Съобщение за грешка

Notice: Undefined variable: rendered_rows in include() (line 15 of /home/bulgamnw/public_html/sites/all/modules/views_slideshow/contrib/views_slideshow_cycle/theme/views-slideshow-cycle-main-frame.tpl.php).

Гр. Ахтопол - укрепен град Агатопол

Описание и история

Тракийски, античен, късноантич и средновековен град Авлеутейхос/Тирах/Перонтикон/Агапи полис/Агатополис/Агатопол/Гастополи/Ахтебол е разположен на скалист полуостров на 0.2 km източно от центъра на град Ахтопол. Градът се намира върху днешния Ахтополски полуостров (дълъг около 300 m, широк около 150 m и висок до 20 m) на брега на Черно море в подножието на Странджа. Това е най- южният град по българското Черноморие. Легендата разказва, че градът възникал като дом на Делфин- син на Посейдон и Агата- дъщеря на Зевс. Тяхната любов била голяма, но Зевс се разгневил и изпратил армия да обезобразят Агата, кукумявка обаче ги събудила и така спасила влюбените. Делфин убил враговете си и основал град на брега на Черно море наречен Агапи- полис (град на любовта), където заживели щастливо двамата влюбени. Неговите по- стари имена са Авлеутеуйхос, Тирах, Перонтикон, Агапиполис, Агатополис, Гастополи, Ахтебол. Символ на Ахтопол е кукумявката Агао, този образ води началото си от съществуващите няколко емисии бронзови монети с профил на Аполон на аверса и кукумявка на реверса с надписи АГА, АГАТ, АГАТО. Кукумявката Агао е символ на щастието, а камъкът Агат, който може би е свързан с името е камък на дълголетието и здравето. Според авторитетни мнения монетите са сечени в странджанския Агатополис. Новооткритите надписи и находки са още едно доказателство, че тук още през античността е функционирала монетарница. Информация за първоначалното заселване в областта черпим от откритите археологически материали в региона- монети, котви, керамика от VІ-V в.пр.н.е. В периплуса (пътепис) на Адриан (131 г.) се споменава съществуването на пристанище Авлеутейхос- на 250 стадия (43,5 km) от "Херсонес". Поради географската си изолираност от опустошаващите нашествия на варварите градът остава относително встрани от горещите точки и съответно рядко се споменава в документи и пътеписи от онова време. Най- вероятно при император Анастасий градът, отново след тракийско време, е бил защитен от крепостната стена, спираща нахлуванията на славяните, изградена през ІV в. През 812 г. армията на Крум завладява Агатопол и името на града е изсечено върху една от колоните в Плиска. При управлението на Омуртаг три години по-късно (815 г.) при сключването на мирен договор с Византия, той отказва изселването на славяните от нашите земи и така променя етническия състав в Странджа и Агатопол става изцяло български град. В епархията на Лъв Мъдри (886- 912 г.) Агатопол е обявен за епископия, подчинена на Адрианополския епископ и настъпват спокойни времена на напредък и разцвет. Следва отново превземането му през 864 г. до 894 г. от Византия и падането под византийска власт на цяла България- 970 г. Градът обаче продължава своето развитие независимо от често сменящата се власт, това потвърждава и арабският географ Идриси (1150 г.) като го споменава като "значителен град". Името на Агатопол е споменато и в т. нар. "Нов епархийски списък" от края на X началото на XІ в. През 1185 г. по време на въстанието на Асен и Петър, по сведения на Никита Хониат въстанниците преминават р. Дунав и източнопланинските проходи и лагеруват край Агатопол, което говори за активното участие на местното население в освободителните движения. Въпреки, че градът бил относително изолиран от бойните действия, недоволството му е било продиктувано от непрекъснатото събиране на големи количества продоволствия (основно животни за месо) за византийския владетел (например за сватбата на Исак ІІ Ангел). Две годни по- късно след сключването на мирен договор между България и Византия странджанската област остава в нашите предели. За по- късните събития в града разказва отново Никита Хониат, който споменава опустошаването на областта около града от латинския император Хенрих Фландърски през 1206 г., но самият град не е превзет. В продължение на 62 години (1201-1263 г.) южнo- черноморските градове и крепости Агатопол, "Созопол", "Дебелт", "Канстрицион", "Скафида", "Пиргос", "Росокастро", "Кримна", "Анхиало" и "Месемврия" се намират непрекъснато в пределите на българската държава. През 1263 г. има сведения, че Константин Асен го присъединява без съпротива и заедно с редица