С. Кошница - крепост Калето

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Калето се намира на едноименния хълм, на 0.9 km югоизточно по права линия от центъра на село Кошница. Тя се издига на самостоятелно, конусовидно възвишение с много стръмни склонове. Възвишението е най- лесно достъпно от юг, където тясна и стръмна седловина го отделя от основния масив. Северно покарай хълма преминава река Арда, а западно- малък, неин, десен приток. В подножието на върха, в горната част на хълма се намира проходна пещера, която го пробива в направление северозапад- югоизток. Тя представлява скален тунел с полусферична форма и денивелация 35 m. Горният край на пещерата излиза в средата на укреплението. Крепостта обхваща върха на възвишението и има елипсовидна форма, с максимални размери 65х58 m и площ от 2.8 дка. На терена са се запазили северната и западна стени и части от югоизточната стена. Източната стена е напълно разрушена в следствие на земетресение и сега се проследява само нейното трасе по скалния склон. Южната стена също е силно обезличена и не е разкопавана, като останките ѝ се проследяват във вид на насип. Северната стена е дълга 47.3 m и е най- добре запазена. Тя достига 2.5 m височина и дебелина 1.7-1.8 m. Градена е с две лица от необработен, местен камък, споен с бял хоросан и пълнеж от ломен камък обилно споен с хоросан. В запазената височина няма следи от сантрачи. В северозападния и североизточния карай на стената са разкрити две складови помещение долепени до вътрешното лице на куртината. Западната стена е с дължина от 40-41 m, като на терена е запазена с дължина 38.3 m. Градежа и е идентичен с този на северната стена, като е запазен на височина 0.9 m. В южния край на тази стена е разкрита правоъгълна кула, която е външна за куртината. Кулата е с размери 3.4х5.5 m и с дебелина на стените 1.1 и 1 m. Останките от югоизточната стена показват, че стената и от тази страна не се е различавала от останалите. През средата на укреплението във вид на обърната латинска буква „V” е разположена отвесна скала, която пресича укрепеното пространство от източната до западната стена. Най- високата част на скалата се намира в средата на обекта, а най- ниските в двата края до крепостните стени. В основат на най- високата част на скалата се намира изхода на пещерата. Той е бил преграден с дъговидна крепостна стена. За момента стената не е разкопавана и се проследява под насип. В тази стена е била разположена малка потерна, от която на север, към река Арда, се е спускала тясна пътека. Основния вход на укреплението е бил от юг. Той е бил разположен между две ниски скали, върху които се е издигала южната крепостна стена. Входа е бил изграден навътре в терена, като е бил отбраняван от оставащите пред него крепостни стени. Възможно е на една от двете скали да се е издигала и кула, която допълнително да е защитавала входа. От входа тръгват две тесни пътеки, които се спускат на изток и запад. Единствено по тези пътни артерии с помощта на впрегатни животни, е можело да се докарат провизии в укреплението. Вътрешността на твърдината е била застроена, като за сега археолозите са разкрили основите на две църкви от различни периоди построени една над друга, в източния край на обекта. По целия терен на крепостта и по склоновете на хълма се забелязват фрагменти от фина и груба битова керамика. От твърдината има отлична видимост към околните хълмове и долини, както и към тукашното поречие на река Арда. По намерените монети и керамика са установени два периода на използване. Единия период е свързан с построяването ѝ по времето на Юстиниан I в началото на VI в. до към края на същия век. А втория период обхваща времето от X в. до края на XIII в. когато е напусната завинаги, вероятно след унищожителното земетресение, за което има много следи по терена и скалите. Укреплението е било изключително трудно достъпно и е представлявало военен пост контролиращ комуникациите по Централния транспортен път през Средните Родопи, който е свързвал централния диагонален път „Виа Милитарис“ с крайбрежния егейски път „Виа Егнатиа“. Следи от тази основна планинска пътна артерия се откриват южно от село Кошница в близост до крепостта.

Местоположение

Надморска височина: 1006 m GPS координати: 41°30'32" С.Ш. и 24°41'15" И.Д.

Източници

Дамянов, Д. Бояджиев, Н. Археологически проучвания на крепостта „Калето“ при с. Кошница, община Смолян, АОР 2011. София, 2012
Дамянов, Д. Бояджиев, Н. Късноантична и средновековна крепост при с. Кошница, община Смолян, област Смолян, АОР 2014. София, 2015
К. Василев
М. Гърдев

Снимки

https://goo.gl/photos/doJ7ojf8MDjJ7WFS8

Планове

К. Василев
Български
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 3 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8076
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 40
Най-нов Me4kataX