С. Павелско - крепост Зареница

Описание и история

Тракийска и средновековна крепост Зареница/Самоградно кале се намира на едноименния връх, на 4.18 km източно по права линия от село Павелско, на левия бряг на река Лютидол. Изградена е на висок връх с непристъпни, високи до 250 m скални, отвесни склонове на север, изток и юг. Достъпна е единствено от запад, по дълъг 4-5 km склон. Опазените зидове от едри, каменни блокове до 2 m дълги, говорят, че твърдината е дело на траките. Укреплението е с двойна крепостна стена от западна посока. Външната е дълга 213 m и в днешно време е изцяло разрушена. Тя е разкрита през 1978 г. Вътрешната стена е дълга 111 m и има добре запазени зидове, дебели 3.4 m. Входът на обекта е 3 m широк. От него на юг до ръба на отвесната скала има зид с дължина 12 m. На север от входа до първата кула са 18 m. Тя изпъква с 3 m вън от зида. Следва 27 m зид на изток до втората кула, която е четириъгълна и по- голяма от първата. До ръба на отвесната скала има още 36 m. Любопитно е, че много от мерките са кратни на числото 3. Общата площ зад вътрешната, крепостна стена е около 2 дка. Вода днес в крепостта няма. Пролетно време при топене на снеговете се появява мокро място в северната ѝ страна в местността „Амужова падина“. Има вероятност там по ония времена да е текла вода. В ,,Атлас по българска история”, 1963 г. е отбелязано: ,,Последно огнище за съпротива срещу турците”, което означава, че съоръжението е преизползвано през средновековието. Откъде е дошло името на крепостта? Вестник „Народний глас“, Пловдив, помества на 28 април 1882 г. от Павелско дописка без автор: „В селото има един старец на 107 години който разказва, че на Зареница се е държал срещу турците българският юнак Зарю. Било нощ, защитниците на крепостта останали без хляб и помощ. От войската се чул вик, спуснала се мъгла. Османците нахлули в твърдината, като сметнали сигнала за вик на предаване. През отворените врати на крепостта османците във вихъра си се изсипвали през отвесната стена в пропастта. Труповете се вмирисали и дали името на дерето- Лютидол“. В писмо до Ив. Андонов, Т. Въргулев казва още, че селото е основано от някой си Павел, чийто син Зарю е основал и крепостта. През 1907 г. Неделев (Ст. Н. Шишков) също посещава Самоградното кале на „Зарът“, както се изразява той. Удивен от каменните блокове, които за големи по метър, два, от кулите и недостъпността, Шишков я описва. Дечов е записал: „Когато в Рупката узнали, че крепостта Зареница е превзета, населението се изплашило. Едни забегнали към горите и пещерите на сегашното село Орехово, други- по течението на Чепеларската река“. Археологическата експедиция „Родопи 1978 г.“, водена от Б. Чапъров от Пловдивския музей, разкри на 24 юли крепостните селища на връх „Пашалийца“ и „Локвата“. След това замива за Зареница. Чапъров е поразен от стената към Лютидол и съжалил, че досега е пренебрегвана… Той я определя като дело на траките. За кулите Чапъров твърди, че са строени през V в.пр.н.е. Крепостните стени са зидани на кална основа. През вековете калта от лицето на зида е отмита и се получава впечатление за суха зидария. Чапъров е на мнение, че пътят от град „Абдера“ на Бяло море през Родопите и Стара планина за Дунав е охраняван от тая крепост.

Местоположение

Надморска височина: 1250 m GPS координати: 41°52'27” С.Ш. и 24°45'09” И.Д.

Източници

Пашев, Г. Самоградното кале.
М. Гърдев
Е. Минчев
К. Василев
 

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 2 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 1 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8079
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 59
Най-нов 1331