Гр. Изник - укрепен град Анкор/Антигонея/Никея/Изник

Описание и история

Античен, късноантичен, средновековен и османски укрепен град Анкор/Антигонея/Никея/Изник се намира в пределите на днешния гр. Изник. Той е изграден на издигната, широка тераса сред плодородна низина на десният бряг на сладководното езеро Асканий/Изник. Западният край на града опира в езерото, което със своята дължина от над 32 km и ширина повече от 12 km прави достъпът до града от тази страна почти невъзможен. Укрепленията на града затварят площ от 1 374 дка с многоъгълна форма и максимални размери 1550х1680 m. Крепостните стени следват конфигурацията на терасата, като в тях се наблюдават различни техники на изграждане. Различните техники са следствие на многократното разрушаване и преизграждане на участъци от укрепленията. По дължината на куртините се забелязват участъци и кули градени изцяло от тухли. Има също така места градени изяло от каменни блокове и преизползвани колони от храмове. Като цяло преобладава градежа в стил „опус микстум“- редуващи се средни и дребни по големина камъни и пояси от по четири реда тухли. Всичко това е издигнато върху основа от идеално обработени, големи, каменни квадри без спойка, които са останки от елинистичната стена на града. Тези останки се срещат на много места в източната част на днешната крепост. Спойката в градежите е също толкова различна колкото и самите градежи. Използван е бял и розов хоросан, както и бял хоросан смесен с едри парчета тухла. Като цяло по- голямата част от запазените днес стени са били изградени през IV в. по времето на голямата строителна дейност развита от император Теодосий II. На много места, се забелязват преправки ремонти и нови изграждания, които са се случили през вековете. Дебелината на стените варира между 5 и 7 m, а запазената им днес височина е между 10 и 13 m. На практика на много места липсват само парапета и зъберите. Начина на строеж на стените и анализите на хоросана показват, че вида и формата в която днес се проследяват крепостните съоръжения, Никея е придобила заедно с изграждането на Теодосиевия вал в „Константинопол“. Общата дължина на основната крепостна стена, която обикаля града е 4813 m. По нейното протежение са изградени 113 кули и много от тях днес са запазени във височина почти до зъбери. Първоначално, при изграждането на новите укрепления в IV в. кулите са били значително по- малко и всички са  били „U”- образни с изключение на няколко разположени по ъглите на укрепленията, които са били с кръгла форма. Разстоянието между тях е било почти еднакво между 40 и 50 m. В по- късен период следствие на пробиви, превземания и тежки успешни или неуспешни обсади между старите кули или на мястото на разрушени такива са изградени нови кули с различна големина и форма. Днес на терена освен „U”- образните кули изградени от тухли има и византийски петоъгълни кули градени в стил „опус микстум“. Срещат се и квадратни кули градени от големи, преизползвани каменни квадри и колони от стари храмове. Тези кули много приличат на тези изграждани в Западна Европа и вероятно са от времето, когато кръстоносците на Първият кръстоносен поход превземат града. Също така се срещат и типично османски осмоъгълни кули изградени след превземането на града от османците. Забелязват се и допълнително изградени няколко кръгли кули. Прави впечатление, че основно допълнителни кули са изграждани най- вече на югоизточните, южните и югозападните крепостни стени, а на североизточните и северозападните такива допълнителни фортификации няма. По всяка вероятност, градът е изпитвал по- сериозни трудности да опази стените си при нападение именно от южните му страни. В тези участъци разстоянието между кулите е между 13 и 20 m. На разстояние от 11-12 m пред основната стена е издигната втора стена протейхизма. Тя е градена със смесена зидария от дребни и средни камъни, като фугите са запълвани от парчета тухли. На много места се забелязва и градеж стил „опус микстум“. Дебелината на тази стена е 3 m и общата и дължина възлиза на 4560 m. Протейхизмата обикаля града от всички страни с изключение на западната, където се е разполагало пристанището. За да не се допусне противник да се добере до малката ивица земя, която отделя града от брега на езерото, от северозапад и югозапад от двете ъглови кули на основната крепостна стена перпендикулярно тръгват две крепостни стени, които дълбоко се врязват в езерото. По този начин освен за блокиране достъпът до пристанището стените са осигурявали пряк достъп до питейната вода. Именно в тези две напречни стени е спирала протейхизмата. Днес тя е значително по- зле запазена от основната стена. На много места, главно в югоизточната част е напълно унищожена. Тази стена е понасяла основната тежест на обсадите, именно заради това в нея се наблюдават различни градежи и никой от тях не