ИАР Сборяново - крепост Кале Димитрово

Описание и история

Тракийска, антична и късноантична крепост Кале Димитрово се намира в едноименната местност, в ИАР "Сборяново", на 3.18 km югозападно по права линия от центъра на село Свещари. Твърдината е построена през късноримската епоха и е била достроявана през ранновизантийската епоха. Максималните размери на обекта са приблизително 161х76 m  с площ от около 9 дка. Крепостта има неправилна форма следваща конфигурацията на терена. Установено е от археолозите, че преди това, през тракийския период тук е била цитаделата на „Хелис“. Проучената крепостна стена застъпва пласт с елинистически материали, който е силно нарушен. При прокарването на широк проход за минаване на тежки товарни машини и пренасянето на помпените съоръжения за водоснобдителната станция „Димитрово“ през 50-те години на ХХ век стената е разрушена тотално в централната ѝ част. По това трасе е прокаран и тръбопровод, което допълнително е нарушило оригиналната картина на културните напластявания в тази част на провлака. По време на археологически разкопки е доловена стена, която се свързва под остър ъгъл с късноантичната и има направление приблизително север- юг с леко отклонение североизток- югозапад. Тя е с глинена спойка (за разлика от хоросановата спойка на крепостта) и минава по скалистия югоизточен ръб на провлака. Силно деформирана, тя лежи върху пепеляв глинест пласт, съдържащ късове мазилка и елинистическа местна и импортна керамика, монети и метални находки. В проучените участъци, и на запад, и на изток (извън ограденото от стената пространство), могат да се разграничат находки от ранноелинистическата и от късноелинистическата епоха. Това подсказва наличието на жилищни структури от двата периода в тази част на седловината. Докато в северната част крепостната стена е с дебелина около 1.8 m, на юг тя се разширява до около 4 m, а от външната страна се разчиства в нива, които може да са свързани и с два последователни периода от елинистическата епоха. Предполагаемата югозападна крепостна стена на цитаделата преграждаща провлака, която би следвало да има направление северозапад- югоизток, обаче не бе доловена. Съчетаването на информация от възможно най- широк спектър е довело до идеята, че е възможно тя да е достигала и възкачвала скалите на изток от този участък, където не е запазена. Успоредно с посочените проучвания през 1993 г. и в следващи сезони са направени теренни обхождания във вътрешността на Кале Димитрово и по трасето на стената му. Целта им е била да се утвърди или коригира изказаното мнение, че късноантичният кастел е предхождан от „акропол“ или „предна (външна) крепост“ на тракийския град. В голяма част от вътрешността на кастела има много тънък почвен слой или такъв на практика липсва. Тракийска керамика не е открита. Като се добави и обстоятелството, че стените на крепостта с ширина около 2-2.2 m и градеж от ломени камъни, споени с хоросан, се отличават драстично от начина на градеж при двата крепостни пояса на града, е неоснователно укреплението Кале Димитрово да се определя като тракийско, укрепено място свързано с града. Наблюденията от 1993 и разбира се, по- късните изследвания югозападно от обекта показват, че ако е имало цялостна укрепителна система на провлака на югозапад от големите скални масиви през тракийския период. Тя е имала много по- голям обхват от римския кастел Кале Димитрово. През есента на 2002 година, при направа на изкопи за бетонните основи на беседки на поляната на югозапад от Кале Димитрово, в два от тях са открити археологически материали, които сочат вероятно наличие на структури от късножелязната епоха. С цел откриване евентуално на данни за открит неукрепен квартал на гетската столица на това място и върху провлака е предприето разчистване в този участък. Междувременно през сезон 2004 е проучен още един участък в обсега на Кале Димитрово. В западния профил на пътя, отклоняващ се към входа на водна централа „Димитрово“, ерозията е оголила два големи камъка. През 2004 г. е предприето частично оголване на евентуалния зид, за да се определи хронологията му. Оказа се, че тук действително има част от конструкцията от крепостна стена. Част от камъните са със значими размери и някои могат да бъдат определени и дори като блокове. Няма следи от спойка. Наблюденията върху малкото керамични фрагменти и цялостната ситуация са показали, че се касае вероятно за разрушен участък от югоизточния крепостен зид на късноантичния кастел Кале Димитрово, в който може да са преизползвани и камъни от по- ранни градежи. Разкрити са три крепостни стени, които макар и в силно разрушено състояние, се възстановяват като очертания и ясно се вписват в схемата на част от мощна укрепена линия на гетската столица в югозападната ѝ част- отбраняваща най- достъпния по суша участък- провлака от югозапад. Трите стени описват начупена линия, в