Гр. Балчик - землено укрепление на хълма "Джени баир"

Описание и история

Землено укрепление има на хълма "Джени баир" на 0.65 km западно по права линия от центъра на гр. Балчик. Животът тук продължава до втората половина на 11 век, когато България е покорена от Византия, и най- вече когато потушава бунтът на Нестор през 1074 г., който бил владетел на Дръстър. По това време прекъсва живота в старобългарското укрепление. Тогава местното население е изселено по на юг- на мястото на античния полис (днешния център на гр. Балчик) и на два от хълмовете западно от центъра- Дженни баир и Сусам баир. Стената на античната крепост била поправена и вдигната на ново. Част от населението (предполага се насилствено) е било заставено да се засели върху двата безводни, голи, ветровити и естествено укрепени хълма. Сегашната обща площ на двата хълма е около 60 дка, като днес площта може да е по- малка от времето на средновековието, заради действието на активните свлачища в района. Изкуствено землено укрепление има само на хълма "Джени баир", който е по- голям от двата хълма. Валът му е дълъг 50 m. и прегражда хълма почти на половина от север на юг. Валът е строен в края на 12 век. Самия хълм е с почти отвесни склонове от всички страни, като е достъпен само от запад. Карвуна съществува, така както просперира и подвластната му област до началото на XI в., което се потвърждава от много, макар и по- късни във времето, рисувани карти, портолани, лоции и земеописания, датирани от XIII до началото на XVII в. - една дейност на цивилизовани и учени мъже колкото достойна, толкова и полезна за познанието на хората и същевременно доказателство за съществуването на град- пристанище с това име по западния бряг на Черно море. Възстановяването на Втората българска държава не подминава средновековния град Карвуна и областта. От известните днес и пуснати в научно обръщение медни и медно- билонови монети няколко са имитативни, но с основание се приписват на първите трима Асеневци- Йоан I Асен, Теодор- Петър и цар Калоян (1185 -1207 г.). Заедно с тези номинали в кварталите на средновековния град са открити номинали на византийските императори Андроник I Комнин, Исак II Ангел, Алексий III Ангел и няколко латински имитации, сечени между 1204-1224 г. Монетите от византийски и латински произход говорят само, че средновековният град съществува, но все пак те не са сигурно доказателство за етническия му характер и принадлежност. В този смисъл откритите номинали на първите български царе, намерени и пуснати в обръщение, недвусмислено потвърждават важния факт за присъединяването на Карвуна към територията на възстановената ни държава още в зората и преди 1201 г., когато е освободена Варна. Минава повече от едно столетие, преди да срещнем името на града в нов исторически извор-„ Историята" на император Йоан VI Кантакузин: „... проводи пратеничество (империатрица Анна Савойска ) при някой си Балик, владетел на Карвуна ..."- едно следствие от водената гражданска война във Византия. Известно е, че според решението на най- стария архонт Балик, неговите братя Теодор и Добротица начело на 1000 конници оказват помощ на малолетния император Йоан V Палеолог. Докога Карвуна е столнина на Балик и неговите наследници? Във всеки случай през 1346 г. като столица на деспотското владение Карвуна вече се споменава силно укрепената във всяко отношение крепост Калиакра, където властва деспот Добротица. За търговците от Венеция и Генуа Карвуна е не само известно, но и предпочитано пристанище. Топонимът е отбелязан като Карбона за първи път върху картите на Пиетро Висконти и Марино Санудо Стория - 1311/1321 г., в отрязъка между Варна и Калиакра, а между Варна и Карвуна е отбелязано пристанището Катридзи - Кастрици. Съвременните измервания на разстоянията между Варна и Балчик, както и между Балчик и Калиакра се допълват и от един новоизнамерен портолан, където вече съществува нов топоним - Балчик. Прието е, че между 1393 и 1397 г. заедно с владението на добруджанския владетел Иванко градът е опожарен и сринат из основи. От този миг насетне твърдината Карвуна, за разлика от някои полуразрушени по онова време, но възродени по- късно от пепелищата средновековни български градове, никога не възправя снага - един много печален факт от турското нашествие, което поставя край на световните средновековни цивилизации - българската и византийската. Върху останките на Карвуна част от оцелялото като по чудо заварено българско население, сред буреносните облаци, стоварили се върху града и неговите обитатели и близо вековната титанична битка с анадолските завоеватели, положило основите на нов град - известен през идните векове с името Балчик.

Местоположение

Надморска височина: 123 m GPS координати: 43°24’34” С.Ш. и 28°09’22” И.Д.

Източници

http://www.balcic.eu/page_1.html

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 5 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 4 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8078
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 55
Най-нов miro15211