С. Градница - крепост Пречиста

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Пречиста се намира на едноименното възвишение, на 0.42 km южно по права линия от центъра на село Градница. Построена е в края на рид от Стара планина, естествено защитен от река Боазка, която го заобикаля от три страни. Най- високата точка на крепостта се издига над 100 m над равнината. Единствено от изток височината не е заобиколена от реката, където чрез седловина възвишението се свързва с останалата част на масива. Склоновете на възвишението са много стръмни, скални и отвесни. Всички тези дадености превръщат хълма „Пречиста“ в естествено укрепено място. Укреплението е издигнато върху площта на целия хълм, като крепостните му стени следват конфигурацията на терена. То има неправилна форма с максимални размери 230х80 m и площ от 12.3 дка. Крепостните стени са градени от дялан камък със спойка от бял хоросан, като на няколко места се забелязват поправки от камък със спойка от кал. При разкопки през 1963 г. археолозите разкриват и част от тракийките стени, които са градени от ломени камъни споени с кал. Те са на височина 1.6-2.2 m и са с дебелина от 0.9 до 2.6 m. Тези стени са послужили за основа на по- късните антични и средновековни такива. Основната отбрана на крепостта е насочена от към естествените достъпни страни на хълма- от изток и запад. От изток основната крепостна стена има форма на дъга и е с дължина около 127 m. Тя е с дебелина между 2 и 5 m и е със запазена височина, на места до 3-4 m. По всяка вероятност на местата където дебелината на стената достига 5 m, са били подготвени площадки за разполагане на каменометни машини и балисти, които да засипват нападателите. По дължината на куртината има издигнати две правоъгълни кули. Те са изградени за защита на две от трите порти на крепостта. Главната порта е разположена в югоизточният ъгъл на укреплението, в най- южната частна на източната стена. До нея води път който и сега се проследява на терена. Една от кулите охранява тази порта непосредствено от юг. Втората порта представлява потерна във близост до втората кула на източната стена. Тази потерна и кула се намират в средата на източната стена в най- високата точка на хълма. В по- късен период, тази потерна е била зазидана. Пред цялата източна стена на разстояние 3 m, е изградена втора крепостна стена. Градежа на тази стена се отличава със сантрачната си система, като по цялото си протежение е прекъсната само от двете кули в чийто стени се подпират краищата ѝ. От север и юг на твърдината стени днес не се забелязват. От север може би не е имало, тъй като там се намират отвесни скални склонове, които са непристъпни и осигуряват достатъчна защита. От юг склоновете са много стръмни, като в подножието им точно над реката стават отвесни. Много е вероятно от тази страна, ако е имало стена тя да се е свлякла по склона. Споменатият по- горе път се проследява и във вътрешността на твърдината, като преминава покрай южната стена и излиза през третата порта. Тя се намира в югозападния ъгъл на обекта, в най- южната част на западната стена и е охранявана непосредствено от още една правоъгълна крепостна кула. Западната стена също има формата на дъга и е с дължина 69 m. Градежа и дебелината са идентични с тези на източната стена. На разстояние 10 m пред тази стена също е изградена втора. Градежа и структурата ѝ са еднакви с източната втора стена. Единствената разлика е тази, че поради стръмния западен склон от външната си страна е била подпряна с множество контрафорси. Водоснабдяването на тази голяма крепост се е извършвало от реката, от вливащите се наблизо потоци и от извора с постоянен дебит, който се намира на 3 km югоизточно в местността „Киев кладенец“, и е на по- голяма височина от обекта. Първоначално на хълма има селище от ранножелязната епоха XII-VI век пр.н.е. През късножелязната епоха V-III век пр.н.е. е построена първата крепостна система. По всяка вероятност и през ранножелязната епоха селището е било укрепено, но от това укрепяване до нас не е останало никаква следа. Тракийското укрепление е разрушено през III в.пр.н.е. от келтите. След траките тук римляните през III-IV век. Те построяват кастел с нов по- модерен вид, който да отговаря на новите изисквания за фортификация. Дебелината на стените е от 3 m. Същата крепост след съответните поправки е използвана и от Източната римска империя в периода IV-VII век. Обекта, който са изградили е служил за охрана на пътят, минаващ за Русалийския проход. По времето на Втората българска държава са изградени нови крепостни стени. Те са градени със сантрачна система с разположени, надлъжно дървени греди. Крепостта е била гъсто застроена, като са открити множество жилищни и стопански сгради, както и работилници. Намерени са останки и на църква разположена в източната част на крепостта, на тридесетина метра от крепостната стена. Южно от хълма на отсрещният бряг на река Боазка, е разкрит занаятчийски квартал. На юг от „Казанжийска лъка“ в местността „Петровица“, се намират останките на манастира „Св. Св. Петър и Павел“. Той е от времето на Второто българско царство. На юг, в пролома на река Боазка, в местността „Сухата чешма“, при сегашната ловна хижа, се намират останките от още един манастир от същия период.

Местоположение

Надморска височина: 370 m GPS координати: 42°57’11” С.Ш. и 24°57’26” И.Д.

Източници

Милчев, А. Габрово и неговия окръг през праисторическата и античната епоха, ГСУ, т. 68. София, 1979
Милчев, А. Габрово и неговия окръг през средновековието (VII-XIV в.), ГСУ, т. 69. София, 1980
М. Гърдев
К. Василев
Е. Минчев

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2017/04/blog-post_99.html

Планове

К. Василев
Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 7 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 6 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8078
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 50
Най-нов Icefenix