Гр. Николаево - келтска столица Тиле

Описание и история

Античен укрепен град Тиле се намира на 1.18 km северозападно по права линия от центъра на град Николаево. Построена е върху плосък хълм, издигнат на 80 m над околната равнина. На него има останки от крепостни стени- насипи от ломен камък на глинена спойка, които очертават древна крепост с правоъгълна форма, с размери 280х150 m и площ около 55 дка. Източно от този хълм има втори, стръмен от юг и плавно спускащ се на север, който завършва с плоско било. То заема площ около 85 дка, заедно със седловината в северна посока от него, като цялото е осеяно с останки от каменни сгради, градени на глинена спойка от ломен камък. От изоставянето на древния град, в продължение на повече от 2000 години върху по- голямата част от този терен не е имало никаква човешка дейност, с изключение на няколко лозя в най- ниската южна част. Останките са съхранени напълно, под тънък пласт горска пръст, обрасли с ниски дървета и храсти. На местата на най- големите сгради каменните насипи се виждат над земната повърхност. И двата хълма не са проучени и за тях няма публикации, въпреки очевидните останки от древно селище върху им. При работа по останките от древнотракийския град- крепост „Берое“ многократно са се разглеждали точно такива насипи и валове от ломен камък без хоросан, характерни за тракийското крепостно строителство преди римското нашествие. Те са описани в трудовете на редица български историци и археолози, проучвали тракийските крепости в Родопите, Сакар и Средна гора, и не могат да бъдат сбъркани с по- късни римски, византийски и български градежи. Такъв вид имат останките при Куртулен, Брестово и „Гъоз-тепе“ в Родопите, Дервишка могила, Черепово, Оряхово, Ения, Българска поляна и Главан в Сакар, при Горна Малина в Средна гора. Още по на изток се извисява стръмно третият хълм на масива „Дебелец”, издигащ се на 80 m над околната равнина с изразен релеф, с останки от крепост „Асара“/“Хасара“ на върха му. Той е проучен от археолога Стефан Лисицов през 1985 г. Крепостта с дължина 128 m, ширина 62 m и площ от 8 дка заема билото на хълма. Тя е обградена отвсякъде със стръмни скали и е достъпна само през седловината и полегатия склон от запад, откъм другите два по- ниски хълма. Чрез сондажни разкопки са проучени защитните съоръжения: окоп, вал, протейхизма, междинен и главен зид. При изкопни работи за водопровод е открит ров и защитен зид със същия строеж, като този на крепостните стени. Това показва, че през късната античност селището не е върху двата хълма на запад от „Асара”, а долу в равнината край река Радово. Останките от халщадска керамика на върха на най- високия източен хълм показват наличие на древно тракийско селище там още около ХІІ-ІХ в.пр.н.е. В следващите векове това население, поради нарастване на броя и нуждите му и развитието на материалната и духовната му култура, заселва по- ниските и по- удобни два хълма непосредствено на запад и изгражда върху тях укрепено селище. Най- високият хълм на масива “Дебелец” се използва като стражеви пост за наблюдение на околността. На върха на това доминиращо над цялата околност и всяващо респект от далеч с изразения си релеф възвишение, несъмнено има тракийско светилище. В периода V-ІV в.пр.н.е. укрепеното селище, изградено върху двата хълма прераства в тракийски град- крепост. Тук може да се предположи, че се е намирала келтската столица Тиле. Особено ясно могат да се различат очертанията на древната крепост на сателитна снимка. Академик Д. Дечев смята, че Тиле е тракийско наименование, което предполага съществуването на множество селища с подобно име. Проф. Вл. Георгиев в труда си „Траките и техния език” дава петте принципа, въз основа на които може да бъде изяснен смисълът на тракийските топоними. „Една дума може да получи сигурна етимология, само ако е известно нейното значение. То може да бъде потвърдено и по комбинаторен път, независимо от етимологичните съображения, ако може да се намери точно съответствие на цялата дума, ако може да бъде съпоставена с генетично идентични съответствия от други езици, при което пет и повече следващи една след друга фонеми са генетично идентични, като се има предвид, че населението, което обитава продължително време дадена област, дава названия на географските обекти въз основа на техните най- характерни белези. Коренни етимологии нямат научна стойност”. На тези принципи отговаря следното обяснение за произхода и значението на тракийския топоним Тиле (Τυλίς), като название на древното селище непосредствено на север от гр. Николаево. Той е точно и цялостно тракийско съответствие на гръцкото наречие „τυλιχτός”- „увит,обвит”, в смисъл на „защитен, опакован”, в чиято основа стои глаголът „τυλίσσομαι”- увивам се. Това съответствие може да бъде ономастично потвърдено и по комбинаторен път. Трите пълноводни реки Тунджа, Радово и Лазова с притоците и разливите си се увиват около хълмовете на крепостта и селището под нея. Дори и днес изгледът, който се открива от тези хълмове на изток, юг и запад, е доминиран от разливите на същите реки и пред погледа се разстила блестяща водна повърхност, която обхваща почти отвсякъде местността. За пътника, който доближава селището от изток по река Тунджа, т.