С. Васил Левски - крепост Калето

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Калето се намира в едноименната местност, на 3.4 km северно по права линия от центъра на село Васил Левски. Издигната е на южните склонове на Стара планина върху естествено укрепена височина с ясно изразен, висок скалист връх, който от север е отделен от рида посредством дере и седловина. От юг и югоизток склоновете са стръмни, а от изток скалният връх е непристъпен. От запад на височината протича река Малката, чието дълбоко всечено корито с отвесни, скални склонове прави достъпът почти невъзможен. Обекта издигнат на това възвишение има неправилна форма, следваща конфигурацията на терена, с площ 6.3 дка и максимални размери 137х92 m. Терена на укреплението е с наклон на югозапад, като най- високите му части са от изток и север. От изток укреплението е защитено от масивна скала, чийто връх се издига на около 30 m над крепостта и околният терен. Тази скала е с отвесни склонове и заема повече от 1.4 дка от площта на обекта. Върхът на скалата е била използван за наблюдение и сигнализация, като до него се е стигало по дървена стълба. Според П. Мутафчиев на върха е била издигната дървена кула. Това твърдение обаче не се доказва на терена. Върха носи следи от обработка, като ясно се вижда, че в него са изсечени основи на квадратна постройка със страни дълги около 4-5 m. Дебелината на изсечените страни е около 1 m. Тези основи показват, че кулата не е била дървена, а каменна. Днес камъните от това съоръжение се намират в източното подножие на скалата във вид на широк насип. Поради непристъпността на скалата, кулата построена на върха ѝ, по всяка вероятност не е била с много големи размери във височина. От кулата и върха на скалата има отличен изглед към цялата долина на юг и към пътя минаващ непосредствено до нея от север. Южно от скалата започва крепостен зид, който прегражда терена от югоизток и юг. Зидът е с дебелина 2 m и е граден от местен, варовиков камък подреден по лица и споен със здрав бял хоросан. Между лицата, пространството е запълнено от блокаж от по- дребен камък, обилно залят с хоросан. Голямата част от стената се проследяват във вид на насип с височина от 1.5-2 m. От юг обаче има няколко запазени участъка от градежа ѝ, с дължина по 10-15 m, които се издигат на височина до 4 m. На запад тази стена достига стръмна скална площадка, чийто западни склонове са отвесни и непристъпни. Там където крепостната стена достига отвесният 8-9 m западен склон на площадката, реката минава точно отдолу. Това позволява на бранителите да се снабдяват с вода безпрепятствено. На описаната крепостна стена се забелязват следите на две крепостни кули. Те се наблюдават във вид на насипи, силно обрасли с дървета и храсти. И двете кули са в югоизточният участък на стената. В западния участък от нея кули не са били необходими поради много стръмният и непристъпен терен. Зад първата кула иманяри са разкопали основите на сграда долепена до нея с размери 3х5 m. Градежа на сградата е от местен, ломен камък споен с хоросан. Непосредствено западно до втората кула се намира вход, който е бил защитаван от нея. До този вход води древен път. Той минава пред цялото протежение на крепостната стена от юг на север, източно под склоновете на скалата с наблюдателната кула и достига до античен път непосредствено северно от твърдината. Този античен път от своя страна, се изкачва от долината и отива на север към билото на планината. От запад защитата на крепостта е оформена от две скални площадки, с отвесни западни склонове и крепостна стена разположена между тях. Едната площадка е разположена в югозападният ъгъл на обекта, където завършва южната крепостна стена. Ръбът на нейните западни, непристъпни склонове продължава на североизток и достига на около 25 m от високата скала. От там на север следват западните склонове в подножието на скалата, които се спускат в коритото на река Малката. Тези западни склонове са преградени от крепостна стена с дължина около 65 m, която започва от ръба на южната скална площадка и продължава на северозапад до северната скална площадка. Градежа на тази стена е еднакъв с градежа на южната с тази разлика, че стената не по- дебела от 1.3 m. Запазени участъци от нея няма, като камъните от градежите ѝ са се разпилели по стръмния склон. Днес по обраслия терен е трудно да се определи дали в тази стена е имало вход, но логиката следва да предположим, че такъв със сигурност е имало за по- лесен достъп до водите на реката. Северната скална площадка оформя северозападният участък от крепостта. Нейните южни, западни и северозападни склонове се издигат непристъпни на повече от 15-20 m над реката. От северозападния ръб на тази площадка до високата скала на изток се е простирала северната, крепостна стена. Днес тя се проследява във вид на внушителен насип с височина от 3-4 m и ширина 5 m. По всяка вероятност, съдейки по размера на насипа тази стена е била с дебелина поне 2.5-3 m. Тя е защитавала най- достъпната част на твърдината и здравината ѝ е била от голямо значение. Вероятно в тази стена е бил разположен главният вход. Той би трябвало да се търси в най- източната част на стената непосредствено под скалата. Там се забелязва по- голямо струпване на разсипани камъни, които може да са от крепостна кула, която е защитавала този вход. Пред северната стена се простира малко дере. За подсилване на защитата древния строител е предприел мерки за удълбаване и разширяване на дерето, като го е превърнал в дълбок 4-5 m и широк 7-8 m ров. Терена е осеян с фина и груба битова керамика. Освен крепостта, в околността има още един интересен обект и това е споменатият по- горе античен път. Трасето му се забелязва на около 1 km югоизточно в подножието на планината. От там пътя ясно се проследява в северозападна посока, като плавно се изкачва към крепостта. Пътя минава през скалист и стръмен терен и за да се нивелира античния строител е предприел редица изкопни дейности за всичането му в скалите. Днес на терена ясно се вижда ширината на пътя, всечен в скалата. Каменната настилка е запазена само на няколко места по протежение на трасето. Има голяма вероятност кулата да е построена още през античността, като тогава е служила за охрана и сигнализация. През късната античност е била издигната и крепостта. Тя е част от отбранителната система на Карловското поле.

Местоположение

Надморска височина: 949 m GPS координати: 42°38'44” С.Ш. и 24°54'33” И.Д.

Източници

К. Василев
Е. Минчев

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.mk/2016/09/blog-post_36.html
https://photos.app.goo.gl/QYFXrziFcp1bExVJ8

Планове

К. Василев

Български
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There is currently 1 user online.

  • Fritz the Fox

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 2 регистрирани0 скрити и 2 гости
Регистрирани потребители: Fritz the Fox, Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8079
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 59
Най-нов 1331