Гр. Валандово - крепост Идомене / Аваландово

Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост Идомене/Алавандово се намира в местността "Исар извор кула", на 0.8 km северно по права линия от центъра на град Валандово. Тя се издига на 100-300 m над околната долина на река Боимия/Анска река. „Исар извор кула“ представлява варовиков хълм надвесен над долината, който като тесен хребет продължава на северозапад в Градешка планина. Страните на хълма се спускат стръмно в две паралелни, дълбоки долини. На югозападния и югоизточен склон извират много извори на питейна вода, които днес са каптирани и снабдяват град Валандово с вода. До началото на XX век на това място е имало мелници и станове за горещо валцоване, задвижвани от силната вода на изворите. На югозападната тераса под края на билото около най- пълноводния извор, в ранната античност възникнало укрепено селище, а на билото над нея- акропола му. От този период са намерени много находки: парчета атинска и коринтска рисувана керамика от VI-IV в.пр.н.е. В късната античност (IV-VI в.) пространството около извора получило нова крепостна стена, изградена от ломен камък, споен с хоросан. Стената затваряла пространство от 10 дка. Намерени са вътрешните сгради, множество монети от III до VI век. В падината югозападно от град са открити гробници, датирани с монети в III и IV век. По време на големите варварски нашествия на Хуни, Готи и Авари града пострадал сериозно, като стените му били разрушени. През VI век стените на града били възстановени, югозападната стена се изместила нагоре, а акропола е отделен, оформяйки вътрешен град и защитата му е засилена с множество големи кули. Също така по това време в планинския хребет 200 m северозападно от aкропола е построена самотна кула за охрана и наблюдение, с изглед към долината на Вардар. Тя е масивна с размери 10.7х9.2 m. В днешно време запазената ѝ височина е 8 m над земята. Строителните белези я датират в VI век. Едно находище на златни монети открити на хълма, сечени от Юстиниан до Хераклии, свързват превземането на града и упадъка му със славянската инвазия около 615 година. Сребърни монети от Констанс II (641-668 г.), които са намерени в града говорят, че византийската власт била възстановена скоро в тази крепост, но не за дълго. След идването на Куберовите българи града за дълго остава в български ръце. В събитията от X-XI век, както и от следващите векове, твърдината е била в страни от основните събития. Свидетелство за това, че живота в града е продължил и след населването на региона с българи и славяни, са останките на монументална, ранносредновекона църква открити под късносредновековната църква “Св. Георги“. В южното подножие на хълма, в центъра на град Валандово и южната му периферия (ул. "Л. Колишевски" и "Стакина чешма") на 4 места са открити части от римски крайградски вили с мозаични подове (вила рустика), датирани в началото IV век. Крепостта при Валандово имала ясно изразени градски белези, от които става ясно, че това е Идомене- единственият писмено потвърден град в Вардарската долина в късноантично време. За ранното средновековие данни за града няма (най- вероятно е по- удобно за днешните власти в Македония да не се споменава типично българския облик на този град). Южната стена на вътрешния град е запазен и до днес, на места във височина до 4-5 m. Очевидно е, че през цялото средновековие градът е напълно запазен и съществуващ. Площта на укрепения вътрешен град заема 3 хектара. Според останките, които се виждат в тази област, се смята, че тук след XI век е съществувало селище с не- градски белези- село, а старите стени са служили за защита от малки опасности. Събраните археологически находки произхождат от късното средновековие (XIII-XIV век). Това са парчета от гледжосани византийски чинии и покривни тегули от комниновски тип (лепенки), един бронзов пръстен, византийски монети- медни скифати от XIII век и венециански монети от XIV век. В XIV век е била построена и църквата „Св. Георги“, която в 1349 г. сръбския цар Душан я прикачил като метох на Светогорския манастир „Св. Пантелеймон“. Същата църква стои и днес на 150 m югозападно от вътрешния град на хълма, покрай един силен извор (в местността "Манастир"). Пишейки за Валандовският хисар, Т. Томоски ни описва всички останки. За църквата казва, че лежи върху средновековна църква, която е била много по- голяма и от която са останали 3 каменни плочи с релефни орнаменти. Тези плочи определят идентичността на хълма „Хисар", както пише той- не произхождат от старата църква под „Св. Георги“. Става дума за римски надгробни паметници от II-ри или началото III-ти век. Извадени от останките на късноантичния град. Тези плочи Томоски ги приема погрешно като доказателство за "средновековния град Валандово". Обаче писмено никъде не е потвърдено, че средновековното селище е било град (или фрурион- крепост). И В. Карта (1972 г.) пише за родния си край книга за Валандово. Той пише аматьорски и напълно произволно датира стените на „Хисара“ и кулата на билото в XI-XIV век. Преди това той казва, че в XII и XIV век Валандово постепенно прераснало в малка градско селце. Алавандово е името на средновековното градче което изникнало върху руините на един античен и късноантичeн град и се подслонило зад неговите стени. В късното средновековие Алавандово се превръща в център на региона Боимия. След посещението ни на обекта станаха ясни следните детайли. Кулата разположена на билото е изградена най- вероятно в периода XII-XIV в. и представлява внушителен донжон. Той е издигнат върху останките на късноантичната кула за която споменава Микулич, с тази разлика, че късноантичната кула е била кръгла и наистина е изпълнявала само контролно- наблюдателна дейност. Входа за донжона е бил доста високо, защото в днешно време по запазените останки няма вход от нито една страна. Сутерена на кулата е типична за жилищно- отбранителните кули от този период. Той е превърнат в щерна за вода, която в днешно време е полузарита. По стените се различават отворите, където са били поставени дървените греди на подовете на отделните етажи. Из целият терен на града се намират големи количества строителна и битова керамика. Има множество запазени зидове както от античните, така и от късноантичните стени на града. Достъпът до тях обаче е много труден, поради гъстата растителност по терена. В източната част на града сега се разполагат няколко малки ферми. С дейността си те са разкрили част от най- старите стени на Идомене. Те са градени от дребни камъни, споени с кал и измазани с глина. Днес на терена тези стени изглеждат като оформени ивици от пръст, но на местата където са нарушени ясно се вижда каменната структура.

Местоположение

Надморска височина: 430 m GPS координати: 41°19'40" С.Ш. и 22°33'02" И.Д.
Местоположение на кулата: Надморска височина: 456 m GPS координати: 41°19'51" С.Ш. и 22°32'54" И.Д.

Източници

Микулчик, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996
К. Василев

Снимки

https://goo.gl/photos/ZFAiKgk7t7mBKQcf7

Планове

<iframe src="https://www.google.com/maps/d/embed?mid=1YB0JsmD5_wHkUyNAx-TFyVxSoIo" width="640" height="480"></iframe>
Imedion - Valandovo.jpg

Координати: 
Категория обекти извън БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 8 потребители :: 2 регистрирани0 скрити и 6 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8008
Общо теми 1791
Потребители Общо членове 853
Най-нов Ангел Касъров

Последни коментари