С. Черни рид - Укрепена българска позиция Каратепе

Описание и история

Укрепена българска позиция Каратепе е разположена на няколко стратегически височини намиращи се на територия заключена между гр. Ивайловград, с. Покрован, с. Черни рид, с. Планинец, с. Пъстрок и село Железари. Цялата позиция е с фронт на югоизток, като се състои от два основни укрепени пункта и множество малки землени укрепления. Всички точки на отбраната са издигнати на стратегически височини позволяващи контрол и отбрана на широк периметър. Такъв тип отбрана е идеален за малоброен отряд защитници, който е принуден да се отбранява срещу значително превъзхождащ го противник. Двата основни укрепени пункта са изградени на най-ключовите позиции от отбраната, а именно върховете „Каратепе“ и „Малкото Каратепе“, разположени съответно югозападно и североизточно от с. Черни рид. Тези пунктове са и най-добре укрепени с множество окопи, и земни насипи, ровове и люнети с артилерия. Малките земни укрепление се състоят от елипсовидни или кръгли замени валове с височина 3-4 m и диаметри между 25 и 40 m. Валовете имат трапецовидни сечения, като горната, тясната страна на трапеца е с ширина около 3 m. На нея са се разполагали отбраняващите се войници, както и една батарея (между 4 и 6) планински оръдия.  Вътрешността на укреплението представлява дълбока яма в чието дъно са се съхранявали боеприпасите и ранените. Укрепената позиция Каратепе е изиграла важна роля за успешното настъпление на българските войски в Източните Родопи по време на Балканската война. През късната есен на 1912 г. Родопския отряд под командването на генерал-майор Стилиян Ковачев с усилия и героични подвизи (за пример отбраната на полковник Серафимов при с. Елешница) успява да разбие по- многобройните турски сили съставени от местни гарнизодни, многоброен башибозук и части от Струмския корпус, в района на Западните Родопи – Разлог, Гоце Делчев(тогава Неврокоп) и Търмашкия клин. Но не така стоят нещата при освобождаването на Източните Родопи. Там бойните действия придобиват повече от драматичен характер и могат да се сравнят с боевете при Шипка и Шейново през руско-турската освободителна война. В началото на септември 1912 . четите на войводите Апостол Диамандиев и Димо Николов, както и части на Македоно-Одринското опълчение освобождават за първи път гр. Ивайловград, но докато организират следващия етап от настъплението четите и опълчението са изненадани от многобройна турска военна част и след няколко часово тежко сражение се изтеглят към гр. Свиленград. На 22 септември градът за втори път е освободен след, като специалният пехотно-кавалерийски отряд на полковник Петров успява с изненада за османските сили да форсира р. Арда и да изтласка турският аскер към гр. Димотика. В Димотика оттеглящите се турски части се прегрупират и са допълнително подсилени, което позволява на аскера да започне контранастъпление. За да задържи колкото може повече устрема на турските части полковник Петров нарежда да се направи импровизирана отбранителна позиция с център връх „Каратепе“. Тази отбранителна позиция удържа с отделни укрепления турския аскер, като успява да разсредоточи турските сили. Въпреки героичния отпор, постепенно, по-многочислените турски сили успяват да достигнат подножието на вр. „Каратепе“, където пехотно-кавалерийския отряд и местни доброволци са обградени от отрядите на Енвер бей и майор Хаджи Селим бей. Българската позиция на върха е смело отстоявана от няколкостотин души български пехотинци, артилеристи и сръбски кавалеристи. В най- тежкия момент, когато поражението на отряда е въпрос само на няколко допълнителни усилия от аскера, отбраняващите се, поставят всичко на карта. С мощното българско „Ура!” и „На нож!” всички, които все още могат да стоят на крака и да държат оръжие тръгват в самоубийствена контра атака решени да умрат, но да не отстъпят за втори път Ивайловградско на османския аскер. След първото отстъпление всички български поселища в района са подложени на клане, грабежи и опожаряване, второ такова отстъпление би довело до пълното унищожение на българското население в района.  При този отчаян щурм  редовната турска войска се огъва и започва отстъпление по пътя за Крумовград, преследвана по петите от окрилените български войници и сръбски кавалеристи. Най-успешен е пробива в направление към с. Железино, където турците най- бързо започват паническо бягство. Успешната отбрана на укрепената позиция и последвалата съкрушителна контраатака не биха се осъществили без дошлите в помощ чети на воеводите Стойчо Дачев и Александър Иванчев, които успяват да разстроят комуникациите и снабдяването на турските отряди и да създадат впечатление, че в помощ на полковник Петров е изпратено многочислено подкрепление.

