Гр. Монтана - крепост Кастра ад Монтанезиум / Кутловица

Описание и история

Тракийската, антична, късноантична и средновековна крепост Кастра ад Монтанезиум/Кутловица е изградена на височината “Калето” или “Градището”, на 0.96 km югозападно по права линия от центъра на град Монтана. Крепостта е издигната върху хълм, който се извисява на 50 m над околната повърхност и се явява най- източната част от рида „Монтански баир“. Южно от хълма е минавала река Огоста, а сега там се намира язовирната стена на едноименният язовир. Югозападните и североизточните склонове на хълма са стръмни, като естествения достъп е по билото от северозапад и югоизток. Укреплението е ориентирано в посока северозапад- югоизток и заема заравненото било на целият хълм, като терена има наклон на югоизток. Намиращите се днес, на обекта останки от крепостта са издигнати основно между III-VI в. Тя има неправилна форма, като крепостните стени следват конфигурацията на терена. Размерите на обекта са 205х80 m и площ от 8.3 дка. Крепостните стени са градени в стил „опус микстум“ от местен, ломен камък, споен с хоросан и редуващи се пояси от тухли. Дебелината на стените варират от 2 до 3.5 m, като са запазени на височина до 2 m. На югоизточната стена се забелязва разширение на половината от нея, като дебелината от 2.2 m нараства на 3.4 m и то без дебелината на зъберите. Това разширение е било замислено и реализирано за разполагане на каменометни машини и балисти, които да засипват нападателя и обсадната му техника. В днешно време разкритата част от стените е консервирана и експонирана. По куртината се различават основите общо на три кули. Първата, е разположена в югоизточният ъгъл на крепостта и има неправилна капковидна форма. Тя е защитава главният вход в укреплението, който се намира непосредствено, северно от нея. По намерен надпис при разкопките е установено, че кулата и портата са изградени през 258 г. със средства на трибуна на I Сугамбрийска кохорта, Публий Елий Антониан. Разположението на портата в югоизточния край на крепостта не е случайно, а плод на стратегически съображения. Както сега така и в миналото болшинството от хората, респективно и войниците си служат по- добре със дясната ръка. Поради тази причина войниците са държали оръжието в тази ръка а щитът с лявата. Имайки предвид това, когато портата е изнесена в лявата страна на стената (както е при Монтенезум), нападателя се е налагало да се придвижва с дясното незащитено рамо спрямо стената, а това е давало идеална възможност да бъдат поразени от бранителите. Още една причина портата да е разположена на споменатото място е това, че винаги когато има такава възможност, строителя е поставял входа в близост до скала или друга природна даденост, която ограничава разполагането на голям брой нападатели пред него. Втората кула се намира на югозападната стена на мястото, където трасето на куртината сменя посоката си. Тази кула все още не разкопана, но археолозите предполагат, че има полукръгла форма. Третата кула се намира в най- северозападният край на крепостта и има внушителни размери. Тя е издигната в най- достъпната част от укреплението и е защитавала всички подстъпи към него от тази страна. Тя има трапецовидна форма с широка основа разположена към крепостта. Тясната основа от своя страна е заоблена във вид „U”. Кулата има максимални размери 27х20 m и дебелина на стените до 3.5 m. Североизточната и югозападната куртини на крепостта са продължение на стените именно на тази кула. Като се има предвид размера на основата ѝ може да се предполага, че височината на кулата не е била по- малка от 18 m. Тази кула е играела същата роля, като донжона през средновековието и е била предназначена за самостоятелна отбрана. Това се потвърждава от археологическите разкопки, които при разкриването на вратата за достъп до кулата установяват, че тя е била затваряна с двойна порта. Първата е била двукрила и се е блокирала с голяма дървена греда от вътрешната страна, а втората е представлявала катаракта. За разлика от средновековните донжони обаче, тази кула е била използвана единствено за военни цели. Кулата е имала най- малко 4 или 5 етажа, като до тях се е достигало по вътрешна вита стълба разположена в централно, масивно ядро в средата ѝ. Над бойната площадка като продължение на вътрешното ядро, се е издигала допълнителна надстройка също обиколена от бойници. Общата височина на кулата и надстройката е била 24 m, като от надстройката се е осъществявал визуален контрол на много голямо