Кв. Сеславци - крепост Калето

Описание и история

Средновековна крепост Калето се намира на 2 km северно по права линия от центъра на квартал Сеславци. Тя е издигната на малко, езикообразно възвишение със стръмни склонове. Най- лесния достъп до него е от изток през тясна седловина. Крепостта заема билото на възвишението, като формата ѝ е съобразена с конфигурацията на терена. Тя има неправилна, многоъгълна форма с максимални размери 40х17 m и площ от 0.5 дка. Крепостните стени са градени от добре подредени малки и средни по големина камъни, споени със здрав бял хоросан. Въпреки миньорските съоръжения в района и почти пълната промяна на терена в околността от извадения от мините материал, твърдината е останала сравнително незасегната. Стените ѝ са запазени на височина от 2-3 m, като могат да се проследят от север, северозапад и юг. Единствено от изток и от югоизток структурата им е разрушена и се проследяват, като високи насипи. Поради гъстите храсти и факта, че крепостните стени са построени под венеца на хълма и се подпират на склона, тяхната дебелина не може да се определи с точност, но не е по малка от 1.7 m. Крепостта е съоръжена с три ясно различими днес крепостни кули. Две от тях са били външни за куртините и се намират съответно на северната и южната стена. Те са с относително малки размери, като северната има полукръгла форма с радиус 1.5-2 m, a южната е с квадратна форма с дължина на стената 3-4 m. Днес южната кула е запазена на височина 2 m, а от северната е запазена само задната страна опряна на куртината. Дъното на северната кула е оформено, като щерна за вода. Третата кула е с внушителни размери и заема цялата източна стена на крепостта. Тя се наблюдава на терена във вид на голям и висок 3-4 m насип. Нейният план не може да бъде определен без разкопки но е сигурно, че размерите ѝ не са по малки от 7х8 m. Тази кула определено е изпълнявала жилищно- отбранителни функции (донжон). Западната стена на крепостта е построена между скални групи и днес е пострадала сериозно от минната дейност. Именно в западната част излиза един от отдушниците на минните галерии. Пред източната кула (донжона) се виждат следите на още една стена- протейхизма. Тази стена е изградена пред най- достъпната, източна страна. Тя се проследява под насип висок 2-3 m. Пред  тази протейхизма е издълбан широк 5-6 m и дълбок 2-3 m ров през който днес минава черен път обслужвал урановата мина в района. Има вероятност това да е и древния път за обекта. Без археологически проучвания не може да се определи къде е бил входа на укреплението. Може да се предполага, че той се намира на северната стена вероятно в близост до северната кула, защото пред тази стена има малка добре подравнена берма, която обаче през XX в. е служила за достъп до споменатия отдушник. По терена на обекта се намират много фрагменти от битова керамика и се забелязват няколко иманярски изкопа. Крепостта според легендата, е била построена и владяна от болярина Сеслав, който е построил и Сеславският манастир „Св. Никола“, намиращ се непосредствено южно под укреплението и възвишението. Този болярин вероятно е бил роднина или много близък човек на владетеля на Средецка област севастократор Калоян. Крепостта и манастира са разрушени от османците в хода на борбата им за овладяване на „Средец“. Нашественика е бил на ясно, че ако не превземе и разруши крепостите около Средец няма да има шанс да превземе добре укрепения град. Поради тази причина в рамките на 3 години османците постепенно превземат и унищожават всички опорни пунктове с гарнизони, които са част от отбраната на „Средец“, разположени навсякъде около Софийското поле и в последствие превземат самия областен център. Манастира е възстановен в края на XVI в. и е изографисан в началото на XVII в. от Свети Пимен Зографски и отново е разрушен през XIX в. Въпреки повторното разрушаване, църквата оцелява и манастира е възстановен през 1832 г. Днес от манастира е оцеляла само четири вековната църква и тя е на път да се срути следствие пълното безхаберие на държавата и институциите. Според местното население под една от сградите на манастира е имало скривалище и вход към подземна галерия стигаща до крепостта. Археологически проучвания на манастира и крепостта не са правени.

Местоположение

Надморска височина: 871 m GPS координати: 42°48'02” С.Ш. и  23°31'24” И.Д.

Източници

http://www.strannik.bg/o/5435/krepost-seslavsko-kale
М. Гърдев
К. Василев

Снимки

https://photos.app.goo.gl/mDTd4rduNudNVPWh9

Планове

К. Василев
Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 5 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 5 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8079
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 59
Най-нов 1331