Руско-турска война (1828 - 1829 г.)

Руско-турската война (1828-1829 г.) е предизвикана от изострянето на Източния въпрос заради поддръжката от страна на Русия на национално-освободителното движение в Гърция. Наричана е още Войната на Адрианополския мир.
Войната е обявена през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява свещена война против Русия. Войната се води на два фронта - Балкански и Кавказки.
Военните действия започват през април 1828 г. когато Втора руска армия със състав от около 95 000 души форсира Дунав, преминава Добруджа и обсажда Шумен, Варна и Силистра. Руската армия е командвана от генерал Иван Дибич-Забалкански. Българи от тракийската област масово участват във войната на страната на руснаците. Турските сили наброяват около 125 000 души. В края на септември руски войски превземат Варна. На кавказкия фронт Русия има по-големи успехи — Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др.
В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина и окупира Тракия. Българинът кап. Георги Мамарчев е начело на български доброволчески отряд, който стига до Сливен. На 20 август 1829 г. руски части влизат в Одрин. За първи път градът е превзет от руската армия. Това предизвиква паника в столицата на Османската империя и подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие с Русия.
В 1829 г. по време на войната с наближаването на руските войски българите в Странджанско-Сакарският край и Сливенско възстават и отхвърлят турската власт в Източна Тракия. Дружините им участват заедно с руснаците в щурма на редутите при овладяването на Созопол. Руският гарнизон на Созопол раздава нови пушки, изпратени от Одеса на въстаналите българи.
Войната завършва с Одринския мирен договор, подписан на 14 септември 1829 г.
След сключването на договора, капитан Георги Мамарчев оглавява опита за вдигне въстание в Сливенска, Котелска и Търновска област. Но тогава руското командване му противодейства. Мамарчев е арестуван, за да не предизвика международни усложнения. По този повод се приписват на генерал Дибич известните думи: „Важно дело, бедни българи! Но седете си мирни във ваше отечество! До ще време и за вас! Сега се говори за Влашко, Богданско и Сърбия… Не бойте се. Сега веки ще да се издаде ферман за амнистия. Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!…“ Само че никой не вярва на амнистия и генерала едно за да се спаси бунтовното българско население от гнева на турците, но най-вече да бъдат заселени със подходящ народ придобитите в Бесарабия земи от които населяващите ги преди татари почти до един са избягали, той повежда с прибиращите се в Русия победоносни войски хиляди семейства българи от Тракия, това е и първата голяма вълна български преселници към Бесарабия.

Източници

Wikipedia

Български
Дата: 
19/06/1829

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 7 потребители :: 2 регистрирани0 скрити и 5 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8007
Общо теми 1791
Потребители Общо членове 853
Най-нов Ангел Касъров

Последни коментари