Гр. Сидерокастрон (Валовища) - крепост Сидерокастро

Описание и история

Късноантична и средновековена крепост Сидера/Сидерокасто/Исарис се намира на скалисто възвишение, в източните покрайнини на град Сидерокастрон (Валовища), на 0.41 km северно по права линия от центъра на града. Тя е изградена на естествено укрепен хълм със много стръмни склонове от изток, север и юг, и с отвесни склонове от запад. От юг и изток хълма е допълнително укрепен от скални гребени, които умело са вплетени в укрепителната система на крепостта. Най- достъпна е от югоизток, където широка седловина я отделя от околният терен. Твърдината има неправилна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Ориентирана е с дългата страна в посока север- юг. Максималните ѝ размери са 333х157 m и се простира на обща площ от около 22 дка. Тя има четири ясно изразени отбранителни линии състоящи се от външен и вътрешен град, цитадела, и голяма жилищно отбранителна кула. Системата на отделните отбранителни линии е много интересна. Външния град заема северната част на хълма с размери 278х131 m и площ от 17.8 дка. Той има крепостна стена от югоизток, изток, североизток и югозапад, а от запад е обграден от непристъпни скални склонове, където само на отделни места са били издигнати малки стени откъм достъпни дерета. Крепостните стени са с дебелина от 2 m и са градени от неоформени ломени камъни споени с хоросан. Външните лица на стените са подравнени с голямо количество строителна керамика. Днес тези стени са запазени на височина от 5-6 m, най- вече на югоизточната и отчасти на източната страни. Останалите части на стената са почти напълно унищожение, като се проследяват само като ниски валове на терена. По дължината на куртината е имало 7 кули. Една от тях е запазена почти на пълно. Тя е единствената кула на югоизточната стена и е разположена в най- източния ѝ край, където стената сменя своята посока. Кулата е полукръгла и е служила за отбрана на главната порта към външния град. Югоизточната стена не е имала повече кули поради факта, че тя е изградена върху естествено непристъпни скални гребени, които са били надеждна и достатъчна защита за стената. Останалите кули по стената са запазени в различна височина, а някой са почти напълно разрушени. По източната стена има общо четири кули, а по североизточната две. Всичките те с правоъгълен профил с изключение на една разположена в североизточния ъгъл на укреплението, която е с неправилен полукръгъл профил. Външният град има със сигурност четири порти, които ясно се различават на терена. Първата е разположена на югозападната стена, която е вътрешна за цялата крепост и портата е водила към вътрешния град. Нейното разположение е съобразено спрямо сложната фортификация на главния вход към цялата крепост. Той се намира на югоизточната стена, като умело е оформен между две скали, които са допълнително укрепени. Тя е с ширина от 1.5 m и е затваряна от еднокрила врата. Портата е защитавана от една правоъгълна кула разположена на висока скала, югозападно от нея и от характерно скосение на основната стена от североизток. През тази потта се влиза във вътрешно правоъгълно пространство- капан, отвсякъде обградено със стени. От югозапад и запад е разположена здрава вътрешна крепостна стена на цитаделата и вътрешния град, а от северозапад, вътрешната крепостна стена на външния град. Именно на тази стена, се намира портата на външния град с ширина 1.5 m, която от запад се защитава от голяма правоъгълна, вътрешна за крепостта кула. Главната порта на външния град се намира на източната му стена в близост до югоизточния ъгъл. Тя е оформена в напречен зид, който осигурява обстрел в гърба на противника от основната стена и от споменатата полукръгла кула от запад. От изток за допълнителна защита е изградена една от правоъгълните кули на източната стена. Портата е била с две врати и вътрешно пространство- капан между тях. На терена още се забелязват следите на лагерите, където са били разположени крилата на вратите. Ширината на портата е около 2 m. Другите две потри са разположени в северната част на източната стена. Едната е с ширина едва 1 m и е защитавана непосредствено от една от правоъгълните кули, разположена южно от портата. Втората порта е с ширина 1.5 m се намира в много стръмен участък на терена. За нейната защита се е разчитало на крепостната стена, която в този участък рязко извива на изток и дава възможност за пряк обстрел на пространството пред портата. Вероятно още една порта е имало на северната стена, но за съжаление тази стена е почти напълно разрушена като на терена се забелязват само основите на крепостните кули подсилвали защитата ѝ. Вътрешният град е оформен в югозападният ъгъл на крепостта на отделен скалист полуостров с отвесни западни и северни склонове. Максималните му размери са 105х81 m и заема площ от 3.73 дка. Крепостната стена е идентична с тази на външният град с аналогична дебелина. Югоизточната стена е продължение на югоизточната стена на външния град и по същият начин е построена върху естествено непристъпни скални гребени. Тази стена е овенчана с две кули. Едната е спомената по- горе правоъгълна кула, която защитава главната порта, а другата е разположена в най- западната точка на стената непосредствено