Отбранителната позиция Каратепе се състои от следните укрепления:

1.    С. Черни рид – българско укрепление и крепост на вр. Каратепе – Българското землено укрепление на връх „Каратепе“, отстои на 0.76 km югозападно по права линия от центъра на село Черни рид. Изградена е на стратегически, самостоятелен, куполообразен връх, с полегати склонове. Укреплението е изградено върху останките на антчина и късноантична крепост. Южно и източно под възвишението върви древния път „Адрианопол“- неизвестния град при град Крумовград. Обекта е с формата на бъбрек обърнат с дългата страна в посока североизток- югозапад. Максималните размери на земленото укрепление на върха са 370х186 m. Преди изграждането на това укрепление, крепостта издигната там е  изпълнявала наблюдателно- съобщителни функции. Вероятно и в по- късните периоди на мястото винаги е имало наблюдателно- съобщителен пост във вид на крепост или кула. На върха има паметник на загиналите през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.  Местоположение: Надморска височина: 657 m GPS координати: 41°30’29” С.Ш. и 25°58’08” И.Д.

2.    С. Кобилино – землено укрепление и крепост на вр. Малко Каратепе - Българското землено укрепление на връх „Малко каратепе“, отстои на 1.77 km северно по права линия от центъра на село Кобилино. Изградено е на самостоятелен, куполообразен връх, с полегати склонове. Укреплението е изградено върху останките на антчина и късноантична крепост. Южно под възвишението върви древния път „Адрианопол“- неизвестния град при град Крумовград, както и кръстовище на първия с друг път, който идва от север. Първоначално на мястото е имало малка твърдина, служеща за наблюдение и контрол на един от главните пътища в тази част на планината. До нея на западния склон е възникнало селище, което също е било укрепено вероятно с дървена палисада. Размерите и на двете не могат да бъдат установени. В последствие през Балканската война (1912-1913 г) на мястото е изградено здраво землено укрепление. Обекта е с неправилна квадратна форма, насочена с фронт на югоизток. Максималните размери са 75х75 m.  Местоположение: Надморска височина: 607 m GPS координати: 41°31’08” С.Ш. и 25°59’39” И.Д.

3.    С. Кобилино – землено укрепление в м. Кобилинското - Българско землено укрепление има в местността „Кобилинското“, на 1.59 km северозападно по права линия от центъра на село Кобилино. Изградено е на височина, доминираща над околността. Укреплението е с елипсовидна форма с външни размери от 42 m в посока изток- запад и 36 m север- юг. Местоположение: Надморска височина: 565 m GPS координати: 41°30’49” С.Ш. и 25°59’08” И.Д.

4.    С. Кобилино – землено укрепление в м. Ставреви саи - Българско землено укрепление има в местността „Ставреви саи“, на 1.64 km югоизточно по права линия от центъра на село Кобилино. Изградено е на височина, доминираща над околността. Укреплението е с елипсовидна форма с външни размери от 30 m в посока изток- запад и 34 m север- юг. Местоположение: Надморска височина: 485 m GPS координати: 41°29'24” С.Ш. и 26°00'26” И.Д.

5.     С. Плевун - землено укрепление кота 422 - Землено укрепление има на 0.85 km североизточно по права линия от центъра на село Плевун. Изградено е на височина, доминираща над околността. Укрепелението е с форма на подкова, с размери от 30х35 m и фронт на юг. Местоположение: Надморска височина: 422 m GPS координати: 41°27’33” С.Ш. и 26°01’38” И.Д.