е. откъм „Кабиле“, този ефект е още по- изразен и въздействащ. Крепостта върху хълма изплува пред погледа като изпод водата. Обвиващата го водна повърхност е най-характерният белег на това селище от древността до наши дни, който дава и названието му- увито, защитено (от вода). От известните укрепени тракийски селища само при описаното тук всички природни условия на местността и реките съответстват на смисловото значение на топоним- увит, защитен (от вода). Освен това топонимът Τυλίς има пет последователни фонеми, които са генетично идентични с петте последователни фонеми на гръцкия глагол „τυλίσσομαι”. Тази етимология обяснява топонима изцяло, включително фонетичната му страна, както и словообразуването му. Това не е коренова етимология и според класификацията на проф. Вл. Георгиев може да се приеме за сигурна. Трябва да се има предвид, че ударението както на наречието„τυλιχτός” и на глагола „τυλίσσομαι”, така и на производния от тях топоним Τυλίς не е върху първата гласна буква и правилното произнасяне на името на български език е Тилè. Около 277 г.пр.н.е. келтите, придвижвайки се последователно по течението на р. Тунджа на изток завладяват Тилè. Те превръщат крепостта и селището в своя столица, поради следните причини:
1. Намира са на стратегически кръстопът. Пътят от „Месембрия“ и „Анхиало“ на Черно море за „Сердика“ минава под южните крепостни стени. Пътят от Бяло море по реките Марица и Тунджа през Хемус за Мизия и река Дунав минава от източната страна на крепостта, а пътят от „Филипополис“ и „Берое“- през прохода с. Колена- с. Шаново в Средна гора, минава през местностите „Вратичето” и „Юрта” близко на запад от укрепеното селище. 
2. Намира се в центъра на завладяната от келтите територия в долината на река Тунджа. В чуждо социалноикономическо, етническо, политическо и военно обкръжение келтската маса трябва да запази своята компактност, за да оцелее.Това води до засилване на централизацията и издигане ранга на върховния вожд до цар. От укрепеното селище до гр. Николаево, еднакво отдалечено от всички краища на територията, заета от келтите, царят може да управлява ефективно ресурсите си. 
3. До това селище река Тунджа е плавателна през ІІІ в.пр.н.е. през цялата година. Това се дължи на вливането на големи реки в Тунджа при гр. Николаево, като реките Радово, Лазова и Улишница, каквито липсват по горното течение до „Севтополис“. Коритата на тези реки са пет, шест пъти по-широки от днешния профил на течението им. Това може да бъде обяснено с пълноводието им в миналото. Келтските царе отчитат икономическите реалности, за да гарантират съществуването си в Тракия. Последният келтски цар Кавар дава привилегии на търговците в своите владения, сече монети с различна стойност и се опитва да създаде икономическа база на властта си в Тракия, за което е необходим евтин и удобен воден път до столицата му. 
4. В цялата долина по поречието на река Тунджа няма комплексно по- подходящо природно защитено, стратегическо и кръстопътно място.
След завладяването на тракиския град Тиле, победените траки от района на града не са подложени на геноцид: „Царят на тракийските галати Кавар, който бил наистина по природа царствен и великодушен, предоставял голяма сигурност на търговците, които дохождали в Понта, а на византионците оказал големи услуги във войната им с траките и витинците.”. Местното тракийско население от западната част на Тилè и околността се изселва нагоре по течението на река Тунджа. То създава нови тракийски селища, наследници на които са село Тулово (запазило древното име) и околните села. Тракийското население от източната част на Тилè и околността се изселва в посока към южните склонове на Хемус, на североизток от древния град в района около днешните гр. Гурково, село Конаре, и кв. Козарево на град Твърдица. В местността „Биличин дол” на север от гр. Гурково има древно тракийско светилище, чиито останки личат и днес. Траките създават ново селище- своя нов Тилè. То е проучено от Никола Ст. Койчев .Той изрично подчертава местоположението му на източния бряг на река Улишница, която тече на 1200 m на изток от тогавашното село Конаре и се влива в Тунджа. Мястото е запазено от ветровете, уцедливо, с изобилие на балканска вода, свеж въздух и с отличен изглед на далечно разстояние, и не е избрано случайно. След реките Радово и Лазова, река Улишница е най- близката до Тилè пълноводна река през ІІІ в.пр.н.