Битката при Траянови врата

Крепостта Траянови врата е разположена на 15 км от Костенец до магистрала "Тракия" в Средна гора. Тя е символ на национално-историческото наследство в региона и е уникална по своята конструкция.
Крепостта е историческо място на седловината между средногорските ридове Еледжик и Голак. „Траянови врата” е исторически проход край гр. Ихтиман, наречен така на името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. 
Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий ІІ предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. Битката при „Траянови врата” (17 август 986г.) е най-голямото поражение, което ромейския владетел претърпява в походите си за покоряване на България. Василий поема към България начело на армия от 30 000 души. Битката била предхождана от безуспешна обсада на Средец (дн. София). Обсадата продължила 20 дни, но без успех защото провизиите на византийската армия се изчерпват а възможностите ѝ да се снабдява от околностите на града били пресечени от българите.  Междувременно гарнизонът на Средец извършва успешно начинание като чрез тунели под крепостните стени стига до стенобойните машини, оставени близко до крепостта от византийските военачалници и ги опожарява. Другата причина за вдигане на обсадата била войската, предвождана от Самуил, която настъпвала в тила на императорската армия. По обратния път българите устроили засада на ромеите и в Ихтиманския проход на 17 август 986г. при крепостта „Траянови врата” им нанесли голямо поражение като почти цялата византийска конница и голяма част от пехотата били унищожени. Самият император едва успял да се спаси а българите пленили императорските знаци (инсигнии). Споменът за победата над Василий е отразен 30 години след нея в Битолския надпис на племенника на цар Самуил Иван Владислав. Сведения за битката дават още византийските летописци Йоан Скилица и Георги Кедрин, източните автори Яхия Антиохийски и Матей Едески, арменеца Стефан Таронски. Но най-много данни за прохода и сражението дава Лъв Дякон, който бил очевидец и хронист на Василий ІІ.  
След тази знаменита победа, в следващите месеци византийската армия е безпомощна пред настъпилата българска офанзива по всички посоки. Освободена е Тракия, Централна Гърция, Албания, Далмация. Българите достигат чак до п-в Пелопонес, завладяват адриатическите градове Драч и Задар, както и княжествата Босна и Рашка (дн.Сърбия).  
Военното надмощие на българите трае до битката при р. Сперхей (996 или 997г.). Проф. П. Мутафчиев твърди, че битката при Траянови врата само отсрочва края на Първата българска държава, който настъпва през 1018г.    

Български
Дата: 
17/08/986

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 6 потребители :: 2 регистрирани0 скрити и 4 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 7951
Общо теми 1764
Потребители Общо членове 808
Най-нов Галина Гонова

Последни коментари