С. Садина - крепост Доброселско кале

Описание и история

Халколитна, антична и късноантична крепост Доброселско кале/Ташла йол кале/Крепостта на каменния път/Пресечената могила се намира на 4.07 km западно по права линия от центъра на село Садина. Градището е разположено върху невисоко, куполовидно възвишение на десния бряг на рекичката Добросел дереси/Коджахендек, непосредствено преди втичането в нея на дълбок страничен дол, наречен Крушовец/Рушковица. Възвишението е отделено от околното плато с тясна шийка и седловина. През тях е трасирано съвременното шосе от Садина за Люблен. При неговата направа седловината е била значително удълбочена и разширена, а страните на изкопа- шкарпирани в наклонена плоскост. Изкопните работи съществено са променили естествената конфигурация на терена. Ниската тераса на срещуположния ляв бряг на рекичката носи името „Добрево село“. Тук К. Шкорпил поставя енигматичното Добросел, причислено към категорията на т. нар. „исторични селища“, за които авторът прави изрична уговорка, че „много от тях са определени само по сведенията от околното население“. Въпреки че в пределно кратката бележка липсват каквито и да било сведения за находки от това място или хронологически намеци, тя съвсем некоректно се сочи като източник на информация за локализирането тук на „антично селище“. В действителност, досега в местността „Добрево село“ нито са регистрирани строителни останки, нито е бил намиран подемен археологически материал, които да свидетелстват за поселищен живот тук през някоя от предходните исторически епохи. Най- ранните, но и безспорно най- съдържателни засега известия за крепостта принадлежат отново на перото на К. Шкорпил, който го отъждествява с праисторическа „плоска могила“, с диаметър на равната горна повърхност „около 75 разкрача“. Върху нея били регистрирани и градежи от очевидно много по- късно време. Опит за датировка на твърдината не е направен. Части от информацията на К. Шкорпил са използвани при представянето на укреплението и в други нови работи. В една от тях правилно се отбелязва, че същинската селищна могила, която е отнесена към енеолитната епоха, се е образувала върху заварено естествено възвишение с височина над 10 m. Останките над нея са уподобени на „малко укрепление“ от времето на „римското владичество“. В друга публикация градежите върху могилата се свързват със съществуването тук на „укрепено антично селище“, за находките от което се посочва, че датират от „римската епоха“. Твърдината е покрита с гъста горска растителност и е буквално осеяна с гъсто разположени и дълбоки до 2 и повече метра иманярски изкопи. В тях са разкрити части от зидове с различна ориентация и техника на градеж. Установено е, че мястото е било обитавано през три различни исторически епохи- халколитна, римска и късноантична. Поради гъстата горска растителност и тоталното застрояване на територията през по- късните периоди, точните параметри на праисторическата селищна могила не са изяснени. Множеството характерни керамични фрагменти потвърждават предложената датировка с уточнението, че животът е започнал още през ранния и е продължил през късния халколит. Макар и в ограничено количество, в чертите на обекта беше намерена фина лакова керамика от римската епоха. Към същия период се отнася и една пирамидална керамична тежест за тъкачен стан. По сведение, тук спорадично са били намирани сребърни римски монети от ІІ-ІІІ век. В прерязания от сегашното шосе от Садина за Люблен западен склон на възвишението, на значителна дълбочина от повърхността, се наблюдава дебел пласт от римски керемиди върху слой пепел и въглени- очевидно останки от рухнала покривна конструкция. От римската епоха е и един фрагмент от сложно профилиран варовиков корниз. Видимите на терена градежи обаче със сигурност се отнасят към късната античност. Характерът на използване на терена върху праисторическата могила през римската епоха не може да бъде сигурно определен без археологически разкопки. Специфичните топографски особености и съвсем ограничената по размери площ, пригодна за нормално усвояване, правят съвсем неприемливо обяснението на находките от ІІ-ІІІ век със съществуването тук на селище по това време. Такова обаче е регистрирано непосредствено на изток през дола, в местността „Рушковица“. Според С. Торбатов през римския период обектът е бил светилище, което е било и местният култов център. Според нас се касае за римско укрепление и пътна станция на пътя „Улпия Ескус“- „Абритус“, който е пресичал потока западно от твърдината в посока северозапад- югоизток. Станцията е първа на пътя след „Абритус“ в посока „Улпия Ескус“. Най- внушителни са останките от късната античност. От това време датира и сегашната крепостна стена, която опасва възвишението на различна височина по склоновете. С