чийто югоизточен ъгъл, са разположени една до друга голяма ъглова кула и потерна. Те са изградени от ломени и грубо оформени камъни и блокове, и имат сходство с крепостните стени на платото. Основната крепостна стена преграждаща фронтално достъпа към града и кулата, са били изградени от големи, добре обработени камъни и квадри. Общата разкрита дължина на стената достигна 23 m. Фундаментът е бил изграден от големи блокове, положени в предварително изсечени легла в материковата скала. Куртината е била двулицева с пълнеж от ломени камъни и глина. Лицата на стените са оформени от редове прецизно обработени блокове (квадри). Представа за тях дава струпването от квадри, рухнали при разрушаването на кулата на север от нея. Тя е с размери в основата около 8.4х8.7 m. Кулата би могла да има височина над 12 m и три етажа. От запазеното при основите ѝ може да се отсъди, че те са били плътни и подходът към нея се e осъществявал по свързаните с нея стени както при кулата в „Месена“. Изграждането на плътни основи на кулите до нивото на платформата е прийом, познат в полиоркетиката на къснокласическата и ранноелинистическата епоха. Това се свързва с необходимостта от осигуряване на максимална устойчивост при атака със стенобойни машини и катапулти. За реалностите на войната напомнят откритите в ареала на стената и в близост до кулата няколко железни върха за катапулти. Археолозите установяват, че в най- югозападната част на „Хелис“, е имало изградена есхара. По размери и орнаментация есхарата от югозападния квартал е най- представителна сред откритите до момента в гетската столица и се нарежда сред най- големите и представителните, документирани до момента в Тракия. Откриването на комплекса с есхарата, вместен в ъгъла между две крепостни стени извън укрепената част, води и към нов вариант за интерпретация на сградата, проучена в чупката на западното крило на южната порта. Размерите на есхарата, разположена в помещение с внушителни размери, очевидно надхвърлящи обичайните в проучените жилищни комплекси на гетския град, и солидните стени пред крепостните стени са основание да се търси повече от профанен характер на комплекса. В общите си пространствени измерения той превъзхожда и най- представителните помещения (андрони) в големите жилища на „Севтополис“, изградени по елинистически модел. Заедно с характеристиките на крепостната стена и кулата, и тези на сградата с есхарата са свидетелство, че в квартала върху провлака най- вероятно се намират жилищата на царската фамилия и висшите аристократи, чиито гробници са вече разкрити в източния некропол на града. Косвен аргумент за формулирането на тази идея е и фактът, че до момента в цялата площ на укрепеното ядро на града върху платото няма никакви индикации за големи и солидно изградени архитектурни комплекси, които могат да са свържат с резидиране на царската и аристократичните фамилии. В предполагаемите граници укрепената територия на югозападния квартал има площ около 11.5-12.5 дка. За сравнение, укрепеният ъгъл (цитадела, тюрзис, укрепен квартал) с двореца в „Севтополис“ има площ 4.62 дка. Неотдавна М. Чичикова е предложила, на базата на паралели с елинистическите столици, той да бъде интерпретиран като дворцов квартал- basileia. На север от разкрития участък на стената се намира могилообразно възвишение, което според стратиграфските наблюдения има характер на напластявания от римската и късноантичната епоха. Върху билото му минава южното трасе на стената на Кале Димитрово. Преди да започнат археологическите проучвания в южното му подножие, това място е мислено за могила и така то е отбелязано в картата на П. Вълев. Ако напластяванията от руини с изявен конструктивен характер от ранно- и късноелинистическата епоха са в основата на могилата, можем в хипотетичен план да очакваме тук, зад мощната укрепителна система, да са били издигнати резиденциалните сгради. Това дава основания да се постави названието Basileia (царският квартал) върху последния вариант на общия план на гетската столица „Хелис“.

Местоположение

Надморска височина: 209 m GPS координати: 43°44’16” С.Ш. и 26°45’12” И.Д.

Източници

Стефанов, Й. Загадките на историко- археологически резерват Сборяново и Стомогилието. В. Търново, 2004
Т. Стоянов с колектив. Югозападния квартал на гетската столица (Хелис?) в Сборяново - проучвания, резултати, перспективи. Сб. Есенни четения Сборяново 2011/2012, том 8/9. В. Търново, 2013
М. Гърдев
К. Василев
Е. Минчев

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/03/blog-post_31.html
https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/KsVJhK

Планове

К. Василев

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 7 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 6 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8083
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 173
Най-нов Grifona

Последни коментари