върху скалните отвесни склонове. Тя има кръгла форма и е служила за предотвратяване на опити на евентуалният противник да се промъкне откъм малки, достъпни площадки разположени под крепостта в този участък. От всички останали страни вътрешният град е била защитен от отвесни склонове с изключение на един малък участък от север, от където е издигната още една крепостна стена. Във вътрешният град се влиза от добре укрепена крепостна порта разположена в източната стена. Тя е защитавана от две кули съответно северно и южно от нея. Северната кула е споменатата по- горе правоъгълна вътрешна кула, която защитава и югозападната порта на външния град. Южната кула е неправилна и се явява вътрешно разположена спрямо куртината. Тя е част от отбранителната система на цитаделата. Портата е с ширина 1.5 m и е затваряна от еднокрила врата. Цитаделата е разположена в източната част на вътрешния град, като нейните югоизточна и северна стени са общи с вътрешния град. Тя заема най- високата и непристъпна част от хълма и има неправилна форма с размери 31х19.5 m с площ от 0.38 дка. Крепостните ѝ стени са с дебели около 2.5 m и са здраво подсилени от четири крепостни кули. Една от кулите е на два пъти споменатата правоъгълна кула, която защитава главния вход, а втората е южната кула която защитава главния вход на вътрешния град. Другите две кули са разположени на югозападната и южната стени. Югозападната кула има трапецовидна форма и защитава входа към цитаделата, който се намира непосредствено северно от нея. Кулата разположена на южната стена е изградена непосредствено до югозападната трапецовидна кула и е служила за допълнителната ѝ защита. Последната отбранителна линия е донжона. Той е построен през XIV век и се издига в източната част на цитаделата. Час от куртината му е и стена на югоизточната външна крепостна стена на Сидерокастро. Донжона има кръгла форма с диаметър 9.7 m. Стените му са с дебелина повече от 2 m и са градени от неоформени камъни, обилно споени с бял хоросан и без подравняване на лицата. Днес жилищната кула е запазена на височина 3-4 m, като голяма част от него е обезличена поради построяването на военен наблюдателен пост върху нея, през втората половина на XX в. В средата на донжона е издълбан дълбок кладенец, който е осигурявал прясна вода при обсада. Поради наличието на прясна вода в кулата, в приземния етаж не е оформена щерна за вода, каквато е практика при стоежа на жилищно отбранителни кули през XIV в. Цитаделата както и вътрешния град са били застроени. Останки от сгради се забелязват и непосредствено до отвесните западни склонове, надвиснали над ръба на скалата. Голяма базилика е разкопана от археолозите във външния град. Базиликата е трикорабна, триабсидна с размери 19.3х15 m. В абсидата на северния кораб е разкрит кръщелен басейн. Около базиликата са разкрити отделни постройки. Като цяло външният град е бил незастроен и е служил основно за приютяване на местното население заедно с добитъка по време на опасности и нападения. Големият брой порти в крепостта са за да може населението бързо да влезе зад защитните стени. Терена около цитаделата, вътрешния град и южните части на външния град са обсипани с фрагменти от строителна и битова керамика. Сидерокастро е построен по времето на император Юстиниан Велики през 527 г. Крепостта влиза в българските предели с опростеното име Сидера след 680 г., когато кан Кубер се установява по тези земи. През 836 г. кан Пресиан окончателно присъединява земите на Куберовите наследници към България. Сидера попада в ромейски ръце в началото на XI век, когато Василий II окончателно сломява съпротивата на Първото българско царство. През този период крепостта е допълнително укрепена и си връща старото име Сидерокастро. През 1190-1197 г. крепостта е присъединена към Второто българско царство. След това за кратко преминава към Солунското кралство на Бонифации дьо Монферан, но след 1205 г. и битката при "Серес", в която цар Калоян прекършва гръбнака на военната мощ на Солунското кралство, градът пак е български. Такъв се запазва и по времето на деспот Алексей Слав, в периферията на чийто територии се е намирал. Сидера е отстояла едва на 31 km от главният град на деспота- "Мелник". Крепостта остава в българските предели до 1277 година, когато тя и околните територии са загубени от цар Константин Тих Асен и преминава в ромейски ръце. Между 1328 и 1341 г. Сидерокастро е окончателно доукрепен от император Андроник III Палеолог. По това време е изграден и донжона на крепостта и името ѝ е променено на Исарис. През 1355 до към 1371 г. по времето на цар Иван Александър, крепостта отново е в български ръце. След което попада под османска власт. Името на крепостта под османска власт става Демир Хисар/Желязна крепост.

Местоположение

Надморска височина: 155 m GPS координати 41°14'20" С.Ш. и 23°23'46" И.Д.

Източници

http://www.kastra.eu/castleen.php?kastro=siderokastro
К. Василев

Снимки

https://photos.app.goo.gl/o9MeWEFyMHXfhVCq1

Планове

Български
Категория обекти извън БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 6 потребители :: 2 регистрирани0 скрити и 4 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8005
Общо теми 1790
Потребители Общо членове 847
Най-нов Чичо ти

Последни коментари