С. Садина - крепост Орлес кале

Описание и история

Късноантична крепост Орлес кале се намира на 4.43 km северозападно по права линия от центъра на село Садина. Изградена е на нос със стръмни склонове от север, запад и юг. Той се намира в западния край на рида „Орлес“, на десния бряг на река Коджахендек. К. Шкорпил публикува първото описание на градището, със скица на неговото местоположение, но без план на останките. Според бележките, то било с подковообразна форма и дължина 220 кр. Достъпната откъм платото източна страна била преградена между страничните дерета с леко пречупен в средата крепостен зид с дължина 80 m, личащ „във вид на насип от строителен материал“. Пред него бил прокопан ров, отделен от зида с берма, широка около 7 m. Крепостни стени имало и от другите страни, но техните останки са отбелязани като „незначителни“. В градежа на укрепителните съоръжения бил употребен „хоросан, смесен с тухлен прах и парчета тухли“. К. Шкорпил не е успял да открие мястото на порта в източния зид, където би трябвало да се е намирал главният вход. Една малка порта (потерна?) обаче е била идентифицирана в западния край на крепостта. От нея слизал път в долината на Коджахендек, където имало извори, а оттам завивал в главната долина. Въпреки отсъствието на сведения за намерен подемен археологически материал, градището се определя в тези работи ту за „антично“ (Р. Рашев), ту за „късноантично“ (Ц. Дремсизова- Нелчинова, Г. Гинев, И. Ангелова, А. Конаклиев, П. Станев, И. Атанасов, С. Станев), а дори и като „късноантично и средновековно“ (И. Атанасов). Заснетият през 2010 г. с GPS устройство план показва, че то не е с „подковообразна“ форма, както се твърди в досегашните публикации, а с неправилни външни очертания, очевидно предопределени от конфигурацията на терена. Източната крепостна стена не се състои от две праволинейни отсечки, както е на скицата на К. Шкорпил, а е дъговидно извита и плавно, без ясно очертани ъгли, преминава в прилежащите от север и от юг надлъжни зидове. Неточни са и посочените линейни размери. Околовръстната крепостна стена загражда площ от 6.7 дка. Защитената територия е издължена от изток- североизток на запад- югозапад и има максимална размери 130.5х 68.5 m. Теренът между крепостните стени е сравнително равен, с подчертана денивелация от изток към запад, която рязко се увеличава в западната третина. Частта от полуострова, върху която е разположена крепостта, е отделена от платото чрез ров, прокопан в скалистата почва между северния и южния склон. Той е дъговидно извит на изток. В централната най- висока част на полуострова дълбочината му надхвърля 6 m, при широчина до 15 m. Между рова и крепостната стена има добре изразена берма, забелязана и точно описана още от К. Шкорпил. Подобно на „Поляново кале“, и тук няма данни за системно ограбване на строителен материал в миналото, а при наблюденията в неизбежните иманярски изкопи беше установено, че скалната основа в защитената площ лежи на дълбочина едва от 0.55 до 1.1 m от сегашната повърхност. Въпреки това, дори и най- импозантните фортификационни останки (тези от източния крепостен зид) са запазени във вид на каменно- землен насип с височина, която не надвишава 1.5 m. Крепостната стена от другите страни личи като вал над терена само на отделни места. В останалата част от периметъра нейните останки са напълно зарити в земята, а трасето ѝ се разпознава само по ясно очертания ръб между края на терасата и стръмните склонове. В един такъв участък отчетливо се проследява на протежение от около 5 m вътрешното лице на северния крепостен зид. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан, съдържащ ограничено количество тухлена фракция, както и по- големи тухлени частици. Приведените по- горе констатации дават сериозни основания да се заключи, че околовръстната крепостна стена на градището е била със сравнително неголяма височина. Нещо повече, никъде по трасето ѝ, дори и откъм най- достъпната и уязвима източна страна, няма никакви видими следи за съществуването на кули. Главната порта изглежда е била оформена край югоизточния ъгъл, пред който ровът е най- плитък, а в разсипа на зида се наблюдава малко прекъсване. В укрепената територия има множество иманярски изкопи, в които личат фрагменти от зидове с различна ориентация. Между тях се срещат и добре оформени двулицеви, каменни зидове на спойка от кал, дебели до 0.75 m. В централната част на твърдината нерегламентирано е била разкопана част от внушителна по размери постройка, ориентирана с надлъжната си ос в посока запад- изток, с 6° отклонение изток- североизток. Градена е от добре обработени каменни блокове със средни размери, споени с бял хоросан. Върху останките има явни следи от стихиен пожар. Единият от зидовете на постройката е с дебелина 0.92 m и се проследява на дължина от 15.5 m, без да са достигнати ъгли. На 1.5 m от разкрития му източен край се наблюдават грижливо оформени страници на вход с широчина 1.6 m. На 5.6 m северно от описания зид частично е разкопан друг, успореден на него и с идентични строителни параметри. Възможно е пространството между тях да е било разделено на помещения посредством напречни стени. Съдейки по централното ѝ местоположение, големите размери и изключително солидния и прецизен градеж, постройката почти сигурно може да се определи като обществена, а като се има предвид, че събраният от територията на градището керамичен материал датира само от ранновизантийската епоха, тя с голяма вероятност може да бъде отъждествена с християнска базилика. Аргументираните вече съмнения относно отбранителните възможности на укрепителните съоръжения, както и реализираната съвсем опростена фортификационна схема свидетелстват, че вероятно става въпрос за обект изграден за защита на населението, а не за военни функции. Според археологическия материал, това е станало най- рано към края на V век. В долината непосредствено под крепостта е регистрирано голямо по площ неукрепено селище от периода ІІІ-V век. Времето на замирането на живота в него изненадващо точно съответства на възникването на укрепеното селище върху платото и това едва ли може да се тълкува като чисто съвпадение- очевидно става дума за директна приемственост, напълно вписваща се в установената картина за развитието на селищната система в Долнодунавските земи през V век, когато оцелялото след опустошителните варварски нашествия цивилно население се е видяло принудено да се откаже от удобствата в полза на по- голямата сигурност. В конкретния случай изборът на нов, естествено защитен и допълнително укрепен терен е осигурил не само още около век живот за селището, но то изглежда е преживяло и известен разцвет през спокойните периоди на VІ век, доколкото може да се съди по архитектурните останки и някои фрагменти от вносна червенолакова керамика.

Mестоположение

Надморска височина: 305 m GPS координати: 43°30’40” С.Ш. и 26°14’54” И.Д.

Източници

Торбатов, С. Градищата край Садина / Укрепленията на върха на хълма край Садина. 2019
https://www.academia.edu/40719415/%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%94%D0%98%D0%A9%D0%90%D0%A2%D0%90_%D0%9A%D0%A0%D0%90%D0%99_%D0%A1%D0%90%D0%94%D0%98%D0%9D%D0%90_%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B9_%D0%A2%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2_S._Torbatov._The_hill-top_fortifications_near_Sadina посетена на 02.06.2020
М. Гърдев

Планове

К.Василев

 

С.Торбатов
Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There is currently 1 user online.

  • pepopepo

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 15 потребители :: 2 регистрирани0 скрити и 13 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], pepopepo

Forum statistics

Начало Общо мнения 8083
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 173
Най-нов Grifona

Последни коментари