черноморски градове отново към България. През 1304 г. в битката при река Скафида- "Месемврия", "Анхиало", "Созопол" и Агатопол били присъединени към Българската държава. През пролетта на 1307 г. българо- византийски мирен договор узаконява завоеванията на цар Тодор Светослав, а той се жени за Теодора, дъщеря на Михаил IX Палеолог. През 1315 г. с грамота констатинополският патриарх забранява на епископа на Агатопол да стане митрополит, а през 1381 г. патриарх Нил ограничава правата на митрополита на Адрианопол в агатополската епископия. Това говори за важността и относителната самостоятелност на епископията, която дори не е била присъединена към българската патриаршия, въпреки че е в пределите на България. До превземането на Агатопол от османците през 1453 г. следват редица преминавания на града под византийско и обратно под българско владение. В 1322 г. след смъртта на Георти ІІ Тертер претендента за престола Войсил отцепва тракийската област, но трона заема Михаил Шишман и отцепника предава градовете на Византия. Няколко години по- късно областта доброволно се присъединява към България. В 1330 г. след битката при Велбъжд Южночерноморската област е присъединена към Византия. През 1331 до 1337 г. Иван Александър приема доброволно присъединилите се черноморски градове след битката при "Русокастро" между трихилядната българска и петхилядна византийска армия. Според преписка от старобългарски кодекс от 1337 г. мирния договор дава на България "Несебър, цялото Поморие (причерноморската област до Агатопол) заедно с Романия" (Горнотракийската низина). В 1336 г. на трети октомври след двуседмична обсада рицарите на савойския граф Амадей превземат Агатопол и следва петмесечна окупация. В 1367 г. Амадей предава градовете по българското южно черноморие на Византия. През 1389 г. митрополита на Адрианопол мести седалището си в Агатопол под натиска на османците. В 1396 г. цялата Причерноморска област пада под османко иго. В 1413 г. Византия сключва договор с Мехмед І за присъединяването на черноморските градове към империята. В 1453 г. Мехмед ІІ Завоевател превзема Агатопол и изселва голяма част от населението в "Константинопол", но градът запазва ролята си на значимо пристанище. От турския пътешественик Евлия Челеби Ахтебули е наречен ”разрушена крепост”. През следващите векове той е нанесен върху всички карти на Черно море и продължава да бъде седалище на епископ. В 1829 г. Агатополската митрополия се слива със Созополския църковен център и по- късно се нарича Сузоагатополска митрополия. Според османските документ от ХV в. Агатопол имал 135 пълни и 23 вдовишки християнски къщи. Населението е подробно описано по махали с имената на български свещеници- поп Тодор Триядко, поп Георги Слав, поп Влад, което говори за относително запазената религиозна самостоятелност на населението през този период. След Балканските войни (1912-1913 г.) градът е присъединен към България. Започва изселване на гръцкото население и заселване на български бежанци от Източна Тракия. По това време градът притежава 45 кораба, от които 10-15 тонни платноходи и три кораба с водоизместимост от 1000 до 3000 тона. През 1918 г. и 1935 г. при пожар изгаря почти целия град, старата катедрала „Успение Богородично“ и съвременният град е построен изцяло наново. Бежанците от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция. Днес можем да видим запазени само църквата „Възнесение Господне“ построена през 1776 г., останки от манастира „Свети Яни“ от ХІІ век и части от крепостната стена. Основаването на града се датира VІ-V в.пр.н.е., като тези земи са били населени още от новокаменната и желязната епоха. Най- вероятно тук първи се заселват траките от племето тини през Х в.пр.н.е., за което свидетелстват откритите каменна брадва и керамични фрагменти. Траките добре познавали корабоплаването, лова и риболова, рудодобива, много занаяти, търговията и били прочути пирати. Интересна находка е Херосът на Провлака- оброчната плочка с изображение на тракийски конник. Това е трапецовидна мраморна плоча, отчупена горе вляво и долу вдясно, с височина 0,215 m, ширина 0,18 m и дебелина 0,045 m. Изобразен е галопиращ надясно конник, хвърлящ с дясната си ръка копие. Облечен е с къс хитон и развята зад гърба хламида. Дясното предно копито на коня стъпва върху олтар. Върху горната рамка (вис. на буквите 0,008 m) и долната рамка има надпис (вис. на буквите 0,01 m), който гласи: “На Херос Стомианос. Менис (принесе в) оброк за сина си Аристобул.