С. Мородвис - крепост Мородвис

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Морозвизд/Моровиз/Мородвис се намира в местността „Градище“, на 0.36 km южно по права линия от центъра на село Мородвис. Построена е на северен склон на планина Плачковица, на тесен хълм обграден от изток и запад с две стръмни и дълбоки дерета. Южната част на хълма, завършва със скалиста площадка извисяваща се на 120 m над северната му част. Южно от скалистата площадка се намира тясна седловина, която отделя хълма от останалата част на планинския масив. На хълма има извор, което е предопределило неговото заселване още в древността. Най- ранното заселване на хълма е в ранножелязната епоха, като мястото е било обитаемо без прекъсване до късната античност. Стената е била градена от местен, ломен камък, споен с хоросан. За подсилване са построени и кули. Вътрешното пространство е разделено чрез крепостни стени на четири части. Първата е разположена на скалистата площадка в южния край на хълма и била оформена, като малка цитадела с щерна за вода в нея и голяма кула защитаваща достъпа през седловината от юг. Северно от цитаделата, на по- ниска тераса, е разположена основната част на крепостта- вътрешния град с изградена раннохристиянска базилика в средата. В първата половина на XX в, местното население разкопало църквата и върху нея, по точно върху нейния централен кораб построило нова църква, която е действаща и в днешно време. Северната стена на вътрешния град, е била подсилена с кули а пред тях, както и пред източната стена е била издигната протеихизма. Протеихизмата е построена само на няколко метра пред основната стена, като се състои от няколко отделни отсечки, които опират в стените на издадените кули. Северно от вътрешния град е разположен външния град, също заобиколен със стена, която носи следи от множество поправки и преправяния. По тази стена, за сега са открити само три кули. Две от тях са разположени на северозападния и североизточния ъгъл на укреплението, а третата- на югозападната стена. Северно от външния град почти до самата долина, е било разположено голямо предградие. Първоначално то е било неукрепено, но в даден етап също е било заградено със стена, но значително по- ниска и слаба. В местността „Манастирище“ в самия край на полето, на около 0,4 km северно от хълма „Градище“ дългогодишни разкопки разкриват старо, култово капище използвано в неолита, античността и средновековието. Близо до него е разкопана и раннохристиянска църква с голяма засводена гробница (крипта) от V век, върху която в VI век е била построена голяма трикорабна базилика с 3 апсиди. В последствие върху нейните руини през IX-X век е била построена малка църква. Късноантината крепост вероятно е била унищожена от аваро- славянските нашествия. През средновековието крепостта е била възстановена за което свидетелства цялостното преизграждане на северната ѝ стена. Новата стена е градена само частично с хоросан и основно с глина, има малки плътни кули (бастиони) и основно разчита на останките на стените от VI век. В цитаделата също има следи от възстановяване. При теренни проучвания от този период са намерени дребни находки като керамика, медни монети, повечето от които са от XII и XIII век, но се срещат и не малко от IX-XI в. По това време вероятно е обновена и църквата, като ново епископско седалище. В местността „Манастирище“ северно от крепостта в XII-XIII в. е построена нова църква върху руините на старата базилика, а около нея са погребвали мъртвите. Досега са открити около 200 гроба в периода от XII век до XVII в. Размерът на некропола говори и за размера на селището Мородвис, разпростряло се и в долината. Богат гроб с намерени 16 стъклени гривни и други сребърни бижута в него свидетелства за наличието на местно благородничество в този период. На база ограничените археологически проучвания е установено, че първоначално градът е представлявал малка крепост за контрол и охрана, без особени стратегически позиции или други дадености, но в последствие е удостоена с честта да стане епископски център и да контролира просторната зона на горното течение на Брегалишката река. На 16 km западно от Мородвис се намират руините на средновековния град „Равен“. Този град е бил избран от Князът Борис I за седалище на първата епископи на Брегалница през 865 г. Около един век по- късно, Брегалнишката епископия била преместена от „Равен“ в много по- малката крепост Мородвис, разположена в периферията на областта. Причините довели до това преместване за сега остават неизвестни. Предполага се, че при цар Самуил Брегалница с град „Равен“ е загубила дотогавашната си политическа роля, за сметка на Мородвис, за който е установено, че по това време се превръща в център на подновения рудодобив в планина Плачковица. Също така, вероятна причина за преместването на епископията, може да бъде и смутните времена по времето на цар Самуил и неспирните военни действия за защита от Византия. В тази връзка Мородвис, като планинска крепост е много по- добре защитен от просторния град „Равен“ разположен в долината. Като епископия Мородвис се споменава в хартата на Василий II от 1019 г. В други византийски и сръбски документи от XII-XIII век епископията е спомената като Моровизд и Морозвизд. В 1348 г. Мородвис вече е посочен като село, подарено на новооснованата Злетовска епископия. От това се разбира, че Мородвис като укрепление и епископско седалище престава да съществува някъде в края на XIII век, с разпределението на византийската администрация в района на Брегалница, съобразено със сръбската експанзия в този регион по това време.

Местоположение

Надморска височина: 580 m GPS координати: 41°50'32” С.Ш. и 22°25'12” И.Д.

Източници

Микулчич, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996

Планове

Български
Категория обекти извън БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 9 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 9 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8087
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 183
Най-нов enki

Последни коментари