изключение на североизточния сектор, сега тя добре се проследява на терена в многобройните иманярски изкопи, разкрили на места нейното външно и вътрешното лице. Тя е с неправилно очертание и обща дължина 212 m, като загражда площ малко повече от 3 дка. Състои се от различни по дължина праволинейни отсечки, с изключение на южния ъгъл, който е извит във формата на правилна дъга. При стика на съседните куртини в северозападния ъгъл се наблюдава специфичен зъбовиден отстъп, който може да бъде обяснен като следствие от едновременната работа на две различни строителни бригади. Зидът е изграден от средно големи, ломени камъни, положени в предварително изкопани за основите траншеи. Спойка обикновено липсва, но на отделни места е използван бял хоросан в ограничено количество. Градежът на суперструкцията е в opus implectum. Външното лице е оформено с добре обработени каменни блокове със средни размери, положени в правилни редове, а вътрешното- от по- малки полуобработени камъни, но също със стремеж към спазване на редова зидария. Използваният хоросан съдържа тухлена фракция, придаваща му на места розов цвят. Фугите са допълнително измазани с подобен по състав хоросан, но с по- фини тухлени частици. Дебелината на крепостния зид е установена само в един участък- в средата на югоизточната куртина, където тя е 2.5 m. Сведението на К. Шкорпил за спорадична употреба в градежа на укрепителните съоръжения на четириъгълни тухли не е потвърдено. В северния край на източната крепостна стена се забелязват следи от малка плътна четириъгълна кула, която може да бъде отъждествена и с контрафорс. На около 5 m североизточно от началото на дъговидната извивка при южния ъгъл частично е разчистена U- образна кула, конструктивно свързана с крепостната стена. Тя е с вътрешна дължина 3.3 m, при широчина 2.2 m. Входът в кулата е оформен в дебелината на крепостния зид и е с широчина 1.08 m. Защитената територия е била гъсто застроена, за което свидетелстват множеството останки от двулицеви каменни зидове на кална спойка, личащи в иманярските изкопи. Една голяма правоъгълна сграда се разпознава в най- източната част на укреплението. Тя е била пристроена към източната крепостна стена и е имала широчина 4.1 m, а разкритата ѝ част е с дължина 5.4 m. Дебелият пласт от обгорял разложен кирпич върху подовото ниво свидетелства, че каменен градеж е имал само приземния етаж. Особен интерес представлява един добре запазен, прецизно иззидан кладенец с кръгло сечение и диаметър около 1 m, разчистен при иманярските набези на дълбочина повече от 5 m. Събраният керамичен материал е характерен както за късноримския, така и за ранновизантийския период. Това, наред с подчертано издържания облик на повечето от фортификационните съоръжения и емблематичния U- образен план на една от разкритите кули, убедително свидетелства, че построяването на тези крепостни стени следва да бъде отнесено още към първата половина на ІV в. Възможно е някои от регистрираните отбранителни елементи да се явяват по- късни добавки или преустройства. Сравнително малките размери и твърде прецизният градеж дават основание да се допусне, че в случая става дума за военна крепост. В тази връзка е уместно да се отбележи твърде интригуващото османско наименование на градището, което в превод ще рече „Крепостта на каменистия път“. Топонимът е много озадачаващ, тъй като никъде в радиус повече от 2 km няма каменист терен, нито пък има известия за някакъв стар път с каменна настилка. Не е изключено обаче старото местно име да е запазило спомена именно за един такъв път, възможно с римски произход, чиито останки в наше време са вече напълно заличени. Любопитен щрих добавя и едно местно предание, според което през римско време в тази крепост се е крил цар Константин. Повсеместните следи от стихиен пожар са свидетелство за насилствения край на обитаването, което е станало към края на VІ или в началото на VІІ век.

Местоположение

Надморска височина: 281 m GPS координати: 43°29’40” С.Ш. и 26°14’27” И.Д.

Източници

Торбатов, С. Градищата край Садина / Укрепленията на върха на хълма край Садина. 2019
https://www.academia.edu/40719415/%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%94%D0%98%D0%A9%D0%90%D0%A2%D0%90_%D0%9A%D0%A0%D0%90%D0%99_%D0%A1%D0%90%D0%94%D0%98%D0%9D%D0%90_%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B9_%D0%A2%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2_S._Torbatov._The_hill-top_fortifications_near_Sadina посетена на 02.06.2020
М. Гърдев

Планове

К. Василев

С. Торбатов 

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 7 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 7 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8083
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 173
Най-нов Grifona

Последни коментари