С. Гърчиново - крепост Гърчиновско градище

Описание и история

Тракийска и средновековна крепост Гърчиновско градище се намира на 2.56 km южно по права линия от центъра на село Гърчиново и на 1.07 km източно от село Крепча, върху западния край на платото „Сърта“. Възвишението върху което се издига крепостта, е със стръмни и високи, скални склонове от северозапад, югозапад и югоизток. Твърдината има максимални размери 200х188 m и заема площ от над 26 дка. Крепостните стени са градени от различни по големина камъни, добре подредени по лица, със спойка от кал. Днес те се проследяват във вид на насипи, които на североизточната стена достигат височина от 5 m. К. Шкорпил съобщава, за наличието на 4 кули и две порти, които и сега добре се различават. Две от кулите, както и двете порти са разположени на северната стена. Двете порти се намират съответно в близост до западния и в близост до източния край на тази стена. Пътя от източната порта продължава по платото на възвишението на североизток, а този от западната порта слиза в югозападното подножие на хълма. В днешно време ерозията на почвата е разкрила запазена структура от западната порта, от което се вижда, че тя е била с ширина 2.1 m. Другите две кули са разположени на източната стена, чийто останки от своя страна са значително по- зле запазени от останалите стени. По всяка вероятност на североизточната крепостна стена е имало поне още една крепостна кула, но това може да бъде потвърдено само при извършването на археологически разкопки. На североизток от обекта е имало допълнителен напречен зид, който е преграждал допълнителни части от платото. Днес този зид е напълно унищожен. От югозапад крепостна стена не е изграждана. Там за защита се е разчитало на отвесен, скален склон с височина над 10 m. От северната и североизточната достъпни страни e имало крепостен ров, който в днешно време е напълно заличен. В укреплението е имало кладенци, които сега е засипани. Намиращата се на терена керамика недвусмислено датира обекта за времето на Първото българско царство IX-XI в. Културният пласт е с дебелина едва 0.8 m, което потвърждава не особено дългият период на обитаване му. В крайната южна част на крепостта в близост до отвесните скали са намерени и фрагменти от керамика, която се датира, най- общо от I хил.пр.н.е. В предвид изложеното, Гърчиновско градище представлява типичен представител на условно така наречените „втори тип“ укрепления от този период. Те основно се категоризират с ограничено/неефективно използване на защитните кули, което е в пълно съответствие с ранносредновековната селищна система по нашите земи. Градището е изградено на около 20 km югоизточно от тогавашния областен център и най- важен град в региона- „Червен“. За връзката между двете крепости свидетелства спомена на местните за два стари пътя водещи от единият обект към другия, със  средновековен произход носещи имената „Шишманов път“ и „Керван йолу“. Липсата на по- късни от X-XI век находки, дава основание да се предполага, че крепостта Гърчиновско градище е унищожена в хода на византийското завладяване на източна България и повече не е възстановявана. Покрай нея в посока изток- запад минава античния път „Улпия Ескус“- Абритус.

Местоположение

Надморска височина: 300 m GPS координати: 43°29’13” С.Ш. и 26°08’50” И.Д.

Източници

Цв. Дремсизова- Нелчинова, Г. Гинев, Ил. Ангелова, А. Конаклиев. Археологически паметници в Търговищкия район. София, 1991
Торбатов, С. Стоянов, Т. Теренни обхождания на Поповските и Зараевските височини, Североизточна България. АОР през 2009. София, 2010
Торбатов, С. Градища край Крепча. Проф. д-р Борис Д. Борисов ученици и приятели. Том 2. Велико Търново, 2016
М. Гърдев
К. Василев

Планове

К. Василев

 

К. Шкорпил

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 11 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 10 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8083
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 173
Най-нов Grifona

Последни коментари