Гр. Неа Потидеа - укрепен град Касандера

Описание  и история

Античен, късноантичен и средновековен укрепен град Касандера се намира под днешния град Неа Потидея и под вилната му зона. Издигнат е в началото и в най- тясната част на полуостров „Касандра“. Градът обхваща площ от над 3500 дка, като укрепената част от него е била с площ около 3000 дка. Максималните му размери са 2600х1930 m. От Изток и запад за своята защита градът основно е разчитал на отвесните до 30 m скални склонове, които се мият от водите на заливите „Терманкос“ и „Торонеос“. Само от запад има малки участъци, където брегът е по- ниско и е било необходимо изграждането на крепостни стени. Основните фортификационни съоръжения са изградени от север и от юг, където са издигнати мощни преградни крепостни стени. Северната преградна стена на Касандера се намира в днешният град Неа Потидея на южният бряг на Потидейаският канал свързващ заливите „Терманкос“ и „Торонеос“. Преградата е изградена още по времето на елините за защита на големия античен град „Потидея“, колония на „Коринт“. През 357 г.пр.н.е. градът е разрушен от Филип II Македонски. През 316 г.пр.н.е. македонският цар Касандър основава нов град Касандера върху руините на коринтската колония. Новият град процъфтява, като по времето на римският период е най- големият град в провинция Македония и се ползва със статут на колония. През 540 г. градът е разграбен и разрушен от Хуните. Император Юстиниан I възстановява града, като го укрепява и издига нови преградни стени, като северната отделя полуостров „Касандра“ и Касандера от континенталната част на „Халкидическият полуостров“. Останките от северната преградна стена в днешно време са осветени и експонирани на терена. Тази стена е дълга около 1135 m и прегражда тесният провлак от море до море. Поради вдигането на нивото на световният океан през последните 500 г. днес двата края на стена се намират навътре в заливите. Крепостната стена е дебела около 2.2 m и по нея се различават няколко строителни периода и техники. Първият строителен период е от времето на Юстиниан I и представлява добре оформени каменни квадри разделени с пояси от 5 реда тухли - стил „опус микстум“. На други участъци се различават и по- късни поправки и градежи в стил „опус имплектум“. По цялото протежение на стената са били изградени общо 18 правоъгълни кули, като останки от 17 все още се намират на терена и само една е напълно унищожена при прокопаването на канала. В  западната част на стената, където седловината пред нея е била най- достъпна е издигнато малко вътрешно укрепление с неправилна триъгълна форма и площ от 2.9 дка. Северната стена на това укрепление е обща с преградната стена, а южната му част се издига високо над останалият терен. Максималните му размери са 70 m в посока север- юг и 67 m в посока изток запад. Укреплението е имало чисто военни функции, като е служило за подсилване на защитата на стената в този участък, за наблюдение на терена пред цялата преградна стена и за разквартируване на гарнизона, отговорен за защитата ѝ. Също така укреплението е служело и за контрол на западното пристанище, достъпът до което е бил по полегат и неукрепен склон. В най- южната част на укреплението се издига още една- 19-та правоъгълна кула. От историческите извори е известно, че в тази северна преградна стена ве имало няколко входа. Днес по останките се различава само един от тях разположен на средата на стената в рамките на кула № 10. Тази кула е представлявала кула-порта. Град Касандера попада в български ръце два пъти. През X в. по времето на Цар Симеон I Велики и през XIII в. по времето на Йоан Асен II. През XV в. бившият ромейски император Йоан VII Палеолог става епископ на „Тесалоники“ и през 1403 г. започва мащабна реконструкция на крепостните стени, за да подготви града за османското нашествие, като прокопава и ров пред северната стена. Няколко години по- късно през 1424 г. Касандера попада във венециански ръце, които се опитват още веднъж да укрепят основно северната стена, но поправките не са довършени. Последното използване на стените на града и в частност на северната стена е през 1821 година, когато бунтовници от „Халкидическият полуостров“ се окопават зад нея с надеждата да спрат османската армия. В днешно време е останало сравнително малко от преградната стена. Голяма част от нея е ограбена за строителен материал от местното население, а друга е разрушена при прокопаването на канала. Другата основна укрепителна линия на града е южната крепостна стена. Тя се намира под вилната зона на Неа Потидея на около 2.3 km южно от центъра на града. Тя също е изградена между двата споменати залива, като нейната дължина е над 1930 m. Точният план на трасето на стената не е установен, но се предполага, че е във вид на права линия. Днес останките от стената са напълно унищожени и над терена не може да се види нищо. За тяхното определяне и проучване са необходими мащабни археологически проучвания за разкриване на основите ѝ. Към настоящия момент при изграждането на помощен път свързан със строителството на нова автомагистрала за транзитен достъп до полуострова, са разкрити и изследвани основите на една от крепостните кули на южната стена и част от стената. От новите данни е известно, че тази стена е строена също по времето на Юстиниан I. Градена е от добре обработени средни и големи камъни споени с хоросан примесен със счукана тухла. Стилът на градеж е „опус имплетум“ като блокажа между лицата е от насипан по-дребен ломен камък обилно споен с хоросан. Разкритата кула има квадратен план с дължина на стената 6.37 m. Източната ѝ част е напълно разрушена от споменатия път. Предполага се, че по южната стена е имало най- малко 40 такива кули. За сега не е известно дали пред тази стена е имало други фортификационни съоръжения. Други структури от древния град, които са установени със сигурност са двете пристанища на града, които се намират съответно от изток и запад в двата залива в близост до северната крепостна стена.

Местоположение

Надморска височина: 8 m GPS координати 40°11'45" С.Ш.и 23°19'28" И.Д.
Местоположение на разкритата кула и част от южната стена: Надморска височина: 58 m GPS координати 40°10'27.7" С.Ш.и 23°20'21.9" И.Д.

Източници

К. Василев
http://odysseus.culture.gr/h/2/gh251.jsp?obj_id=5608

Снимки

https://goo.gl/photos/zLSkuxQde4DmBAPT9

Планове

К. Василев

Български
Категория обекти извън БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 7 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 6 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8080
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 70
Най-нов valiomp