преобладава. Протейхизмата сама по себе си е представлявала силна отбранителна линия. Тя е била подсилена с над 100 бр. полукръгли кули разположени на почти еднакви разстояния една от друга. За разлика от кулите на основната стена тези не са се издигали над нивото на куртините. За значително по тежките нападения в южните участъци свидетелства и факта, че по протейхизмата също се виждат кули, които са доизграждани допълнително между първоначално построените. Защитата на града завършва с голям ров и вал пред него изградени непосредствено пред протейхизмата. Те се простират пред целия фронт на стените с изключение на западната страна гледаща към пристанището. Ровът е бил широк 3-4 m и почти толкова дълбок, а вала е бил висок около 2-3 m и на него по всяка вероятност е имало издигната дървена палисада. Днес от ровът и вала няма почти никакви следи с изключение на малък участък от североизток където може да се различат трасетата им. От север към града се спуска малък поток. Този поток е бил отклонен и е бил пуснат да тече в рова от северозапад и североизток. Тъй като наклона на терасата, върху която се разполага града, е от югоизток на северозапад, то може да се предположи, че ровът е бил пълен с вода само от северозапад и североизток. От другите страни, без използване на шлюзове, водата не е било възможно да бъде прекарана. Това може и да е обяснението на факта, че при обсада градът е имал много повече проблеми да защити стените си разположени от югоизток, юг и югозапад, от колкото тези разположени от североизток и северозапад. Достъпът до града се е осъществявал от четири главни порти разположени по посоките на света и две по- малки порти. Четирите главни порти се намират една срещу друга и между тях се простират двете главни улици във всеки римски град- „Кардус максимус“ и „Декуманус максимус“. Всяка една от портите има забележителна архитектура и защита. Северната "Константинополска врата" е разположена в най- северната точка на града. От нея започват северозападната и североизточната стени. Портата е широка около 3 m и е оформена с арка от обработен и инкрустиран мрамор. От двете и страни са оформени два пешеходни входа с ширина 0.9 m. В по- късни времена при преустройството на портата, нейната височина е намалена с увеличение на котата на улицата и терена под нея. При това намаляване височината на входа, дясната пешеходна порта е засипана и през нея е прекаран един от отходните канали на града. Другият пешеходен портал е останал да се използва, но е бил вкопан. Над двата пешеходни входа, от вътрешната и външната страна, са оформени с мраморни корнизи общо четири ниши, в които са били поставени статуи, които са красели входа. Портата е охранявана непосредствено от две големи „U”- образни кули с размери 9.5х8.5 m. След като се влезе през портата се попада в елипсовидно пространство заградено от здрави и високи крепостни стени. Пространството представлява капан предназначен за вражеските войски, които евентуално са разбили портата. В дъното на тази елипса се намира още една порта, която затваря пространството капан. Точно срещу основната стена в протейхизмата е оформена третата врата на северната порта. Тя има подобни размери като на основната, но е допълнително укрепена с три колони- две вертикални и една хоризонтална поставена върху вертикалните. По този начин се стеснява сечението на врата. Тази врата е украсена с мраморни блокове с фигуративни барелефи. По всяка вероятност те са преизползвани блокове от древногръцки храм и са поставени като украса на тази врата. Охраната ѝ е осигурена от две „U”- образни кули с размери 8.5х8.5 m тези кули, както и кулите на останалите главни порти са най- големите кули, които са разположени по протейхизмата. Източната главна порта е почти точно копие на северната с три основни разлики. Първата е, че в тази порта първоначалната височина никога не е намалявана и двете пешеходни врати са се използвали активно през целият период на съществуване. Втората разлика е, че пространството капан което има на северната порта тук е оформено в дълги и тесни коридори, които служат за караулно на охраната на портата. Третата разлика е, че от източната страна на града идва основния виадукт, който захранва града с прясна питейна вода. Той преминава през протейхизмата на 9-9.5 m южно от южната охраняваща кула на входа и на 5.8 m южно от южната кула на основната стена. След като премине през двете стени, виадукта прави завой на дясно и завършва в резервоар, в дясната страна на входа. От този резервоар водата потегля по водопроводната мрежа на града. Външната стена на резервоара към портата е оформен във вид на красива чешма, където постоянно тече вода за пътниците през входа. Днес виадукта е запазен на 1 km дължина и се губи в гънките на планините от изток. Западната порта има същата форма и вид като северната и източната с тази