Гр. Видин - средновековна крепост Бдин / Баба Вида

Описание и история

Средновековната крепост Баба Вида e разположена на големия завой на брега на р. Дунав в североизточната част на град Видин. Историята му е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди: античен (I - IV в.), български (Х - ХIV в.), османски (XV - XIX в.) Реставрационната дейност е от ХХ в. Строежът на Баба Вида е започнал върху основите на римския укрепен наблюдателен пункт Бонония, който от своя страна вероятно е възникнала върху основите на заварено тракийско селище в началото на I в. Бонония е съществувал върху част от сегашния град от средата на I век до края на VI. Наблюдатерният пункт е бил част от Дунавската граница на Римската империя. Останките от отбранителните съоражения са запазени на различни места във Видин до днес. Най-добре са се съхранили основите на североизточната ъглова кула, които по-късно били вградени в Баба Вида.

Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство (X в.). Във византийските хроники е вписано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от Василий II. От постройките от този период днес са останали сравнително малко. Най-запазена е стената и кулите, които са разположени към река Дунав. По време на почти цялото Второ българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта има по времето на цар Иван Срацимир. По време на неговото управление той обитава Видинската крепост. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид близък до този, който има и днес. Голяма част от сградите построени по това време са останали неразрушени. По това време Бдин е столица отначало на княжество (от втората половина на 13-ти век), а от втората половина на 14-ти век – и на независимо Търновско царство. Градежът е характерен за тази епоха - камъни и тухли споявани с хоросан. При полагането им в стените на замъка не е спазван някакъв определен ред. Основният план на замъка не е претърпял големи изменения. Той заема площ 9,5 дка, обиколен със защитен ров с ширина 12 и дълбочина 6 м. Крепостта има форма близка до квадрат, ориентиран с ъглиге си по световните посоки, със страна около 70 м. Състои се от две стени – вътрешната е висока, с дебелина 2,2 м. и с 9 кули – 4 ъглови и 5 странични и външна, която е по-ниска, свързана с 2 кули. Между двете стени се образува почти незастроен външен двор. Заградената от вътрешната стена площ е застроена с прикрепени към нея засводени помещения, които обкръжават малък вътрешен двор. Това била жилищната част на замъка. Помещенията са разположени на два етажа. Достъпът до горната тераса е осигурен с вити стълби и една рампа за изтегляне на оръдия, както и чрез дървени стълби в някои от кулите. Баба Вида има един вход - от северната страна, където се намира входната кула. Над заобикалящия крепостта ров има каменен мост, който някога е бил дървен подвижен. Ровът е бил запълван в миналото с вода от Дунав. След входната кула се преминава в първия вътрешен двор. Кръгла каменна стълба води към втория вътрешен двор. В средновековието този вътрешен двор е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабна църква, сграда с масивен градеж и двуделна паянтова постройка. Тези градежи са били разрушени при изграждането на складове и караули в края на XVII – началото на XVIII в. Като начало на първия средновековен строителен период се приема Х в. От тогава е запазен големият югоизточен бастион. Превръщането на средновековното укрепление в зъмак е станало още при първите владетели на Бдинското княжество. Окончателното разширение е при цар Иван Срацимир, чието име е свързано с главната кула на замъка. Външните зидове на замъка също са от средновековния строителен период – по фасадите ясно се различават бойниците от този период. Срацимировата кула (XIII - XIV в.) е най-добре съхранената от средновековния български строителен период. Висока е 16 м. По стените й са запазени много тухлени орнаменти. Смятало се е, че един от тях представлява надпис “Шишман”. Близо до тази кула е бил тайният изход на замъка. От XV в. замъкът изпълнява само защитни функции. Той е бил отново преустроен в края на XVII – началото на XVIII в., когато появата на огнестрелното оръжие поставя нови изисквания към този род съоръжения. Дострояват се още един ред помещения около вътрешния двор. Средновековните бойници са запълнени с каменен градеж, зъберите са оформени с нови бойници. От края на XVIII до началото на XIX в. са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите на кулите. През този период е построена и стрелковата тераса. Това е земен слой с дебелина около 5 м. насипан върху каменните покриви на помещенията. От тази епоха са и тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена заедо с брустверите за далекобойни оръдия и покривите на кулите. Българските кули, както и стените на Баба Вида са завършвали оригинално със зъбери. През 60-те г. на XX в. те са реставрирани като отчетливо е показана разликата между оригиналните и реставрираните части. Оттук се е разкривала панорамна гледка към целия град и Дунава. Вижда се сградата на синагогата, строена през 1894 г. Кулите са били разделени на етажи. Долните са били ползвани за складове,а горните-като наблюдателници и по време на сражения.

Легенди

Живял някога мощен български болярин,който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери - Вида Кула и Гъмза, разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри - Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза - нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра - Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – “Баба Вида” или “Бабини Видини кули”.

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2017/05/13.html
Крепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба ВидаКрепостта Баба Вида

Планове

Крепостта Баба Вида - план

Местоположение

Баба Вида е крепост - музей, в който се опазват редица находки и сведения за историята и. При възстановяването е запазена обставновката в близък до естественото и положение вид. Крепостта е сред "Стоте национални туристически обекта". Има печат.
Лятно работно време: делнични дни - 9:00 - 17:30 ч., празнични дни - 8:30 - 17:30 ч.
Зимно работно време: делнични дни - 10:00 - 17:00 ч., празнични дни - 9:00-17:00 ч. Надморска височина: 39 m GPS координати: 43°59’35” С.Ш. и 22°53’09” И.Д.

Източници

babavida.vidin.net
Видин Инфо
Уикипедия

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 5 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 4 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8101
Общо теми 1800
Потребители Общо членове 903
Най-нов Teodor.Diana