е., много преди обезлесяването на южните склонове на Хемус. Непосредствено на изток от нея, там където тя се пресича с древния път от Тилè за морето, се намират развалините на манастира „Св. Никола”. За последния споменават братя Шкорпил. Манастирът „Св. Никола” е бил главен над всички манастири в Сливенския балкан и е имал имоти, ниви и лозя в землищата на околните селища. На това природно защитено и изключително удобно място, на 8 km североизточно от древния Тилè възниква ново тракийско селище. Доказателство за това са многобройните тракийски надгробни могили в района. Развалините на това селище се намират на 200 m североизточно от манастира. До тях се достига по калдъръмена уличка, разположена на 50 m източно от манастирските останки. На юг тя стига до древния път за морето, а на север до новия Тилè. Развалините обхващат пространство от 500 m в диаметър. В условията на келтско владичество естествено новото селище не е укрепявано със стени. Запазена е част от права улица, широка 5 m, с каменна настилка и тротоари по 1.5 m. Основите на сградите, които се подават над земята, са изградени от камък и хоросан. Това селище продължава да се развива и благоустроява и след ликвидирането на келтското владичество, и след римското нашествие, както и по време на българската държава. На километър северно от него в дебрите на планината по река Улишница има останки от крепост, служила за защита на населението му. Това селище, заедно с манастира устоява на превратностите на историята до падането на района под турска власт, когато е напълно разрушено и обезлюдено. Местното население от село Конаре и кв. Козарево на гр. Твърдица пази спомена за него и името му „Юлинград“, „Улинград“, латинско „Eulin”. Хората от с. Конаре и кв. Козарево на гр. Твърдица са преки наследници на траките от „Юлинград“ и са известни в пределите на Османската империя съответно с конярство и бубарство, все древни тракийски занаяти. След ІV в.пр.н.е. в тракийския език се проявяват ясно изразени влияния от езиците на околните народи- гръцки, дакомизийски, латински. В късния тракийски език гласни без ударение, каквато е първата гласна „υ” от топонима Τυλίς, с произнасяне като „и” под влияние на гръцки език, често се синкопират както в източнобългарските диалекти (тракийски субстрат). Например „Φίλιππος” става „Pulpu”, а „Φιλιππόπολις” става „Pulpudeva”. Затова първата гласна „υ” от топонима Τυλίς се произнася не като гръцкото„υ” преминало в „и”, а като „у”. Може да се приеме, че латинското „еu” успешно пресъздава къснотракийското „у”, и в ”Eulin” се съдържа топонимът Τυλίς чрез къснотракийската му форма, написана под влиянието на латинския език без първата дентална (зъбна) съгласна „т” и с окончание „in” вместо „ίς”. От латинската транскрипция древният топоним преминава в българския език като „Юлинград“, „Улинград”. По същия начин чрез синкопа („и”преминава в „у„) се образува името „Тулово” в българския език директно от тракийския топоним Τυλίς, при което първата дентална съгласна „т” се запазва, а окончанието е българско- „ово”.  Византийският историк Кедрин пръв споменава топонима „Eulin”, когато съобщава, че печенегите при първото си нахлуване през Дунав в империята през 1049 г. преминали планината и се спрели на лагер към „Eulin”, в подножието на Хемус. От тук те се спуснали към Ямбол, гдето срещнали византийската войска, която идвала от „Адрианопол“ по долината на Тунджа, и я разбили. Вилхардуен, маршал и историк на Латинската империя, също споменава за това селище. През 1206 г. император Хенрих тръгнал от Адрианопол и стигнал на петия ден при полите на планината в едно селище на име „Eulin”. От тук императорът изпратил един отряд към близкия проход, но в теснината местните жители го заобиколили и разбили. Паднали много рицари убити, останалите си изгубили шлемовете, а императорът бил принуден да се върне обратно в Одрин. Никола Ст. Койчев в статията си „Два изчезнали града в Новозагорско”, съобщава, че през 1930 г. разпитал няколко старци от тогавашното село Твърдица, помнят ли по предание случки от далечното минало. Те независимо един от друг заявили дословно: „По предание се помни за сражение, станало в прохода между българи и други, които били на коне. От последните паднали много убити, а голяма част от останалите живи в бягството си в прохода изгубили железните си шапки”. Тези спомени съвпадат с описанието на похода на император Хенрих. Траките през целия период на келтската хегемония по долината на река Тунджа не прекратяват съпротивата си. От средата на ІІІ в.пр.н.е. до 213 г.пр.н.е. те постепенно изтласкват келтите от завладените селища. През 214-213 г. пр.н е. те превземат последната крепост на келтското господство в Тракия, столицата на цар Кавар- древния тракийски град Тилè. Древното селище никога вече не възвръща славата си и постепенно запада. 

Местоположение

Надморска височина: 353 m. Приблизителни GPS координати: 42°38’19” С.Ш. и 25°47’05” И.Д.

Източници

http://www.bg-history.info/smf/index.php?topic=2117.0
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=687712
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/ ... rozagorsko

 

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8082
Общо теми 1801
Потребители Общо членове 131
Най-нов emilia_n

Последни коментари