Гр. Кюстендил - Землънград

Описание и история 

Средновековната крепостна система на Землънград се състои от 5 крепости минимум, разположени по цялата дължина на пролома. Три от тях са в община Кюстендил, включително и самия Землънград, а в община Земен се намират крепостите: Средновековно укрепено селище и Крепост Орлите.
Средновековен Землънград.
Още от най- древни времена хората са оценили военно- стратегическото значение на пролома и са подсилвали естествените му защитни прегради с яки и непристъпни крепости. На много места личат основите на дебели каменни зидове, върху които са се извисявали високи бойници. Те са били част от крепостната система на Землънград най- голямата и най- важна крепост в пролома. Нейните останки се намират на 5.44 км. североизточно по права линия от центъра на село Раждавица и на 2.16 км. североизточно по права линия от спирка Скакавица, върху възвишение от Конявската планина. Съществуват две обяснения за произхода на наименованието Землън. Според първото, то е възникнало от наличието на много “мелещи” воденици край бреговете на Струма в пролома през средновековието. Поради това градът първоначално се наричал Замлен. Другото обяснение е, че сред цялата скалиста околност само в тази местност е имало годна за обработване земя и от това произлязло името Землън. При проучването на крепостта Землънград, извършено през 70-те години на миналия век се установява, че останките на крепостта показват интензивен живот през четири исторически епохи, като най- значителни са от ранновизантийската епоха и Второто българско царство. крепостта заема малък скалист връх, заобиколен от трите страни от р. Струма. Крепостните стени следват очертанията на терена, заграждайки площ от около 15 дка. Изградени са от ломен камък и хоросан. Вътре в крепостта са разкрити основи на жилищни и стопански сгради, църква и седемстенна кула - донжон.
Археологическите проучвания разкриват четири периода на строеж и реконструкции.

  • Първите строителни дейности са от IV-VI в. - една жилищна и една стопанска постройка, при които са открити множество фрагменти от глинени съдове - лампи, гърнета и паници, както и устия и дръжки от стъклени чашки. 
  • Вторият строителен период е IX-Х в. - останки от жилища градени от плет и керамични фрагменти от съдове с врязана линейна вълнообразна украса. 
  • Третият строителен период е XIII-XIV в. и се отличава със солидни градежи. Това са крепостната стена, кулата и църквата. При строежа на кулата е използвана вътрешна сантрачна система - дървени греди, служещи за подравняване на зида. Кулата е била отделена от останалата част на крепостта със зид. От южната му страна личи вход, който е опожаряван и преустройван три пъти. 
  • Четвъртият строителен период е XV-XVII в.- запазена е една правоъгълна сграда, в която е намерено съкровище от 36 златни предмета - обици, пръстени, накити за глава и монети. Монетите са сечени в периода 1500 - 1666 г, което свидетелства че сградата е ползвана до края на XVII в. Проучванията на последната сграда и намереното в нея съкровище сочат, че калето не е било разрушено при падането под османско владичество, а вероятно оставено под управлението на спахия - християнин. Предполага се че крепостта е била разрушена в края на XVII в. при потушаването на Карпошовото въстание. 