6.    С. Плевун - землено укрепление кота 363 - Землено укрепление има на 1.31 km югоизточно по права линия от центъра на село Плевун. Изградено е на височина, доминираща над околността. Укреплението е с кръгла форма, с диаметър от 30 m и е предназначено за защита от южна посока. Местоположение: Надморска височина: 363 m GPS координати: 41°26’42” С.Ш. и 26°01’27” И.Д.

7.    С. Плевун - землено укрепление  в м. Кондовски чал - Землено укрепление има в местността „Кондовски чал“, на 1.54 km югозападно по права линия от центъра на село Плевун. Изградено е на височина, доминираща над околността. Редутът е с кръгла форма с диаметър от 32 m. Местоположение: Надморска височина: 395 m GPS координати: 41°26’37” С.Ш. и 26°00’35” И.Д.

8.    С. Плевун - землено укрепление кота 383 - Българско землено укрепление има на 2.15 km югозападно по права линия от центъра на село Плевун. Изградено е на височина, доминираща над околността. Укреплението е с елипсовидна форма, с размери от 32 m в посока север- юг и 35 m в посока изток- запад. Главния фронт на обекта е насочен на югоизток. Местоположение: Надморска височина: 383 m GPS координати: 41°26’20” С.Ш. и 26°00’22” И.Д.

9.    С. Кондово - землено укрепление кота 235 - Землено укрепление има на 0.7 km северозападно по права линия от центъра на село Кондово. Изградено е на височина, доминираща над околността. Укреплението е с елипсовидна форма, с размери от 25 m в посока север- юг и 22 m в посока изток- запад. Построено е за защита от юг. Местоположение: Надморска височина: 235 m GPS координати: 41°26’06” С.Ш. и 26°00’21” И.Д.

10. С. Кондово - землено укрепление кота 313 - Землено укрепление с фронт на юг има на 0.66 km югоизточно по права линия от центъра на село Кондово. Укреплението е с кръгла форма, с диаметър 25 m. Местоположение: Надморска височина: 313 m GPS координати: 41°25’40” С.Ш. и 26°01’04” И.Д.

11. С. Кондово - землено укрепление в м. Бозалъка - Землено укрепление има в местността „Бозалъка“, на 1.05 km североизточно по права линия от центъра на село Железари. Изградено е на билото на рида „Бозалъка“. Укреплението е с фронт на югоизток и има елипсовидна форма с размери 36х31 m.  Местоположение: Надморска височина: 315 m GPS координати: 41°25'13” С.Ш. и 26°00'29” И.Д.

12. С. Железари - землено укрепление м. „Риговата нива“ - Землено укрепление с фронт на юг има на 1.03 km югозападно по права линия от центъра на село Кондово. Укреплението е с кръгла форма, с диаметър 36 m. Местоположение: Надморска височина: 343 m GPS координати: 41°25'46” С.Ш. и 26°00'07” И.Д.

13. С. Железари - землено укрепление в м. Бозалъка  - Землено укрепление има в местността „Бозалъка“, на 0.69 km източно по права линия от центъра на село Железари. Изградено е на билото на рида „Бозалъка“. Укреплението е с кръгла форма с диаметър 45 m. Местоположение: Надморска височина: 295 m GPS координати: 41°24’52” С.Ш. и 26°00’25” И.Д.

14. С. Костилково - землено укрепление кота 375 - Землено укрепление с фронт на югоизток има на кота „375“ на 2.57 km северозападно по права линия от центъра на село Костилково. Укреплението е с елипсовидна форма, с размери от 25 m в посока югозапад - североизток и 31 m в посока югоизток- северозапад. Местоположение: Надморска височина: 375 m GPS координати: 41°26'18” С.Ш. и 26°01'51”ч И.Д.

15. С. Планинец - землено укрепление в м. Лозята - Землено укрепление има в местността „Лозята“, на 0.52 km югозападно по права линия от центъра на село Планинец. Изградено е на леснодостъпен връх, доминиращ над околността и има елипсовидна форма. От него има отлична видимост във всички посоки. Максималните размери на обекта са 30х40 m и е с фронт на югозапад. Местоположение: Надморска височина: 538 m GPS координати: 41°29’49” С.Ш. и 25°55’11” И.Д.