разлика, че при нея липсва втора стена и втора порта. Днес западната порта е напълно разрушена, като само отделни части от непосредствено защитаващите я кули се различават на терена. Южната главна порта е много по- различна от останалите. Причината за това е конфигурацията на терена и на стените в този участък. Входа в основната стена е аналогичен на останалите със свод и еднаква с на останалите порти ширина. При тази порта обаче няма пешеходни врати, също така няма и каквито и да било ниши за статуи или пък вградени орнаменти за украса. Зад портата няма пространство капан или караулни помещения, а пространството е оформено като малък тунел, над който е имало някаква постройка, която може да е служила за поместване на катаракт и да е била оформена за изливане на врящо олио върху разбилите врата противникови войници. Входа е охраняван непосредствено от изток от една огромна кръгла кула с диаметър 12.5 m. От запад входа се охранява от напречен участък на крепостната стена. Входа в протейхизмата е изнесен по- напред от останалите порти. Той е на отстояние 16-17 m от главната порта и има същите размери и вид като нея. В последствие свода на този вход е зазидан и вратата в протейхизмата придобива правоъгълно сечение. Този вход е охраняван от две полукръгли кукли на протейхизмата, които са изнесени напред и надвесени на него. Освен четирите главни порти градът разполага с още две големи, но второстепенни порти. Те се намират съответно на североизточната стена и на югозападната стена. Североизточната порта се намира на около 550 m от северната порта и е построена под ъгъл спрямо стената. Тя е защитавана непосредствено от югоизток от една от „U“- образните кули на основната стена. Интересното при тази порта е това, че аналогичния вход в протейхизмата не е срещу този а се намира на 150 m още на югоизток, като пътя през тези порти преминава между двете стени. Югозападната порта е изградена в един от ъглите на крепостта. Тази порта има ширина около 2.4 m и също е със засводен вход. Охранявана е непосредствено от две кули, от които едната е „U“- образна а другата полукръгла. В този участък протейхизмата е силно разрушена и не може да се определи как точно е изглеждал аналогичния вход в нея. Освен през тези порти достъпът до града е бил възможен и през десетките потерни оформени в кулите на крепостта. Тези потерни са служили за внезапно излизане на защитниците на града за разрушаване на стенобойни машини и стълби. В по- късен етап, когато военната тактика се усъвършенства и успява да противодейства ефектно на защитата с потерни, голяма част от тях са били зазидани, а останалите са се използвали за пешеходен достъп до града. Друга охранителна структура, която заслужава допълнително внимание е отбраната на най- южният ъгъл на крепостта. Явно в този участък градът е имал най- големи проблеми защото там са издигнати най- здравите отбранителни съоръжения. В този участък протейхизмата прави завой и терена не позволява изграждането на кули по нея. За това охраната на ъгъла е поета основно от основната стена и една мощна, ветрилообразна, ъглова кула. Зад тази кула обаче е издигната още една внушителна правоъгълана кула, която е долепена до ъгловата кула на основната стена. Тази кула е с размери 12.5х9 m и височина от 16-18 m. Днес кулата е запазена на височина от 14 m. В нея се забелязват 4 различни стила на градеж, които говорят за нейното разрушаване и преизграждане. Основата е направена в стил „опус микстум“ от големи преизползвани каменни блокове с редуващи се 4 реда тухли. Вторият пласт е изграден от добре обработени дребни камъни, като всеки един камък е обиколен от по една тухла. Третия пласт, който се забелязва в градежа е построен изцяло от тухли споени с червен хоросан. Четвъртия пласт също е граден изцяло от тухли но те видимо са различни и са градени с бял хоросан. Кулата разполага с цели пет етажа без да се брои бойната площадка. В северната част на града, непосредствено след северната порта е била издигната цитадела. Тя е заключена между улицата „Кардус максимус“ и северозападната стена. Цитаделата има триъгълна форма с максимални размери 375х345 m и площ от 70 дка. Тази цитадела е отделена от останалата част на града посредством крепостна стена с дебелина 2 m. По протежението ѝ има десетина кули за защита. Четири от тях охраняват двата входа за достъп, които са разположени съответно на източната и южната стени. Източната крепостна стена на цитаделата се е извисявала непосредствено над улицата „Кардус максимус“. Днес от нея не е отцеляло нищо. За нея се знае от разкрити малки участъци при строежа на нови сгради. Вътрешността на града е била гъсто застроена, но днес от това бляскаво минало са останали единични постройки. Една от тях е римския амфитеатър построен при управлението на император Траян през 109-111 г., когато управник на Никея е