С. Копринка - тракийски град Севтополис

Описание и история

Тракийски, укрепен град Севтополис се намира на дъното на язовир "Копринка", на 2.79 km югозападно по права линия от центъра на село Копринка. Разположен е върху невисока тераса по течението на река Тунджа наричана тогава Тонзус, която го огражда от юг и югозапад, а от изток е нейният приток река Голяма Варовита. Разкрит е при строителните работи на язовир "Копринка" (бившия Г.Димитров), като проучванията се вместват в периода 1948-1954 г. Разкопките са водени от проф. Д. П. Димитров и проф. М. Чичикова. Тогава той е напълно заснет и проучен, преди да остане на дъното на язовира. Името на града е неизвестно в античната писмена традиция. Едва след откриването на надписа от т.н. "царски дворец" става възможно идентифицирането му. Севтополис не прави изключение от съществуващата по това време практика на създаване на нови градски селища от владетеля, като името му е производно на това на монарха. Градът има неправилна, петоъгълна форма и се разполага на площ от 50 дка. Крепостната му стена е дълга 890 m, като по протежението и предимно от северозапад и североизток са разположени правоъгълни кули и бастиони. Стената е дебела около 2 m с основа от ломени камъни, докато надстройката е била от кирпич нивелиран с дървени греди. Застрояването на града е станало еднократно, като са спазени принципите на ортогоналното проектиране (т.н. Хиподамова система), като в конкретния случай има известно отклонение от посоките на света. Двете порти са от северозапад и югозапад и дават началото на главните улици, които се пресичат под прав ъгъл при градския площад (агората). Всички второстепенни улици са успоредни на главните и при кръстосването си обособяват инсулите, в които са разположени жилищните сгради. Една улица е преминавала от вътрешната страна по цялото протежение на крепостната стена. Градът е бил снабден с канализация, няколко кладенеца са задоволявали нуждите от прясна вода. В града живеели около 50 семейства на одриската аристокрация. Централно място е заемала агората, където според Севтополския надпис е бил олтарът на Дионис. Около нея са били разположени важните обществени сгради. В северния сектор на града е цитаделата, обградена със самостоятелна крепостна стена, подсилена също с кули. Монументален вход- пропилон е осъществявал прехода към вътрешния двор. В дъното му е разкрита представителна сграда идентифицирана като царска резиденция- дворецът на Севт III. Той бил двуетажен с фасада, дълга 40 m и богата украса. Сред многобройните помещения особено се отличавала обширна зала, разкошно украсена с многоцветна мазилка- щукатура, наподобяваща мрамор. Сградата е с обширно преддверие, вероятно с колонада, зад което са разположена обширната зала и жилищни части. Запазени са основи на стълба, вероятно за втори етаж. Именно в т.н. "дворец" е намерен надписът, написан на гръцки език и гласящ: “Този надпис да се изчука на две плочи и да се постави в Севтополис, в храма на Великите тракийски богове. Това дава повод да се предположат и храмови функции на сградата. Севтополис имал и много паметници на монументалната архитектура и изкуство- дворец- храм с богата вътрешна декорация, храм на Дионис и храм на Великите тракийски богове. Жилищните сгради разкрити в Севтополис представят основните елински типове къщи- пастадна (с вътрешен двор и покрит портик- пастас), с простас и перистилна (около централния двор с правоъгълен план от всички страни са подредени помещенията). Основите им са от ломен камък с калова спойка, а във височина са използвани кирпич и леки конструкции. Колонадите са били дървени, а сградите са покривани с керемиди, при направата на които се смесват лаконски и коринтски стил. Почти във всяко жилище върху пода на главното помещение се разкрива глинобитно култово огнище- есхара, богато украсено с шнурова украса в различни комбинации. Предполага се, че са свързани с почитането на богинята на домашното огнище. Някои от сградите не са били само жилищни, а и със стопански характер. В източната крепостна стена има данни за трета порта, водеща към реката. Това дава повод да се предполага въз основа и на търговските контакти на селището за наличието на пристан. Податки за плаваемост в тази епоха има и за река Марица. Предполага се, че извън крепостните стени е живеело обикновеното население и там са били разположени работилниците. За това косвено свидетелстват и многобройните артефакти от разкопките на града- керамичния материал, различните инструменти свързани с каменоделство, дървообработване и металообработване. Широкият замах на строителството свидетелства за високия икономически разцвет на Севтовата столица и за нейното нараснало политическо значение. По мнението на археолозите, в градоустройството на Севтополис личат принципите, характерни за устройството на гръцкия полис. В откритите останки на Севтополис личат и много специфики, коренно различаващи се от другите райони на Тракия- широката употреба на тухлата като строителен материал. Предвид факта че Севтополис е столица, не е изненада количеството на импортните стоки- амфорна тара, вносна гръцка керамика, предмети на лукса, монети и т.н. Най- многобройни са печатите на остров Тасос, следвани от тези на Синопе, Родос и Хиос. Чернофирнисовата керамика свидетелства за връзките с крайбрежните райони. Що се отнася до монетите- представени са македонските владетели (Филип II , Александър III, Касандър, Лизимах и др.) и единични монети на градове като Месамбрия, Аполония Понтика, Енос, Лизимахия. Монетното производство на града е изцяло династическо, т.е. принадлежи на основателя му Севт III. Малкият номинал свидетелства, че са служили на местното монетно обръщение, а ареала в който се намират очертава границите на територията контролирана от него. Севт III бил първият тракийски владетел, започнал да сече монети. При проучването на Севтополис са открити 2000 монети, като около 800 са на Севт. Градът просъществува сравнително кратко време, създаден от тракийския владетел Севт III в сърцето на Казанлъшкия район, се развивал бързо като първостепенен политически, икономически и културен център, столица на Севтовата държава. Той е основан през 323 г.пр.н.е. и загива през 270 г.пр.н.е. Съществува хипотеза, че Севтополис е изграден върху останките на друго Севтово селище, което обаче е било жестоко опожарено. То се намирало от северната страна на Севтополис. След разгрома, през 320-323 г.пр.н.е. Севт се завръща победоносно и поставя основите на бъдещата тракийска столица.

 

Mестоположение

Надморска височина: 380 m GPS координати: 42°37’03” С.Ш. и   25°18’18” И.Д.

Източници

http://muzei-kazanlak.org/SEVTOPOLIS.htm
http://www.sevtopolis.info

Снимки

http://www.sevtopolis.suhranibulgarskoto.org/NOSB-20071113-SEVTOPOLIS-Pressconference-mats-5.pdf

Планове

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 2 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 1 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8082
Общо теми 1801
Потребители Общо членове 126
Най-нов H2O

Последни коментари