С. Момин проход - крепост Любнишко градище

Описание и история

Средновековна крепост Любнишко градище се намира на височина "Калето" на 8.67 km североизточно по права линия от с. Момин проход и на 1 km северозападно по права линия от разрушената хижа Еледжик. Издигната е на самостоятелно възвишение, достъпно през седловина от югозапад. От всички останали страни е обградено с притоци оформящи река Юртов дол, вливаща се в река Тополница. Крепостта заема билото на възвишението, което има наклон на североизток. Тя има неправилна елипсовидна форма, продиктувана от особеностите на терена с максимални размери 138х58 m и площ от 6.3 дка. Широко разпространеното мнение, че укреплението има размери 200х70 m е валидно само при условието, че в тези размери са включени всички допълнителни защитни съоръжения, които са подсилвали отбраната. Крепостните стени са градени от местен ломен камък споен със здрав бял хоросан, като дебелината на по- голямата част от тях е около 2 m. От почти всички страни, стените са запазени на височина от 2 до 4 m, като на отделни места се наблюдават външни контрафорси. По дължината на куртината се различават основите на няколко кули. Основната част от тях са разположени на североизточната стена, която е по достъпна и на югозападната стена. От останалите страни слоновете са стръмни и стените не са имали нужда от допълнителна защита. Кулите изградени по стената са няколко типа, като се различават външни и вътрешни за куртината. От югозапад кулите са четири на брой като две от тях са вътрешни. По всяка вероятност между двете кули в най- западната част на крепостта е бил разположен главния вход. Втори вход е бил оформен в най- източната част на твърдината в близост до голяма, вътрешна кула, която го е охранявала.  В най- високата част на хълма, от където минава и основното трасе на югозападния зид е изградена една от вътрешните кули, която вероятно представлява голяма жилищно- отбранителна кула- Донжон. Тя е позиционирана между две от външните кули и представлява основният опорен пункт, около който се е градила защитата на най- достъпната страна на крепостта. Самия връх на хълма е бил обграден от вътрешна крепостна стена която е оформяла малка цитадела с неправилна форма и площ от 1.1 дка. Североизточната част на цитаделата е завършвала върху висок скалист рид надвесен над градската част на укреплението, а югозападната стена е била обща с външната крепост. От югозапад и юг, на  разстояние от 5 до 16 m пред основната стена, в основата на склона е издигната втора крепостна стена-  протейхизма. Градежа ѝ е идентичен с основната стена и е с дебелина 1.3 m. Тази стена е запазена почти в пълната си височина от 3.5 m, като в централният ѝ участък на дължина 10-15 m се наблюдават зъберите и бойната пътека. Непосредствено пред протейхизмата е издълбан ров с дълбочина от 3-4 m и ширина 4-5 m. При тази конфигурация, общата височина, която евентуалният противник е трябвало да преодолее за да се прехвърли през първата стена е била 7.5 m. На около 30 m пред този ров има издълбан още един ров със значително по- големи размери. Разстоянието между двата рова по всяка вероятност е било добре подготвено срещу нападения, със забити заострени колове и дървени палисади. Така подготвения терен с двата рова и разположените една над друга здрави крепостни стени, с надвисналия в центъра на отбраната висок Донжон са представлявали страховита гледка за всеки нападател. От останалите страни стръмните склонове и дълбоките и пълноводни, в миналото, планински потоци са били надеждна допълнителна защита за здравата крепостна стена. Цялото пространство на укреплението е гъсто застроено, като на всякъде се различават основите на сгради. Терена е обсипан с битова и строителна керамика. Точно пред най- външния ров преминава трасето на стар път, който и днес се проследява добре на терена. Крепостта, по всяка вероятност е свързана с охраната на този път, който е разклонение на централния диагонален път, идващ от Софийското поле, през връх Бенковски и намиращата се там крепост „Еледжика“ и продължава, вероятно към известната пътна станция „Линовете“ при с. Церово. Трасето на пътя не е точно установено, като може след Любнишкото градище, да не достига „Линовете“, а да пресича река Яворица, по средата на разстоянието от село Церово до село Горно Вършило и после, минавайки покрай двете крепости на село Славовица, да продължава към село Бошуля. Каквато и да е било предназначението на крепостта, сигурно е само едно, че тази добре запазена твърдина, представлява ценен свидетел на средновековната Българска държава, който е оцелял през вековете до наши дни. Би трябвало именно в него и в такива запазени обекти като него, да бъдат съсредоточени усилията на археолози и държавни институции за тяхното реставриране и експониране.

Местоположение

Надморска височина: 717 m GPS координати: 42°22’54” С.Ш. и 23°57’23” И.Д.

Източници

К. Василев
М. Гърдев

Снимки

https://goo.gl/photos/w958SysKX8qvJvbu9
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2014/09/blog-post_29.html

Планове

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Коментари

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 8 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 8 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 7987
Общо теми 1783
Потребители Общо членове 813
Най-нов arhmdimitrov

Последни коментари