проконсул Плиний. Днес руините на театъра се издигат на височина от 8-10 m в югозападната част на града. Друга сграда запазена до днес от късната античност е църквата "Св. София" намираща се в средата на града, там където са се пресичали двете главни улици. Днес църквата е с двойно предназначение, едната част все още изпълнява ролята на джамия, но останалата приема посетители като музей. По стените ѝ се различават фрагменти от уникалната стенопис с която са били украсени. Предполага се, че мястото където е изграден града за пръв път е колонизирано от ботийци, които основават на това място град на има Анкор. Друга по- слабо котираща се версия за произхода на града е, че той е бил основан от войници на Александър Македонски, които са били родом от „Никея“ в „Локрис“ в близост до Термополи. Тази версия обаче не е много разпространена дори и в древността. Каквато и да е истината за възникването на града се знае, че първата гръцка колония там е унищожена от мизийците и попаднала под властта на един от наследниците на Александър- Антигон I Монофталм. Той възстановява града през 315 г.пр.н.е., като му дава собственото си име Антигонея. Известно е и това, че Антигон заселва в него и околностите му ботийски войници, което вероятно дава началото на легендата за ботийското начало на града. След поражението и смъртта на Антигон I в битката при Ипсус пез 301 г.пр.н.е., градът е превзет от Лизимах, който го преименува на Никея в знак на почит към неговата съпруга. Някъде към 280 г.пр.н.е градът попада под контрола на царство Витиня, което поставя началото на издигането и просперитета му, като седалища на кралския двор. Именно тогава започва съперничеството на града с „Никомедия“, столицата на Витинското царство. Заедно с царство Витиня, Никея попада под властта на римската република през 72 г.пр.н.е. Под римска власт градът остава един от най- важните градски центрове в Мала Азия и продължава съперничеството си с „Никомедия“ за седалището на римският управител на Витиня. Според географа Страбон, по това време Никея е представлявала типичен елинистически град с формата на квадрат и обиколка на стените от 16 стадия- 700х700 m и площ от 124 дка. През 123 г. император Адриан посещава града и започва да го възстановява след тежко земетресение, което го срива почти до основи. Новият град е със значително увеличени размери и многоъгълна форма, която остава и до днес. Реконструкцията на града и новите му стени са завършени чак в началото на III в. Новите крепостни стени обаче не успяват да спасят града от готите, които го превземат и разграбват през 258 г. Важността му е потвърдена от факта, че през 325 г. император Константин свиква първия вселенски събор. Едни от основните разисквани въпроси на събора е какво е естеството на отношенията между Бог и Иисус и кога трябва да се проведе Великден. През 2013 г. при въздушни снимки на езерото, под повърхността на водата на 33 m от брега са открити останките на огромна базилика. Още през следващата 2014 г. започват археологически проучвания и се установява, че вероятно това е съборната църква където се е провел първият вселенски събор в Никея. Тя е с внушителните размери от 42х20 m и заема площ от 0.84 дка. Църквата е посветена на Св. Неофит- отшелник, мъченически убит заради вярата си на това място през 303 г. През 740 г. земетресение срива базиликата и водите на езерото я поглъщат. След преместването на столицата на Римската империя от Рим в „Константинопол“, Никея остава важен административен център, който през 364 става място на провъзгласяването на Валент за император. През следващата 365 г. градът става център на неуспешният бунт на Прокопий, като по това време Никейския свети престол става независим от „Никомедия“ и е издигнат в статут на митрополия. През 363 и 368 г. Никея е засегната от две големи земетресения, които заедно с конкуренцията на новата столица „Константинопол“ стават причина за постепенното западане на града. Въпреки развитата строителна дейност от император Теодосий II, при която крепостните стени са реновирани, постепенното западане на Никея продължава до VI в. когато нейното величие отново е възстановено от император Юстиниан I. След средата на VI в. името на града изчезва от историческите извори и отново се появява в началото на VIII в., когато сваления император Анастасий II избягва там. После през 716 и 727 г. Никея успешно издържа на две много тежки и продължителни обсади извършени от арабските войски на Умейядския халифат. Трябва да се отбележи, че по това време са много малко градовете, които успяват да устоят на арабските войски. През 740 г. обаче градът е много силно повреден от земетресението, което удря „Константинопол“. През следващата 741 и 742 г. градът става център на неуспешното въстание на Артабасдос. През 787 г. в Никея се провежда още един Вселенски събор- седмия, който