“ Показателни са находките от дъна на амфори от V в. и декоративни керемиди от IV в., украсени с яйцевиден орнамент (йонийска кима). При разкопки е разкрита и елинистическата крепостна стена, италийски амфори, произведени в Западното Средиземноморие през първата половина на І в.пр.н.е. Каменни котви и щокове, керамика от къснобронзовата и ранножелязната епоха, монети и надписи от V-ІV в.пр.н.е. от района и от града, събирани и от експедиция "Космос", ръководена от проф. В. Велков, свидетелстват, че тук е имало активен живот през цялото първо хилядолетие пр. н.е. В Ахтопол са открити два фрагментирани надписа на старогръцки език, които говорят за значението на града през този период. Според един от двата надписа- фрагментирани декрети от IV в.пр.н.е. “пратеник” от “града”, чието име не е упоменато трябва да отиде в "Одесос" (Варна). Това означава, че селището е наречено “град”, което говори за развита градска уредба, т. е. става въпрос за град- държава. Откритите паметници показват, че към края на V в.пр.н.е. тук вече съществувала атинска колония (клерухия). Последните находки свидетелстват, че Агатополис е не само средновековното, но и античното име на града. Агатопол е основан около 430 г.пр.н.е. от гръцки колонисти от "Атина", като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области, а през II век градът е колонизиран от римляните, които му дават името Peronticus. Поради стратигическото място, което заема- далеч от основните точки на нападения и битки, поради отдалечеността от основните пътища и удобно място за пристанище градът бързо се развива през периода V-XІІ в. През V-VІІ в. градът е засегнат от варварските нашествия, но бързо е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол. Основите на крепостта могат да се проследят по цялата брегова линия на полуострова. Днес могат да се видят части от стената запазени до 3-4 m. Крепостта е издигната на високият скалист полуостров, а крепостната стена е опасвала града и го отделяла от сушата. Стените при провлака са широки 2.80 m и 1.50 до 2 m в стръмната част от североизток. Зидарията е смесена– ломен камък с две лица и пълнеж от хоросан и по- дребни камъни примесени със счукани керемиди и тухли. Начинът на градеж позволява крепостта да бъде датирана около V-VІ в. При сондажни проучвания близо до стената е открита и тракийска крепостна стена от по-големи камъни с кална спойка, както и културни пластове от началото на І в.пр.н.е. На места все още могат да се проследят от три до пет пояса от тухли, които се редуват с каменни редове с първоначална дебелина от 1.95-3 m и височина до 7-8 m. На югозападната страна се е намирала главната порта с две бойни кули. Които били високи около 12-14 m. Югозападната крепостна стена е имала и още кули, които обаче още не са разкрити. За сега със сигурност са установени 7-8 кули. Четири от тях се намират на югозападната стена, три на северната и една почти сигурно е имало на тясната западна страна. Профила на останките на западната стена правят една нехарактерна чупка в най- западнания участък на укреплението. При бъдещи археологичрски разкопки в този участък, по всяка вероятност ще се установи наличието на западна порта и голяма кула която я е охранявала от юг. Северната порта е разкрита през 2014 гофина, като тя се намира в западната част на северната стена. Размера и е около 1.5 m и плътно е фланкирана от две правоъгълни кули. През средновековието българите дострояват още две кули от вътрешната страна на куртината. Новите кули са огледални на късноантичните и са подсилвали защитата на северния вход. По този начин плана на кулите много наподобява този на „Велики Преслав“. От северния вход е ставал достъпа до северното пристанище на града. За допълнителна защита в най- северната част на полуострова, на 100 m пред северната стена е бил издигнат земен вал с палисада. Този вал е защитавал достъпа до полуострова от север, от към морето. От тази страна има сравнително полегат и достъпен участък. Именно този участък е защитаван от вала. По този начин единствения достъп до северната порта е ставал през северното пристанище по тясна пътека в скалите. Западната, главна порта все още не е разкопана и точно локализирана. За нея се съди само от записани спомени на стари жители и гости на града. От югоизток или от изток вероятно е имало още една порта, която е осъществявала пряк достъп до южното пристанище на града. С изключение на югозападната естествено