Гр. Пещера - крепост Перистера

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост "Перистера" се намира на 0.8 km северно по права линия от центъра на град Пещера, в самия край на града вляво от пътя за град Пазарджик. Както повечето такива места средновековното укрепление не възниква на гола поляна. В центъра на мястото има по- стар комплекс от камъни на вероятно тракийско светилище с изсечени скални стъпала. В края на хълма археолозите намират глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито е трудно да се открият при повечето тракийски погребения. Тази находка дава още един щрих в уникалността на комплекса. Цитаделата на крепостта се разпростира на 3 декара, а вторият пояс крепостни стени загражда 12 декара. Има и трети най- външен пояс, който тепърва ще се установява. Хълмът, на който е разположена, е известен като Света Петка, а името Перистера (гълъб, гълъбово място) е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване “Страници из миналото на Пещера”. Името на крепостта и хълма идват от намиращата се в подножието им църква „Св. Петка”. За останките от крепостта съобщават Ст. Захариев и К. Иречек съответно през 1845-50 г. и 1883 г. Първите археологически проучвания са проведени през 1954 г. Под ръководството на Цветана Гиздова са правени разкопки в 1958 и 1972 години. Резултатите не са публикувани, но паметникът е обявен за римски кастел. За съжаление, в местния музей няма полева документация от тези проучвания, с изключение на няколко снимки, които показват, че са правени сондажи в западната част на наоса на църквата. През 2007 г. се започна археологическо проучване в югоизточната част на укреплението от екип на НАИМ с ръководител ст. н. с. д-р Бони Петрунова и научен консултант ст. н. с. д-р Венцислав Динчев. Разчистен е наосът на еднокорабната църква, част от крепостната стена и една триъгълна кула, която е охранявала югозападния ъгъл на укреплението. Бяха проследени стените, които са с дължина е 253 m и ограждат пространство от 2895 m2. Укрепената площ е с форма на елипса, с ориентация по дългата ос СИ–ЮЗ, дължина 94 m и широчина на крепостта 37 m. Денивелация от ЮЗ на СИ е 5 m, а най- висока точка на крепостта е на 494.6 m. Крепостните стени са градени от големи ломени камъни споени с хоросан. При зачистването на крепостната стена над църквата бе регистрирано подзиждане в opus mixtum. То представлява 3 реда тухли, споени с бял хоросан без примеси от счукана тухла. Тухлите има приблизителни размери: 0,25 х 0,26 m. Над тях следва един ред ломени, неправилно подредени големи камъни. Размерите на църквата (крепостна кула) са: южна стена– дължина 9,40 m, северна стена дължина 9 m, апсида– 1,90 m, ширина на входа от север 1,60 m, а на триъгълната кула съответно са 7,17 х 7,10 х 5,30 m. При разчистване в наоса на църквата, на дълбочина 2,20 m от т. 0 беше разкрито стопанско помещение с питоси. Това още веднъж постави въпроса за строителните периоди и характера на така наречената „църква”. В един от питосите бяха намерени овъглени зърна. Лабораторният анализ извършен от Цветана Попова показа, че това е ръж с примес от плевест ечемик. Ръжта е култура, която се появява по- късно в археологическите контексти, като през ранновизантийската епоха вече се сее повсеместно. Така наречената църква се оказва югоизточната кула на цитаделата. Вътрешната й форма е като на църква и е много вероятно едновременно с функцията и на бойно съоръжение да е била и християнски храм, смята Бони Петрунова. “Войникът е бил на пост през повечето време от денонощието и е било добре Бог да му е наблизо”, коментира в хумористичен стил археоложката. По- късно в североизточната кула откриват същата църковна архитектура. Подобно съчетание кула- църква има аналог само в още две средновековни крепости, но те са извън България. По време на проучванията през 2007 г. бяха открити 44 монети, от които 14 златни, укрити в питос по време на опожаряването на крепостта. Монетния материал и другите находки дават основание да се обособят три периода в живота на крепостта. Първият– римски, обхваща времето от на II ри и началото на III век. Той е представен само с една монета и малък коланен накрайник. Монетата е бронзова от автономното бронзово монетосечене на градовете в провинцията, за съжаление състоянието и е доста лошо. Очевидно, тези две находки не дават достатъчно основание, на този етап от проучването да се предполага съществуването на римски кастел на това място. Вторият период, късноримският е представен от четири монети. Най ранната от тях е предреформен бронзов антониниан на император Диоклаециан (284 – 305). Следващата монета по хронологичен ред е бронзова, на Константин II 317–340 като цезар. Тя е отсечена при управлението на Константин Велики в 324 г. Рядък номинал представлява третата монета, двоен майорин или АЕ1 на император Юлиян II (360 – 363). Това е най- големият и най- рядко срещан номинал в късноримският период. Четвъртият екземпляр, най- общо може да се причисли към групата АЕ3 и да се отнесе към началото на IV век. Той, обаче е пробит и доста износен и вероятно е използван за украшение от по- късните заселници на крепостта, каквито примери има от периода на аваро- славянските нашествия. Находките