е свързан с иконоборството в империята по това време. Този път събора е проведен в църквата "Св. София". През VIII в. градът става столица на Тема и става голям център на администрация и търговия. Поради близостта си до „Константинопол“ градът често става обект и цел на различни въстания през X и XI в. с цел да стане трамплин, от който да се заплашва столицата. Имено след един такъв бунт на Никифор Мелисенос през 1081 г. градът попада в ръцете на селджукските турци, които са съюзници на Никифор. Селджуците превръщат Никея в столица на своите владения в Мала Азия до 1097 г., когато след дълга обсада е превзет от кръстоносците на първият кръстоносен поход. После кръстоносците, в изпълнение на договорката с „Константинопол“ връщат града във владение на Източната римска империя. През XII в. Никея бележи период на относителен просперитет и стабилност. Императорите Алексей, Йоан и Мануил от династията на Комнините провеждат широкомащабна кампания по укрепване на малоазиатските владения. След падането на „Константинопол“ под латинска власт през 1204 г. и създаването на Латинската империя, Никея избягва латинска окупация и остава автономна. Градът става столица на Теодор Ласкарис през 1206 г., където през 1208 г. е коронясан за император на новата Никейска империя. Константинополската патриаршия избягала от Цариград също се установява в Никея до 1261 г. когато „Константинопол“ е възвърнат. Въпреки, че градът скоро е изоставен, като седалище на никейските императори, които предпочитат „Нимфеон“ и „Магнезия“, периодът е оживен в неговата история. По това време в Никея има чести синоди, посолства, императорски сватби и погребения и се наблюдава приток на учени от всички части на ромейския свят, които правят града център на учението по това време. След възстановяване на Източната Римска империя  през 1261 г., Никея губи своето значение. Пренебрегването на Азиатските провинции от страна на Михаил VIII Палеолог провокира избухване на голямо въстание в града през 1262 г. През 1290 г. Андроник II Палеолог посетил града и се погрижил да възстанови укрепленията му, но възникналата три десетилетия по- късно гражданска война между Андроник II и Андроник III за контрола над империята напълно изтощава съпротивителните сили на държавата. Имено поради тази причина на 2 март 1331 г. след 3 месечна обсада Никея пада под властта на надигащата се османска държава. Ромеите никога повече ме успяват да си възвърнат града. След превземането на Никея, Орхан I за известно време го прави столица на младия Османски емират. За голямо съжаления много от старите обществени сгради преживели стотици години са разрушени и на тяхно място са построени бани и джамии. Уникалната църква от късната античност "Св. София" също е превърната в джамия, което на практика я спасява за поколенията, но не такава е била съдбата на стотиците статуи красящи площадите, на уникалните римски бани и много антични шедьоври на културата и архитектурата- безжалостно разрушени от ниско културният завоевател. С превземането на „Константинопол“ от османците през 1453 г. Никея, която вече е с името Изник, губи своето значение и запада, като в периода до 1922 г. поселението е било не по голямо от село. През XVII в. там се заселват грънчари и за кратко градът става център на фаянсово- грънчарска промишленост. Църквата "Св. Успение Богородично", основната гръцка православна църква в Никея, е била една от най- красивите и важни архитектурни ценности на гръцката църква в Мала Азия. Тя е представлявала куполна църква с кръстовиен покрив и удължена абсида. Строителството и датира от края на VI в. и е била  украсена с много фини мозайки, за които е засвидетелствано, че са реставрирани през IX в. от изкусни майстори. За голямо съжаление тя е разрушена от османците през 1922 г. Разрушаването ѝ е вандалска проява на властта, в отговор на гръцките опити да превземат „Константинопол“ и малоазиатското крайбрежие при Гръцко- турската война за османското наследство. Днес от църквата са оцелели само долните части на някои от стените ѝ.

Местоположение

Надморска височина: 100 m GPS координати: 40°25'42" С.Ш. и 29°43'12" И.Д. 

Източници

К. Василев
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D1%8F
https://en.wikipedia.org/wiki/Nicaea
https://www.mnn.com/lifestyle/arts-culture/blogs/ghostly-ruins-ancient-basilica-discovered-beneath-lake
https://www.politesi.polimi.it/bitstream/10589/102799/42/13.pdf
https://cdn.intechopen.com/pdfs/58584.pdf

Снимки

https://photos.app.goo.gl/1pte8mWubh8kWBqL7

Планове

К. Василев


Български
Категория обекти извън БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 11 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 10 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8087
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 175
Най-нов Uliana

Последни коментари