достъпна стена, югоизточната и източната стени са били също сравнително достъпни. Там склоновете са стръмни но не и непристъпни. Именно там вероятно са съсредоточени няколко кули, които са подсилвали защитата. За допълнителна отбрана от тази страна югозападната основна стена се спуска чак до морския бряг и е завършвала със здрава правоъгълна кула. Така е бил защитен естествения подход до югоизточния и източния склонове и за да се атакува града от тези страни е трябвало да се стовари морски десант. По всяка вероятност пред югозападната основна стена, която е достигала дебелина от 3.5 m е бил оформен голям ров. Следи от него днес се различават в подножието на крепостта, от където се вижда, че денивелацията до стената е била 8-10 m. Крепостните стени на града са разрушени през 1632 г. след мощно земетресение, което разсипва и голяма част от селищата в околността. Църквата “Възнесение Господне” се намира в източната част на града до морския бряг, който стръмно се спуска към морето. Няма точни сведения за годината на построяване, освен отбелязаната в олтара дата– 1796 г. По план е еднокорабна със стени от ломен камък с широки измазани с хоросан фуги, дебели около 0.9 m. Двуредните пояси от  дърво, опасващи сградата и четирискатен покрив с надвесена стреха придават жилищен характер на църквата. Иа двата малки прозореца и четири пирамидални отвора на покрива, които осветяват църквата. Това горно осветление (характерно за някои стари странджански къщи), се среща за пръв път тук така добре запазено като конструктивна и архитектурна форма. Останките от манастирският комплекс “Свети Яни” (Свети Йоан Предтеча) се намират на южния ахтополски нос, в най- високата му част, над стръмния морски бряг. В литературата е описана само апсидната част, която е била оригинална с несиметричното си разположение. Църквата “Свети Пантелеймон” е построена през 1911 г. след Преображенското въстание с външен притвор. В нея може да се види един от последните резбовани иконостаси в Странджа, изработен от местен резбар - Янис. Църквата „Св. Св. Константин и Елена е построена също след Преображенското въстание и е паметник на културата, свързан с нестинарството. Разкрит е могилен некропол в резервата „Силкосия", намиращ се източно от селото и съдържащ около 100 малки могили. Църквата “Св. Св. Кирил и Методий” е разрушена по време на Преображенското въстание и на нейно място през 1909 г. е възстановен и осветен съвременният храм. В него най-забележителен е иконостасът с иконите - дело на резбаря Пандил. Запазени са икони от по-стария строителен период на църквата: две от най-ценните са на “Свети Георги Янински” на зографа Коста Поликсоидо от 1883 г. и 1901 г.По западния черноморски бряг е запазен римски път, свързващ устието на р. Дунав с Константинопол. Византия активно използва този път и през Средновековието за придвижване на военни части, дипломатически мисии и търговци. Пътят започва от устието на р. Дунав и свързва черноморските крепости Томи (Констанца), Одесос, Месемврия, Анхиало, Созопол, Агатопол, Тhynias (Станиера) и Мидия, а от двете последни места се отклонява към вътрешността и се включва в главния път към Чорлу и Константинопол. Крайбрежният път е споменаван често от византийските хронисти относно битките между българи и ромеи през VІІІ–Х в. По него българските войски навлизат във византийската територия през 712 и 812 г. Използван е при походите срещу България на Константин V и Лъв Фока през 763 и 917 г. По него преминава и експедицията на Михаил Глава срещу Агатопол, Созополис и Месембрия през 1265 г. В Агатопол античният път преминава през местността “Калдъръмът” северно от селото и западно  от крепостта с посока североизток към Китен. Днес са запазени павирани части от грубо дялани каменни блокове.

Местоположение

Надморска височина: 21 m GPS координати: 42°06’05” С.Ш. и 27°56’42” И.Д. 

Източници

Димитров, Б., Средновековният Агатопол. В: Средновековният български град, С., 1980.
Кузев, Ал. и колектив, Сб.: Българските средновековни градове крепости. Том І, Варна, 1981. 
Автор: Христинка Христова

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2015/08/blog-post_77.html
https://photos.app.goo.gl/hKyD3osGnCExzC0P2

Планове


К. Василев

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 9 потребители :: 2 регистрирани0 скрити и 7 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8001
Общо теми 1788
Потребители Общо членове 826
Най-нов btabov

Последни коментари