С. Българево - крепост Калиакра

Описание и история

Нос „Калиакра“ е завършекът на дълъг и тесен полуостров на българското, северно, черноморско крайбрежие. Намира се на 12 km източно от Каварна и на 60 километра североисточно от град Варна. Брегът е стръмен с отвесни скали, който се спускат 70 m надолу до морето. Те са твърди варовици и конгломерати, образувани в някогашно плитко сарматско море. Железните окиси, с които са наситени, придават пурпурночервена окраска на носа. На него се намира тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост T(i)rissa/Т(и)риса/Acres/Акра/Акра Кастелум/Калиакра/Гелегра. Най- ранните поселения на носа датират от IV в.пр.н.е., когато областта е била населявана от тракийското племе „Тиризи“. Те дават и първото му име - Т(и)риса. Античният географ Страбон, описвайки Калиакра казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. В елинистичната епоха по- навътре към сушата е била построена втора крепостна стена, а в римско време тракийската крепост е разширена. През 341-342 година се дострояват кръгли кули, има вече външен и вътрешен град. Във втората половина на IV в. още по- навътре от края на носа е изградено трето укрепление с високи 10 m стени, дебели 2.90 m. При археологически разкопки, извършени през XX век, на „Калиакра“ са открити останките на антични и ранно- християнски некрополи. През V-VI век, според Херокъл, твърдината (вече под името Акра Кастелиум (укрепен нос) или просто Акра (нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513 г. край Калиакра се разразява битка между въстаналия военачалник Виталиан и Византийския император Анастасий. Постоянно нарастващото през късната античност значение на селището, в значителна степен се дължи на изключителните природни дадености, улесняващи неговото укрепяване и способстващи за превръщането му в едно от най- блестящите творения на фортификационната мисъл и практика на територията на провинция Скития. Благодарение на извършваните 20 годишни археологически разкопки, късноантичната укрепителна система на Т(и)риса/Акра е изцяло проучена. Високите до 70 m отвесни скални брегове на носа, направили безпредметно изграждането над тях на крепостни зидове. В завършен вид, укрепителната система се състояла от три самостоятелни отбранителни линии, отстоящи на различно разстояние една от друга и преграждащи носа от склон до склон. Изграждането им се е извършило в различно време, поради което те се характеризират с редица специфични особености. Към края на късната античност укрепената площ на Акра възлизала на около 250 дка. Външната укрепителна линия има абсолютно праволинейно трасе и отстои на 1245 m от края на носа. Представлява крепостен зид с дължина 422 m и дебелина от 2.8-2.9 m. Стената е имала 3 подковообразни и 2 четириъгълни кули. Пред фронта на зида е бил прокопан и ров. Две от подковообразните кули фланкират единствения вход. От вътрешната страна на портата, на фуга към зида бил пристроен пропугнакулум с приблизително квадратен план (13.4 на 13.65 m). Четириъгълните кули се отличават с вътрешния си кръстовиден план. По късно към крепостния зид били построени две плътни трапецовидни кули. По- късно при ремонт на една от куртините, при което към външното и лице бил долепен допълнителен зид с дължина 35 m и дебелина 0.6-1.2 m, а към него била пристроена още една плътна трапецовидна кула. Средната отбранителна линия отстои на 410 m южно от външната и също се състои от ров и зид. Дължината и възлиза на 162 m, като близо до източния край трасето и прави една чупка. Отначало съоръжението имало вид на най- обикновен зид с дебелина 2 m, като имала два отвора- портата и една потерна. Наскоро след това пред портата била издигната четириъгълна проходна кула (кула- порта). Много по- късно били извършени нови преустройства. Откъм външната страна на зида била увеличена дебелината му с 1-1.6 m с изграждането на допълнителен зид. Заедно с него са издигнати и три кръгли кули, които били изцяло издадени. Вътрешната отбранителна линия отстои на 325 m южно от средната и прегражда носа в една от най- тесните му части. Дължината и не надвишава 30 m. Зидът е дебел 2 m. В средната му част била изградена силно издаваща се четириъгълна кула, която охранявала портата. Портата се намирала непосредствено югоизточно до кулата и е разположена под ъгъл спрямо прилежащия участък от крепостната стена. По- късно съоръженията само се ремонтирали без да се променят конструктивно. В следващите векове селището и крепостта се развиват, но според някои изследователи в VII век настъпва упадък, защото славяни и българи не са проявили интерес за заселване на това място. В източници от XX век се срещат славянските имена Тетрасида и Тетрасиада, Тетрисиас, Триса, Тириса и Тириста. Най- голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на XIV век, когато е една от столиците на Карвунското деспотство на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения говорят за мощен, средновековен град, в който владетеля сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище. Най- ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременно наименование Калиакра е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 г. Думата произлиза от гръцки: „καλός“ - красив/добър и „άκρα“ - нос/крепост и означава „красив нос“. В други италиански карти и съчинения от XIV в. носа се описва и като Capo Calacria или Calacria. Немския оръженосец Ханс Шилтбергер описва носа като Калацерка, което произлиза от „καλός“ – красив/добър и „τσέρκι“ („Добрите обръчи“), като се има предвид трите стени на Калиакренската крепост. Днес на носа има останки от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели започват изграждането на военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море. През 1393-1394 г. Карвунското десподство става едно от последните български владения, които падат под османско владение. През 1402 г. влашкият войвода Мирча Стари завзема земите около Калиакра, но по- късно същата година отново е окупирана от османските войски. През 1444 г. до нос „Калиакра“ спрели рицарските войски на полският и унгарски крал Владислав III Варненчик в похода си срещу Османската империя. В старите турски законници Калиакра се споменава като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун. На 31 юли 1791 г. край бреговете на „Калиакра“ се разразява най- голямата морска битка в Черно море. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин Паша. С тази победа завършва Руско- Турската война от 1787-1792 г. На носа е поставена плоча с барелеф на руския адмирал, а по повод 215 години от победата, на 10 август 2006 г. е издигнат и негов паметник. Монументът представлява фигура в цял ръст и е поставена на възвишение, от което се вижда морето.

Легенди

Най- известната легенда е за 40- те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Една от тях била Калиакра, на която е кръстен носът. Сега в началото на нос "Калиакра" има обелиск наречен "Портата на 40- те девици" в тяхна памет. Другата легенда е за Св. Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от османците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на османското робство е имало и дервишки манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на османския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името „Свети Никола“. Друга легенда е за съкровището на Лизимах. На скалния масив на нос „Калиакра“ има руини от крепост. Тя датира от тракийско време. В скалите под нея има много пещери. Легенда разказва за съкровището на Лизимах. Той го заграбил при поход. Тогава жестоко потушил бунта на въстаналите градове. Едни разграбил, а другите сами принесли злато, сребро и скъпоценни камъни за откуп. Съкровището Лизимах укрил в пещерите под крепостта...

Местоположение

Надморска височина: 56 m GPS координати: 43°22’04” С.Ш. и 28°27’53” И.Д.

Статии

Цар Лизимах криел съкровища в Калиакра

Източници

Торбатов, С. Укрепителната система на провинция Скития (края на III-VII в.). Велико Търново, 2002
http://bg.wikipedia.org/wiki/Калиакра, посетена на 20.03.2010 г.
М. Гърдев

Снимки

https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/pDespJ
Крепостта КалиакраКрепостта КалиакраКрепостта КалиакраКрепостта Калиакра - макетКрепостта Калиакра - главната портаКрепостта Калиакра - параклис Свети НиколаСкалата от легендата за Калиакра

Планове


 

 

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 10 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 9 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8083
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 173
Най-нов Grifona

Последни коментари