С. Конско - крепост Стене/Голям град

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Стене/Голям град се намира на скалистият остров „Голям град“ в югозападната част на голямото езеро Преспа, на 4.42 km южно по права линия от центъра на запустялото село Конско. Островът се намира на 1 km от брега, не далеч от границите с Албания и Гърция. Той има неправилна форма с максимални размери 680х440 m и площ от 200 дка. Бреговете му са отвесни и се извисяват от 15 до 50 m над водите на езерото. Само на две места, на северозападния и югоизточния край има малки заливчета с плажове и проходи в скалите, от където може да се акустира с лодка и да се достигне до платовидната тераса на острова. Той е отдалечен и скрит в езерото, така че е представлявал идеална възможности да служи като защита. През античността хората оценявайки природните дадености на острова, бързо го превърнали в голям и проспериращ град. Освен че е естествено непристъпен, той бил доукрепен с крепостни стени на няколко сравнително достъпни места. Каменни стени без хоросан с ширина 1.5-2 m са изградени около двете посочени пристанища. Тези защитни съоръжения са защитавали достъпа до вътрешността на острова. В южната част на града, около малко възвишение е била издигната вътрешна крепостна стена, която затваря площ от 20 дка с неправилна форма. По нейното протежение са разкрити три порти, като само западната е била защитена с правоъгълна кула, вътрешна за куртината. В югоизточния ъгъл на вътрешната крепост, чрез преграден зид е оформена малка цитадела, през която е минавал пътя за главното пристанище. Долепени до цитаделата от югоизток, са крепостните съоръжения на главното пристанище. Североизточно от главното пристанище има малък залив, който не е удобен за акостиране на лодки, но все пак при обсада може да бъде използван от евентуалния противник. За защита на това заличвче, северно от него на високите скали е издигната масивна отбранителна кула, която защитава малка всечена в скалите пътека по която се достига града. Защитата на северозападното пристанище е осигурена от двойна крепостна стена, която затваряла достъпа до острова. Тази стена затваря правоъгълно пространство, в чиито предели е разкрита средновековна църква и складово помещение. В източната част на острова, в югоизточното подножие на висок хълм, е разкрита още една крепостна стена която затваря малко пространство. Предназначението на това укрепление и неговата датировка все още не са изяснени. Крепостните съоръжения на острова- град са били преустроени през късната античност. По това време са построени и две раннохристиянски базилики в източната и западната част на острова. Около тях, археолозите са разкопали двата некропола на града в чиито гробове са открити богати сребърни и златни бижута. Това свидетелства за наличието на местно благородничество. От този период са намерени монети от края на IV,V и VI в. Българското име Голям град идва от средновековието. Това показва, че през VII в. на острова се установяват българите. Но въпреки настаняването на българите, на острова са разкрити множество гробове, от този период, в които са открити типични византийски накити. Това дава основание на археолозите да предполагат, че острова дълго време е бил самостоятелен град държава, който поддържал търговски отношения с околните български територии и с византийската империя. Независимостта на островния град, най- вероятно била окончателно загубена по времето на цар Симеон Велики. Това се потвърждава от разкопаните гробове от периода X-XI век, в които са намерени само български бижута и българска битова керамика. След попадането на тези територии под византийска власт, през XI век, островът постепенно обезлюдява и той е бил изоставен. През XIII-XIV в. живота на острова отново се завръща, но този път като света обител и дом на множество монаси. По това време в северозападната част е построена църквата "Св. Петър" от XIV век, чийто стенописи и днес са частично запазени. Старата кула, северно от главното пристанище е била преустроена в малка заупокойна църква. При археологически разкопки в нея са открити останки от стенописи и гроб с множество скелети в преддверието. Погребенията, най- общо са датирани в XIV в. от намерена в гроба венецианска монета.

Местоположение

Надморска височина: 900 m GPS координати 40°52'04” С.Ш. и 20°59'23” И.Д.

Източници

Микулчиќ, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996
Рабовянов, Д. Извънстолични каменни крепости на Първото българско царство (IX- Началото на XI век). София, 2011

Планове

Български
Категория обекти извън БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 7 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 7 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8087
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 184
Най-нов Бояна

Последни коментари