16. С. Железино – землено укрепление на кота 499 - Землено укрепление има на кота „499“, на 0.91 km западно по права линия от центъра на село Железари. Изградено е на връх доминиращ над околността. Укреплението е с кръгла форма с диаметър от 35 m и е с фронт на югоизток. Местоположение: Надморска височина: 499 m GPS координати: 41°28’40” С.Ш. и 25°56’22” И.Д.

17. С. Железино – землено укрепление на кота 465 - Землено укрепление има на кота „465“, на 1.7 km западно по права линия от центъра на село Железари. Укреплението е с кръгла форма с диаметър от 40 m и с фронт насочен  на югоизток. Местоположение: Надморска височина: 465 m GPS координати: 41°28’28” С.Ш. и 25°55’48” И.Д.

18. Гр. Ивайловград - землено укрепление в м. Шесте юлака - Българско, землено укрепление и средновековен манастир има в местността „Шесте юлака“, на 4.13 km югозападно по права линия от центъра на град Ивайловград. Фронта на защитата е насочен в посока изток- югоизток. Укреплението е с пикообразна форма с размери 45х35 m. Защитната линия представлява землен вал, висок в най- източната част около 2.5 m. На върха западно до обекта е имало средновековен манастир. Територията му също е използвана от армията за разполагане на тила на войсковата част, отбраняваща височината. В днешно време манастира е изцяло разрушен, но се забелязват останките на църквата. Местоположение: Надморска височина: 262 m GPS координати: 41°29'38” С.Ш. и 26°06'13” И.Д.

19. С. Покрован - землено укрепление в м. „Дюлгеров бозалък“ - кота 427- Землено укрепление има в местността „Дюлгеров бозалък“, на 1.38 km югозападно по права линия от центъра на село Покрован. Изградено е на доминираща над околността височина и има кръгла форма с диаметър 39 m. От него има отлична видимост във всички посоки, като е създадено за отбрана основно от североизток, изток и югоизток. Местоположение: Надморска височина: 427 m GPS координати: 41°32'10” С.Ш. и 26°02'32” И.Д.

20. С. Покрован - землено укрепление в м. „Дюлгеров бозалък“- кота 433 - Второ, землено укрепление има в местността „Дюлгеров бозалък“, на 2.06 km югозападно по права линия от центъра на село Покрован. Изградено е на 650 m югозападно от укреплението на кота 427 на билото на хребета на същата доминираща над околността височина. Укреплението има кръгла форма с диаметър 42 m. От него има отлична видимост във всички посоки, като е създадено за отбрана основно от североизток, изток и юг. Местоположение: Надморска височина: 433 m GPS координати: 41°31'56” С.Ш. и 26°02'10” И.Д

21. С. Покрован - землено укрепление в м. „Дюлгеров бозалък“ - кота 437- Трето, землено укрепление има в местността „Дюлгеров бозалък“, на 2.07 km югозападно по права линия от центъра на село Покрован. Изградено е на 100 m северозападно от второто укрепление на кота 433 и на 680 m югозападно от укреплението на кота 427 на билото на хребета на същата доминираща над околността височина. Укреплението има елипсовидна форма с размери от 35 m в посока югозапад - североизток и 45 m в посока югоизток- северозапад. От него има отлична видимост във всички посоки, като е създадено за отбрана основно от североизток, изток и юг. Местоположение: Надморска височина: 437 m GPS координати: 41°31'59” С.Ш. и 26°02'05” И.Д.

 

Поради залесяване на околните баири през изминалите 100 г. от създаването на отбранителната позиция, описаните малки землени укрепления може да не са всичките изградени по време на балканската война.
 

Източници

Иванов, Н. Балканската война 1912-1913 год. Действия на II армия, обсада и атака на Одринската крепость, София 1924
Авторски колектив, Балканската война 1912-1913, София 1961 г.
К.Василев

Снимки

https://photos.app.goo.gl/21eLq55SiVjgNzHp7

 

Планове

К. Василев
Български
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 31 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 31 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8083
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 166
Най-нов Mehmet

Последни коментари