С. Дебрене – крепост Славната канара

Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост Славната канара се намира на 2.64 km североизточно по права линия от центъра на село Дебрене. Крепостта е разположена на скалист полуостров с триъгълна форма, ограден от юг и запад от потока Реката, който се влива в река Батова, а от север- от суходолие. От североизток и изток полуостровът е отделен от платото чрез дълбок изкуствен ров, прокопан в скалната почва. Общата площ не надхвърля 2.3 дка. Подходът към градището представлява тясна пътека между южния край на рова и отвесния скален склон. Археологическите разкопки установиха три периода на обитаване. Първите два се отнасят към късноримската и ранновизантийската епохи, а третия към раннобългарското средновековие, където в края на IX век над късноантичните руини възниква старобългарско селище, просъществувало най- късно до средата на X век. Укрепителната система през късноримската епоха е доста елементарна от фортификационна гледна точка. Състои се от дълбок ров и от крепостен зид, издигнат успоредно и непосредствено югозападно и западно от рова. По зида не е имало кули. Твърдината не е имала крепостни стени от северозападната и южната страни, като строителите не са счели, че има необходимост от тях. Крепостната стена е широка 2.4 m. Лицевата и задната страни на зида са изработени от едностранно обработени камъни с неправилна форма и различни размери, а пълнежът от дребни ломени камъни споени с глина. Укреплението е изградено във втората половина на IV в. Използвано е за крепост- убежище при опасност от нападение. През втората и третата четвърт на V в. крепостната стена била демонтирана до нивото на тогавашния терен, като камъните били използвани при изграждането на новата укрепителна система. Новото укрепление загражда площ от 2 дка и изцяло е защитено от външен крепостен зид. То има неправилен петоъгълен план, съобразен с конфигурацията на терена. Крепостната стена е дебела 2.25 m. Изградена е от сравнително добре обработени каменни блокове с различна големина. Блокажът е от дребни камъни, свързани с бял хоросан. Регистрирана е само една кула- порта, която е разположена зад фронта по средата на източната стена. Външните и размери са 4.72 на 3.4 m. Издава се на 1.35 m навътре от крепостната стена. Широчината на прохода е 2.4 m от вътрешната страна и 1.75 m от външната страна. Надвратната кула е била снабдена с покрив. Това укрепление също е използвано за крепост- убежище при опасност от нападение. Обекта престава да съществува към края на VI век, когато е разрушена от някой аваро- славянско нападение. През раннобългарското средновековие, в края на IX век над късноантичните руини възниква старобългарско селище, просъществувало най- късно до средата на X век. При разкопаването на средновековно наземно жилище- колиба археолозите се натъкват на бронзови апликации от старобългарски колан. Във времената на Първото българско царство мъжкия колан освен украшение е имал ролята и на знак, сочещ сана и положението в обществото на притежателя му. Най- често богато апликирани колани са носили воините, по тях се е разбирало какъв е рангът им. Открити са 16 фрагмента от колана. Находката е все още непълна, защото не е разкопано цялото жилище и не може със сигурност да се твърди какво е било положението на собственика на колана, живял преди около 1100 години. Откритите елементи са два типа- представляват стилизирани растителни мотиви- трилистник, вграден в лотос. Орнаментите са взаимствани от византийската и източната култура и са пренесени върху миниатюрни металопластики. Открит е и коланният накрайник. Археолозите се надяват, че ще намерят още фрагменти, токата и гайката на колана. Засега може да се каже единствено, че притежателят е бил воин, вероятно багатур, каквато титла са носили прославилите се в бой и военачалниците от средното ниво в епохата на Първото българско царство. Средновековният велможа е живял в края на IX и началото на X век. За втори път в страната се открива цялата апликация на един колан по време на археологически находки. Интересно е и жилището, в което е намерен коланът. То е наземно, изградено от пръти, плет и кал, различно е от типично славянските землянки, които се откриват най- често при проучване на средновековни крепости. В колибата е живял вероятно притежателят на колана със семейството си. Колибата е била унищожена от пожар при превземането на крепостта от руските войски на княз Светослав или от ромеите при падането на източна България през 971 г. Досега събраните данни сочат именно този исторически период като краен за съществуването на твърдината. Но някои дребни находки като част от викингски меч например, дават основание да се предполага, че крепостта е съществувала и през Второто българско царство. След създаването на българската държава край бреговете на Дунав, крепостта в гората на Батовската долина е добила и военно- охранителни функции. В подкрепа на твърдението, че тук е имало воински контингенти е и една находка от разкопки, извършвани преди повече от три десетилетия. Именно в крепостта Славната канара тогава е открита отлично запазена българска сабя от времето на Първото българско царство. Тя също е датирана в IX-X век, както и новооткритият колан. 

Местоположение

Надморска височина: 228 m GPS координати: 43°24’01” С.Ш. и 27°53’32” И.Д.

Източници

Торбатов, Сергей. Укрепителната система на провинция Скития (края на III-VII век.). Велико Търново, 2002
http://www.dobrichmedia.com/news/pamet_16/-bagaturski-kolan-otkriha-arheolozi-kraj-slavnata-kanara_9163.html - посетен на 26.05.2015
М. Гърдев

Планове

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 11 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 11 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8083
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 173
Най-нов Grifona

Последни коментари