разстояние. Така представената отбранителна кула, която е била издигната в средата на III век, е явно доказателство, че развилите се през средновековието донжони в никакъв случай не са били плод на уникално архитектурно и фортификационно решение от страна на средновековните западноевропейски строители. Под описаната кула, археолозите са разкопали част от тракийската стенна на крепостта, която е била с дебелина над 1.5 m. През късната античност пред югоизточната стена е изградена допълнителна крепостна стена- протейхизма. Пространството между нея и основната стена е превърнато в капан след като в нея е изградена нова порта. В последствие пространството, което е било широко около 8-9 m е било покрито с тегули и там са били разположени помощни помещения и караулно. Входа в протейхизмата е бил точно срещу входа в основната стена. На североизточната крепостна стена е оформен един тесен изход, с ширина 0.8 m. От този изход е почвал таен път всечен в стръмния, скалист склон. Този път е стигал до извор, който в миналото е бил умело прикрит, от където защитниците са се снабдявали с вода. Изворът се намира в североизточното подножие на хълма и днес е разкопан като е установено, че до него е имало тракийско и римско светилище. В близост до споменатият изход през средновековието е била издигната нова крепостна стена, която отделя югоизточната част от крепостта от северозападната. Именно в северозападната част се съсредоточава живота през средновековието, като югоизточната е била изоставена. Преграждащата стена е с дебелина 2 m, като е била градена от ломени камъни, споени с жълта глина. В нея е оформен вход с ширина 2.8 m. Тази стена все още не е разкрита добре и не се знае дали по нея е имало защитни кули. Укреплението през всичките периоди на съществуването си е било гъсто застроено. Първото селище на тази стратегическа и лесно защитима височина е от каменно- медната епоха IV хил.пр.н.е. Тракийското селище било укрепено с мощна крепостна стена, която следва очертанията на терена и датира от към края на ранножелязната епоха. Римската крепост е издигната още с установяването на римски военни части (I Сугамбрийска кохорта, участвала в потушаването на тракийското въстание от 26 г.). Около военния лагер, споменат за първи път в епиграфски паметник от 134 г. и древното светилище при извора се развива селище, което в 160-161 г. получава муниципиално право- т.е. статут на град с прилежаща територия. Името на селището- Монтенезум, е запазено в надпис от II в. Стопанският и културен разцвет на Монтенезум през II-IV в. е прекъснат в средата на III в. от готските нашествия. Пред опасността от нови варварски нападения започва изграждането на крепостта. За това свидетелства намерен надпис от 256 година, който гласи: „….бил построен бург, от който да се наблюдават разбойниците, за защита на жителите на крепостта и на гражданите на Монтенезум….“ . Когато тези нападения се засилват през IV или V век, от югоизток на крепостта е издигната протейхизма. Крепостта е разрушена в 518 г. при нападение на авари и славяни и след това е била изоставена. В последствие върху развалините е създадено българско укрепено селище, но със значително по- малки размери. Слабото съхранение на обекта е следствие от ограбване на строителен материал, за изграждане на калдъръма в град Монтана. Това е станало при смяната на името на града от Кутловица на "Фердинанд".

Местоположение

Надморска височина: 184 m GPS координати: 43°24’07” С.Ш. и 23°13’03” И.Д.

Източници

Рабовянов, Д. Извънстоличните каменни крепости на първото българско царство (IX-началото на XI в.). София, 2011
Лука, К. Бележки върху датирането и интерпретацията на античния обект „Калето“ в град Монтана, Северозападна България. София, 2010
Балабанов, П. Бояджиев, С. Тулешков, Н. Крепостно строителство по българските земи. София, 2000
Аладжов, А. Византийският град и българите VII-IX век. София, 2009
К. Василев
М. Гърдев

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2015/05/blog-post_32.html

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2017/05/blog-post_26.html

Планове

К. Василев
Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There is currently 1 user online.

  • pepopepo

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 12 потребители :: 3 регистрирани0 скрити и 9 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], pepopepo, Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8063
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 875
Най-нов koli007