Военно- отбранителното значение на крепостите от системата на Землънград нараства през втората половина на X век, когато центърът на българската държава се премества от Преслав към Средец и Охрид, и се засилва заплахата от византийските завоеватели. От това време е известна дългогодишната героична отбрана на Пернишката крепост. Голяма роля за показаната мощ и непристъпност несъмнено са изиграли укрепленията от Земенския пролом. Две десетилетия по- късно крепостите се явяват опорни точки на освободителното въстание от 1040-1041 година, ръководено от Петър Делян (син на Гаврил Радомир и внук на цар Самуил). За по- късни периоди от съществуването на Землънград се срещат немалко данни в трудовете на К. Иречек. В 1883-та година той обхожда Кюстендилското Краище и Рилския район и дава ценни, макар и кратки сведения за отделни паметници, селища и събития в книгата си “Пътувания по България”. Иречек е видял развалините на Землънград и ги е описал така: “… Около 100 метра над повърхността на Струма се белеят върху една мъчно достъпна чука каменни основи на просторно градище. Казват го Земенско кале. Целият този непроходим край теснините на Струма от Белово до Ръждавица общо се нарича от населението- Земен. Това е Землян град, по- често споменаван от Южнославянските паметници от XII-XIV-ти в.” По- нататък той посочва, че “… След третия кръстоносен поход сърбите нахлули в тези краища … Великият жупан Стефан Неман … през 1189-1190 година разрушил Средец, Землен, Стоб, Велбужд и други места, но в тях не се задържал.” През лятото на 1330 година в Земенския пролом и край него (при вливането на река Драговищица в Струма) се развихрила битка между българските войски на цар Михаил Шишман и войските на сръбския крал Стефан Урош III Дечански, в която загинал и българският цар. Сръбските войски превзели и разрушили крепостния Землънград. Както пишат хронистите Йоан Кантакузин, Никифор Грегора и сръбският архиепископ Данило, българите настъпвали от изток край Струма и се спрели на “… месте рекомем Землън на брегоу же река зовемье Строума.” Битката на 28 юли 1330 година по думите на Кантакузин станала близо до Велбужд “… на едно место, което имало тесен и мъчен проход.” По- късно владетел на района станал боляринът деспот Деян. При нашествието на турците, населението напуснало българската твърдина и се заселило из планината по махалите Старо Гърбино, Хайдушка, Земен и др. По време на турското владичество крепостта Землънград продължила да функционира. При разкопките са открити монети от XVI и дори от средата на XVII в. Вероятно по това време крепостта е била резиденция на турски бей или спахия. Много легенди са свързани със съществуването на Землънград. Една от тях, свързана с битката от 1330 година разказва, че хазната на българите, натоварена на биволски коли е следвала цар Михаил Шишман. Като разбрали за неговата смърт, придружаващите я войници заровили четирите казана, пълни със злато и сребро, и така ги замаскирали, че сърбите не ги намерили. Войниците, които заровили богатството после загинали и не останал никой, който да посочи местонахождението му. Тази легенда събужда интереса на иманяри, които копаят из пролома да търсят казаните. Така са били унищожени голяма част от пощадените от времето останки от ценни исторически паметници. Друга легенда разказва за дълга обсада на крепостта Землънград от чужда войска. Когато видели, че съпротивата е безсмислена, българските войници поставили един тъпан, като майсторски пригодили дървени перки, които го удряли, задвижвани от вятъра. След това подковали всички коне, сложили новите подкови наопаки и през нощта се изтеглили нагоре по Струма. На следващия ден противникът забелязал, че има следи от влязла в крепостта многобройна конница. Помислили, че българите са получили подкрепления. Подсилили обсадата с още войска, но не се решавали да настъпят. Тъпанът продължавал да бие. Тогава една баба от околните села издала тайната и противникът нахлул в крепостта. Съществува и трета легенда, свързана с намиращото се близо до крепостта село Раждавица, което преди години беше Ръждавица. Далеч в миналото селото се е наричало Златица. Легендата разказва за сражения с турците, водени в околността от цар Иван Шишман. Той поискал от населението на Златица помощ, но хората, ограбени вече от завоевателя, нямали какво да му предложат. Тогава царят възкликнал: “До днес се казвахте Златица, злато имаше във вас! Останала е май само ръждата …” По думите на българския цар тръгнало и новото име на селото. Крепостта Землънград е проучена, но не е извършена консервация и не са покрити оголените зидове, което е причина за постоянното й рушене. Отбранителната система на Землънград е свидетелство за богатото историческо минало на тези земи, които макар и за кратки периоди от време да са попадали под чуждо владичество, са успявали да останат в пределите на средновековната българска държава, доказвайки своята българска принадлежност.

Местоположение

Надморска височина: 666 m. GPS координати: 42°26’14” С.Ш. и 22°42’32” И.Д.

Източници

Димитров, Б..., А. Ханджийски. Каменните щитове на България, София, 1988.
http://zemen-bg.com/

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/06/blog-post_27.html

Крепостта ЗеменКрепостта ЗеменКрепостта ЗеменКрепостта ЗеменКрепостта Земен

 

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8008
Общо теми 1791
Потребители Общо членове 853
Най-нов Ангел Касъров

Последни коментари