от 2007 г. не позволяват да се даде пълна картина за съществуването на агломерацията на хълма Света Петка през IV век. Границите определени от материала са 284–363. Може да се предположи, че първото разрушение на укреплението е станало по време на втората готска война през 376 г., при император Валент и най- вече след неговото поражение при Хадрианопол на 9 август 379 г. Твърдението се подкрепя от още една прекрасна находка намираща се в частна колекция, открита в околностите на хълма– солид на император Валентиниан I (364 – 375) брат и съимператор на Валент. Монетата е отсечена през 364–367 г. в Тесалоника. Най- добре е засвидетелстван третият период от съществуването на крепостта. След 150 годишно прекъсване на живота там, селището се възражда в началото на VI век. Свидетелство за това са грандиозното строителство, двете колективни монетни находки (едната от златни монети) и множеството други материали. След опустошителните варварски нападения през 528–529 г. и катастрофалния разгром на византийската армия през 533 г., след като през четвъртото и петото столетие Византия губи контрола си над Мизия и Скития, империята е пред катастрофа. Загубата на провинциите е стресиращ предвестник на надвисналата заплаха от север. Мощното контранастъпление през 551 г. довело до пълно възстановяване на границите на империята. Като резултат започнала мащабна укрепителна дейност на Дунавската граница, Балкана и Родопите. Хълмът Света Петка явно е включен в третия отбранителен вал, целящ да предпази Империята и най- вече пътните артерии, свързващи западната тракийска низина със Беломорието, от зачестилите нападения. По времето на Юстин II 565–578 г. възвръщането на старите отбранителни стратегически постове, строителството и увеличаването на армейските подразделения в тях наложило масово отсичане и постъпление на нови монети. Някой археолози свързват постъплението на паричния материал като резултат стабилизиране на положението в държавата и засиления стоково– паричен обмен, но по-скоро, поддържането и развитието на армията е основен фактор за нарастването и движението на паричната маса в Империята по това време. Следва кутригурското нашествие през 558-9 година, което не достига до Родопите, но голяма част от градовете в Скития престават да съществуват. Последвалите събития, масирани аварски и славянски набези и ответните удари на византийската армия, превръщат територията на цяла Тракия в поле на рядко затихващи бойни действия през последните две десетилетия на VI и началото на VII век. Множество от селищните центрове престават да съществуват. Последните отсечени монети на император Тиберий II Константин очертават края на съществуването на крепостта Света Петка. Краят на обитаването на ранно византийското укрепено селище край Пещера има бедствен характер и е повсеместно маркирано от стихиен пожар. Сигурен terminus post quem за това събитие са споменатите по- горе монети на Тиберий II Константин (578 – 582), отсечени през 579–582 г. Открити в колективна находка от 9 солида и 6 тремиса, неговите монети носят най- малко следи от парично обръщение (1 солид и 3 тремиса). При разчистването на помещенията северно от южната крепостна стена се очерта плана на югозападната част на укреплението. Между помещенията има улица с ширина около 1.5-2 m, която е успоредна на южната крепостна стена. Други улички я пресичат и вървят в посока С–Ю. Разчистени са основите на голямо двуделно помещение с външни размери: З-И 6.46 m и разкритата част С-Ю- 4.10 m. На южната стена е регистриран вход, който отстои на 1.90 m от външния ЮИ ъгъл на помещението. Входът е с ширина 0.80 m. При разчистването на входа бяха открити фрагменти от питос, както и овален плочест камък, който вероятно е бил капак на въпросния съд, но по- късно е използван като праг. През 2008 г. продължи и разкриването на така наречената Източна крепостна стена, която е с ориентация североизток– югозапад и между нея и фасадата на църквата е оформен един от входовете на крепостта. Разчистени са 18.7 m от нея, като средната височина, на която тя е запазена е 2.64 m. Най- голямата регистрирана ширина е 2.10 m, което дава основание да се предположи, че стената е била висока поне 14 m. При оформянето на страниците на входа са констатирани преустройства, като стената е допълнително укрепвана с бял, много ронлив хоросан. На 17-я метър от портата има участък, който е бил разрушаван, вероятно от иманяри. Тези преправки са били извършени значително по късно от VІ век.

Местоположение

Надморска височина: 494 m GPS координати: 42°02’18” С.Ш. и 24°18’14” И.Д.

Източници

Доц. д-р Бони Петрунова, завеждащ секция “Средновековна археология” в НАИМ към БАН.
Снимки от крепостта: http://pepopepo.snimka.bg/travel/krepost-peristera-sv-petka-gr-peshtera....
Снимки от възстановената крепост: http://pepopepo.snimka.bg/travel/restavriranata-krepost-peristera-peshte...
Видео от крепостта: http://www.youtube.com/watch?v=ImV3jkObPAQ&feature=player_embedded

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 3 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 2 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8078
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 55
Най-нов miro15211