С. Горна крепост - Перперикон

Описание и история

Тракийски, античен, късноантичен и средновековен укрепен град Перперикон се намира на скалист връх на 0.92 km  южно, по права линия от центъра на село Горна Крепост. Градът е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище, свещен град и крепост. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били Бесите. Перперикон се състои от четири основоопределящи части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха: Мощна крепостна стена, акропол- изграден от огромни каменни блокове, разположен в най- високата част на хълма, Дворец- изсечен в скалите и заемащ площ от 10 дка и Северно и южно предградия- представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове. Според данни от последните археологически проучвания най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на VI- началото на V в. пр.н.е.Тогава хората не са могли да обработват скалите с примитивните си оръдия на труда. По тази причина фрагментите от неолитна керамика се откриват върху повърхността на канарите, отложени в естествени пукнатини. Името, според проф. Александър Фол, е от бога на камъка Пер. Следващият установен исторически период е каменно - медната епоха, енеолита, и по-точно нейният финал в края на V и началото на IV в. пр.н.е. От това време вече със сигурност може да се определят грубо изсечени в скалите ями с натрошена култова керамика. Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха. Вече определено може да се твърди, че в нейната късна фаза, XVIII-XII в. пр.н.е, Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това е епохата на крито- микенската цивилизация, на Троя и Микена. През XIII-XIV в. крепостта е областен център и епископско средище в Източната Римска империя. След 1346 г. крепостите в Източните Родопи са унищожени и повече не се възстановяват. Многобройните находки находки дават оснжвание да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено - огнен обряд и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.  Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си "Животът на дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. При описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр.н.е Херодот също споменава за прорицалището на Дионис, което "...се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфи, няма нищо различно.". Херодот никога не е посещавал вътрешността на Тракия и често дава неточни географски обозначения. В случая той отбелязва, че храмът се намирал зад заснежените планини и на висок връх. Оттук в съвременната наука заляга становището, че светилището е било във високите дялове на Западните Родопи. Малцина се бяха замисляли върху факта, че от Бяло море се вижда високия хребет на Южните Родопи - т.нар. Гюмюрджински Снежник. Зад него са ниските и удобни за живот части на Средните и Източните Родопи, наситени с много богати археологически паметници от различни епохи. А сред тях несъмнено изпъква свещения скален град Перперикон, най- големият мегалит на Балканите и в Европа. Римската епоха е епоха на разцвет за Перперикон, който обаче завършва с нашествията на готите, разорили градове и села във втората половина на XIV в. Археологическите проучвания показаха, че тогава Перперикон е бил превзет и изгорен. Но градът възкръсва още в V - VI в. сл. Хр. Византия преживяла съдбоносна война с варварите укрепва и постепенно започва да възстановява границите на Римската империя. При император Юстиниан Велики (527-565) почти са достигнати старите предели. Същият василевс извършва колосално строителство, възобновявайки и преизграждайки древните градове и твърдини. Крепостните стени на Перперикон са отремонтирани, а са построени и нови, подсилващи защитата на Акропола от уязвимата западна посока. Отново функционира инфраструктурата на селището. Налага отпечатък и утвърдилото се след V в. християнство. Базиликата в Акропола е преустроена в църква, като от изток е добавена необходимата апсида. Християнски храмове се издигат и в околностите на Перперикон. От север и югоизток нахлуват други нашественици - славяните и арабите. Територията на империята отново рязко се съкращава, като е застрашено дори съществуването и. Навсякъде се шири упадък и запустение. Към началото на VII в. току- що изградената мощна фортификационна система е буквално изоставена. Тази съдба не подминава и Перперикон. Животът в града не изчезва, но съществуващото тогава селище е бледо подобие на миналото величие. Свещените скали обаче стават място за поклонение на друг народ. През VII в. прабългарите на кан Кубер са заселени от императора в околностите на Солун. Подобно на траките, в религията на прабългарите обожествяването на скалите играе важна роля. Племето на вожда Кубер е оставило по южните склонове на Родопите няколко находища от рисунки- графити, които са много близки до откритите в Североизточна България изображения. Точно към тях спадат и намерените графити от Перперикон. Всички те са с култов характер- символичната игра "дама" и ритуално изобразяване на женски полови органи. Последните вероятно са свързани с култа към тюркската богиня на плодородието Умай, чиито образ е изпълнен с остър предмет в най-високата част на Перперикон. Със стабилизацията на Източната Римска империя през IX в. активната дейност се премества в подножието на Перперикон, където тогава се е намирал областният център на Източните Родопи. Крепостта добива отново важно значение през XIII-XIV в., когато се създава новата административна единица Ахридос. А през 1339 г. в писмо на Вселенската патриаршия той е обозначен, като епископски център, очевидно отделил се от старата епископска катедра Ахридос. Данните от археологическите разкопки показват, че през XIII-XIV в. животът в крепостта Перперикон е бил интензивен. Той няма блясъка на античността, но показва важността на средновековния център. Върху останките на късноантичния храм в Акропола е построена нова църква, вече изцяло изградена от ломени камъни, споени със здрав бял хоросан. Наоколо се оформя обширен некропол, даващ представа за значителния брой на населението. Развиват се и квартали с полуземлянки и частично използване на старите улици. Открива се много керамика, предмети и монети, като особено интересни са изключително редките за този район сребърни монети на цар Иван Александър, регистриращи неговата кратка власт в Перперикон през 1343 г. Гражданската война от 1341-1346 г. унищожава крепостите в Източните Родопи и те повече не се възстановяват. Очевидно такава е била и съдбата на Перперикон. Но, според открит турски регистър от 1626-1627 г., населението в селищата под Перперикон продължава да бъде християнско. Засилената мюсюлманска колонизация след XVIII в. променя коренно етническия облик. Крепостните съоръжения на града са много специфични. Скалният венец е защитен със здравата крепост на Акропола, чиито стени са дебели до 2.8 m. По всяка вероятност твърдината е построена още в ранните периоди, но в римската епоха е обновена и допълнително укрепена. Зидовете са създадени без никакъв свързващ материал. Двете лица на крепостната стена са оформени от масивни каменни блокове с идеално издялана предна страна. Между двата реда блокове има пълнеж от натрошени камъни, уплътняващ отлично вътрешността на зидовете. Навсякъде по хълма стената стъпва направо върху скалата. По тази причина строителите първо са изсекли в камъка основата, наподобяваща редици стъпала. Тези вдълбавания дълго време бяха възприемани като някакви свещени стълбища. Всъщност теса направени, за да могат зидовете да бъдат закрепени върху стръмните участъци. Днес те помагат да се проследи трасето на крепостната стена, дори когато тя е напълно унищожена. Вътрешността на Акропола е застроена с множество храмове и граждански постройки. Приземните етажи на тези сгради са изцяло изсечени в скалите. Макар значителна част от комплексите да са още под земята, съвременният посетител на някои места може да се разходи по широки улици, изрязани направо в камъка. Директно от улицата човек може да влезе в почти запазени къщи през оригиналните врати с издълбани в камъка прагове, по които са съхранени даже дупките за вратните механизми.

