Гр. Неа Рода – крепост Пиргудя

Описание и история

Антична и средновековна крепост Пиркудя се намира в едноименната местност, на 1.6 km източно по права линия от центъра на град Неа Рода. Тя е издигната на ниско възвишение на брега на залив „Колпос йерисос“. Възвишението има платовиден характер с лек наклон на югозапад. Укреплението има неправилна форма следваща конфигурацията на терена, като от югозапад вида му има формата на зъби на трион. От север, североизток и изток склоновете на хълма са стръмни и там крепостния зид следва ръбът на венеца. Специфичната форма на укреплението от югозапад е поради факта, че от тази страна достъпът до крепостта е лесен, поради което се налагало да бъде издигната по- сложна укрепителна система. Тази част на крепостта следва римска традиция в укрепителното дело, която осигурява надеждна защита и е перла в античното строителство. По подобен начин е направена почти цялата крепостна стена на римският град „Дуросторум“, днес град Силистра. Крепостта Пиркудя има площ от 12.3 дка и максимални размери 220х108 m. Стените ѝ са почти напълно обезличени, като се проследяват под ниски насипи. В големи участъци от югозапад стените са напълно унищожени и не могат да бъдат проследени. На ограничени места има няколко запазени зида над земята. Те са градени от добре обработени, каменни квадри, споени с бял хоросан. Дебелината на стените в зависимост от терена е от 1.5 m на север до 2-3 m от югозапад. Колко и какви кули е имало по крепостните куртини е трудно да бъде определено без археологически разкопки. Днес на терена се виждат основите на три квадратни кули, с дължина на стена 5.7 m, които са разположени на върховете на „трионовите зъби“ от югозапад. Входовете в крепостта не могат да бъдат локализирани без разкопки. Обекта е бил гъсто застроен, като днес има останки от две големи правоъгълни сгради в северната му част. Стените на тези сгради днес са запазени на височина от 2-3 m, но те са от средновековния период, когато върху основите на античните такива са издигнати нови помещения. През средновековието този участък от твърдината не е бил укрепен и на него се е простирало основно част от стопанство. Кога и по каква причина античната крепост е разрушена и изоставена, за сега не може да се каже. След това изоставяне околностите се населяват отново едва през X в. Някъде към XIII в. върху останките на античния град е издигнат един от метосите на атонския манастир „Иверион“. Център на този метох се явява малка добре укрепена крепост издигната на най- високата точка на хълма в най- югоизточния ъгъл на стария античен град. Тази крепост има неправилен правоъгълен план с максимални размери 29х28 m и площ от 0.56 дка. Основната ѝ отбрана е съсредоточена в голяма жилищно- отбранителна кула издигната в северозападния ъгъл на укреплението. Тя има квадратен план с дължина на стена от 9.46 m. Градена е от малки и средни по- големина камъни, изцяло взети от античния град. За подравняване на градежа и за попълване на фугите е използвано голямо количество малки плочести камъни и керамика. Днес градежа на кулата е запазен над земята на височина 2-4 m, но до 1839 г. тя е била запазена в пълната си височина от 16 m. В нея са били поместени четири етажа и бойна площадка, като днес в обекта се забелязват само останките на първият етаж в който е била поместена щерната за вода. Входа в кулата вероятно е водил направо към втория етаж и до него се е достигало по дървена стълба. Освен жилищно- отбранителната кула, укреплението е било съоръжено с още две правоъгълни кули, разположени съответно в югоизточният и в югозападния ъгли. Тези кули са значително по- малки от първата, с приблизителни размери 2.5х4 m. Единствено в североизточния ъгъл следи от кула не се забелязват, там е изграден само един зъб, който е продължение на източната стена в северна посока. Крепостните стени са почти напълно разрушени, като се издигат само на около 1 m над терена. Дебелината им е около 1.5 m, а градежа е идентичен с този на донжона. За този метох, първите сведения в историческите извори са от 1259 г. През средновековието, та чак до XX в. района на Халкидическия полуостров е бил пълен с имоти на манастирите от Атон. Дори днес там има още много земи чийто собственици са тези манастири. Тези земи са използвани основно за производството на земеделска и животновъдна продукция, тъй като терена на Атон не позволява мащабно земеделие. Тези изнесени земи са обявявани за метоси, в които са били издигнати жилищни сгради, складове, църква и кула за тяхната защита. Тези малки селища в последствие са се превърнали в манастири, а много от тях са се трансформирали в днешните села. Център на управлението на тези метоси са били жилищно- отбранителните кули, които са служели и за дом на управителите на манастирските земи. До началото на XX в. са били известни над 70 кули в Халкидическия полуостров, а днес на него се различават останките на едва 30 бр. от тях.

Местоположение

Надморска височина: 37 m GPS координати 40°18'58" С.Ш. и 24°00'09" И.Д.

Източници

http://www.kyttaro.eu/to-periodiko/teychos-02-2010/periigites-stin-ierisso/
К. Василев

Снимки

https://photos.app.goo.gl/b85itbTYNV2kFVKi9

Планове

К.Василев
Български
Категория обекти извън БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 4 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8080
Общо теми 1799
Потребители Общо членове 70
Най-нов valiomp