С. Опила - крепост Славище

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Славище/Славица се намира на хълма „Градище“, на 2.65 km северозападно по права линия от центъра на село Опила. Крепостта е изградена на висок хълм доминиращ над околността, който се издига на 90 m над десния бряг на река Крива. Реката заобикаля хълма от изток и юг, а от запад се намира дълбоко, сухо дере. От тези страни хълма е с много стръмни склонове, изпълнени с отделни скални групи. Възвишението е единствено достъпно от север, където тясна седловина го отделя от останалата част на масива. В подножието на хълма, до реката минава античния, главен път "Скупи"- "Пауталия", средновековния път "Скопие"- "Велбужд", а до скоро от там е минавало трасето на линията Скопие- Кюстендил. Стратегическото място на хълма било оценено още в древността, когато траките заселили билото и западният му склон, който е по -полегат. За защита, населението изградило крепостна стена от местни ломени камъни без спойка. Твърдината имала елипсовидна форма с размери 180х120 m и площ от 15 дка. Крепостната стена в северната част на укреплението е била с форма на дъга, а от изток, юг и запад за защита се разчитало на отвесните скали и високите скални групи. На малки участъци, основно от запад и на едно място от юг, били издигнати малки стени между скалните групи които преграждали възможните достъпи до укреплението от тези страни. След попадането на тези земи под римска власт, римляните оценили стратегическото положение на тази крепост, от която позиция можело да се контролират двата прохода от провинция Дардания (Долна Мизия) към Дакия. Северния проход води от Страцин към славовишкото поле, а южния на изток минава към долината на река Крива. Поради тази причина през целия античен и късноантичен период римляните поддържали силен гарнизон за контрол на споменатите проходи. От този период са намерени много керамика, питоси и монети от III до VI век. През късната античност, вероятно крепостта пострадала от варварските нашествия, защото укреплението било преизградено на ново. Новата крепост пак е с овална форма, но е с по- малки размери 120х60 m и е заемала само билото на хълма. Крепостната стена е градена от останките на старата стена, но вече е била споена с хоросан и затваряла площ от 5 дка. По средата на укреплението се простира скалист гребен, в който се всечени 10 правоъгълни помещения за живеене с врати, стъпала и т. н. В западния край на крепостта, отчасти е разкопан от иманяри, един уникален за региона подземен тунел. Тунела е изсечен в салата, широк е 3 m, висок 2 m и е разкрит на дължина от 30 m. От този период произхожда и разкопания некропол в подножието на хълма. В него са открити 60 гробници, датирани с бижута и други артефакти в V и VI в. Късноантичната крепост се е съхранила в добро състояние и през средновековието, когато е била използвана много активно. Свидетелство за това са намерената българска битова керамика, български монети от IX-X век, византийски медни скифати от XII-XIII век и една златна монета от Константин X от средата на XI в. Северно от крепостта, ерозията е разкрила няколко средновековни гробове всечени в скалата, а близо 200 гробове са открити в некропол в югозападното подножие на хълма. Археолозите основателно предполагат, че на хълма “Градище“ в средновековието се е намирал регионалния център Славище/Славица. Епиграфски крепостта е засвидетелствана в Устава на Василий II от 1019 година, като една от енориите на Морозвишката епископия.

Местоположение

Надморска височина: 540 m GPS координати 42°09'18” С.Ш. и 22°07'00” И.Д.

Източници

Микулчиќ, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996
Георгиевски, Бл. Ранновизантийски скални обекти от района на Крива река, република Македония. Сп.А. София 1996

Планове

Български
Категория обекти извън БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 2 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 1 гости
Регистрирани потребители: Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8008
Общо теми 1791
Потребители Общо членове 853
Най-нов Ангел Касъров

Последни коментари