената в източна и западна посока, но определено да защитават от нападение от изток на запад. Първата кула по преградната стена южно от втората крепост, представлява голямата кула с 5-ъгълен план, като същевременно е и кула- порта. Съгласно сведението на Малх за Хемските порти (ГИБИ, І, 135-137), тази уникална кула- порта би следвало да е „западната порта на Хемус“. Външната £ ширина е към 17.5 m, а максималната издаденост- 13.5 m. Дебелината на стените достига 3.15 m. Външно челните стени са дълги по около 10.35 m, а страничните- към 8.6 m. Челният ъгъл е почти 120°. Двата входа са ситуирани по различен начин. Докато вътрешният вход е по надлъжната ос на кулата и на крепостта изобщо, то външният вход е с ексцентрично разположение- в северната челна стена на кулата. Страниците му са с Г-образна конфигурация. Предната му ширина е 3 m, а вътрешната- 3.7 m. Същите ширини (въпреки разликите в дължините и очертанията на страниците) се възпроизвеждат и при вътрешния вход. И двата входа са били с двукрили дървени врати. Във входните пространства има частично запазени настилки с плочести камъни и фрагменти строителна керамика. До горните етажи се е стигало по масивни външни стълбища, встрани от вътрешния вход. Разкрити са останките от северното стълбище. Ширината му е 1.6 m. Конструкцията във високата му южна част е била олекотена чрез широка ниша. В ниската му северна част, която опира на фуга в прилежащата куртина, има пет напълно запазени и две частично запазени стъпала. Височината и ширината стъпалата е средно по 0.25 m. Първата кула по преградата южно от втора крепост отстои на около 63.5 m от южната кула на последната. Тази кула се издава еднакво от двете страни на преградата, но в план тя е не е квадрат, а е с форма на разтегнат 6-ъгълник. С оглед на реалиите в ранновизантийското фортификационно строителство, тя изглежда като ансамбъл от две еднакви по размери, срещуположни 5-ъгълни кули с издаден ръб, с общо вътрешно пространство. Външните размери на двойната кула са 22.2 m в посока изток- запад и 9.2 m в посока север- юг. Вътрешното пространство е 10.4х6 m. Дебелината на страничните стени е по 1.6 m. Челните ъгли са около 90°. Външната (източната) челна част е с плътен блокаж. В срещуположната вътрешна (западна) част има масивен, 5-ъгълен пилон, около който спираловидно се развива зидано стълбище (с междинна площадка пред пилона) за втория етаж. Входът на кулата е във вътрешния участък на северната стена, близо до долния край на стълбището. Страниците на входа са Г- образни. Ширината в предната му част е 1.05 m, а в задната част- 1.3 m. Връзките на двойната кула с преградната стена са конструктивни. Те са планирани и градени заедно. Дебелината на преградата северно от кулата е към 3.15 m. Останките от двойната кула, която по план и устройство е без аналогии сред всичко известно от римската и ранновизантийската фортификация, са в сравнително добро състояние. Суперструкциите тук са запазени на места над 3 m. Градежът е в opus mixtum, с 3- редов тухлен пояс. Страниците на входа на кулата са зидани с тухли над каменните им цокли. Повече тухли са използвани и в долната част на вътрешната, северна, челна стена, както и в пилона за стълбището. Камъните в лицевите зидарии са полуобработени и редени под линия. Основите са с банкети. По- тясната предна част на входа е рамкирана отгоре с големи каменни блокове. Височината от банкета до рамката е 2.3 m. По- широката задна част на входа изглежда е завършвала с тухлен свод и поради това ще да е била още по- висока. Долната част на стълбището е запазена изцяло. Тя има 9 стъпала с обща височина към 1.7 m. От горната част на зиданото стълбище са запазени 4 стъпала. Ако тя е имала същата височина, то подът на втория етаж ще е бил на около 3.4 m над нивото на банкетите. Кулата е имала солиден, дървен покрив, покрит с керемиди (tegulae и imbrices). Останалите 4 кули са с квадратен план издаващи се от фронта на стената в източна и западна посока. Южната трета крепост има форма на неправилен четириъгълник, почти трапец, като във всеки ъгъл има по една кръгла кула. Източната крепостна стена на крепостта е краят на преградната стена, която идва от втора крепост. А от северната и крепостна стена почва отсечка на преградата, която продължава на югозапад, а след това на запад. На тая преграда след двете кръгли кули на крепостта има още една, която се подава от фронта на стената в северна и южна посока, като насочеността на фронта и е на юг.

Местоположение

Надморска височина: 375 m GPS координати: 42°54’01” С.Ш. и 27°29’06” И.Д.

Източници

Динчев, В. Кацарова, В. Антонов, Д. Кузов, Хр. Димитров, З. Тонков, Н. Христов, М. Проучвания в м. Гермето при с. Голица, община Долни Чифлик, област Варна
Шкорпил, К. Стратегически постройки въ Черноморската областъ на Балканския полуостровъ. Варна, 1929 
М. Гърдев
К. Василев

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/08/blog-post_1.html

Планове

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 8 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 7 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8082
Общо теми 1801
Потребители Общо членове 124
Най-нов etar1924

Последни коментари