Легенди

С Перперикон се свързва името на бог Дионисий, за който има следната легенда: „Някога, когато боговете още живели сред хората, Зевс се влюбва в красивата Семела. Венец на тяхната любов става малкият Дионисий. След като Гръмовержецът вшива в бедрото си детето, то се ражда красиво и най-весело сред останалите богове. Обкръжен от многочислена свита сатири с кози копита и от прекрасни менади, Дионисий скита по Земята и учи хората да отглеждат грозде, правейки от него благоуханно и замайващо главата вино.” Така по-късно се появяват празниците в негова чест: т. нар. орфическите мистерии, които се правели само от посветени, а това били единствено неженени мъже. Те били наричани а-бии т.е. не жизнени, защото не водели нормален и обикновен живот. Тайнствата ставали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора - скали и пещери, с каквито изобилстват Източните Родопи, Странджа и Сакар. Те били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминация представлява символичната смърт на царя- жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионисий от титаните, и също символичното зачатие на богинята майка, даващо началото на живота. Първата се осъществявала чрез кръвната жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието пък се реализирало с масово съвкупление на мъже и жени. По- късно орфическите тайнства се олицетворяват от разюзданите вакханалии в чест на бога на виното и веселието Дионисий.

Местоположение

Надморска височина: 475 м. GPS координати: 41°42'55"С.Ш. и 25°27'53"И.Д.

Снимки

https://goo.gl/photos/rPAEtMPqpgo7ywVX9
Перперикон - АкрополПерперикон - БазиликаПерперикон - ЦистернаПерперикон - Галерия към северния корпусПерперикон - Кулата сн. 1Перперикон - Кулата сн. 2Перперикон - Останки от храмове в Акропола сн.1Перперикон - Останки от храмове в Акропола сн.2Останки от храмове в Акропола сн.3Перперикон - Стълбище към подземния етаж под дворецаПерперикон - Скалният проход сн. 1Перперикон - Скалният проход сн. 2Перперикон - Панорама на двореца сн. 1Перперикон - Панорама на двореца сн. 2Перперикон - Западната криптаПерперикон - Крепостната стена

Планове

Планове

Перперикон - план централна част на двореца Перперикон - план манастирски комплекс

 

Източници

http://www.perperikon.bg/home.php

Перперикон.бг Инфоцентър - БНТ

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 3 потребители :: 2 регистрирани0 скрити и 1 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Yahoo [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 7995
Общо теми 1784
Потребители Общо членове 819
Най-нов mtu

Последни коментари