Виж темата - Ами преди траките...?

Ами преди траките...?

Всичко относно техните държави, история, бит, обичаи, религия и др.

Ами преди траките...?

Мнениеот Spartan » 16 Май 2010 20:19

Хич,ама хич не претендирам за някакви задълбочени познания по древна история на нашите земи!Чисто лаишки,любителски или както искате го наречете се питам от доста време:какво е имало преди траките в днешна България?Прототраки /?!?/,клон на всемирна мегалитна цивилизация,остатъци от предпотопно население на черноморското крайбрежие,свирепи нашественици индоевропейци,неолитни или енеолитни племена без иденификация,създали чудни златни накити,матриархат с почитане на богинята майка-земя,предци на дорийци и ахейци...или какви ли не още претендиращи за местно население в разни писания.Не,не мисля че всички такива писания са грешни,нито изсмукани от пръстите,ама като че ли няма още единно признато дори от маститите БАН учени мнение за това население.Между палеолита и траките...?Дори Ако някой от вас има по-точно мнение,моля просветете ме!Разбира се аргументирано.Благодаря!
Spartan
Бранник
Бранник
 
Мнения: 8
Регистриран на: 28 Ное 2009 17:28

Re: Ами преди траките...?

Мнениеот tyrsa4a » 18 Май 2010 16:50

Предполагам най- древната цивилизация в Европа- тази от езерото Дуранкулак.
Аватар
tyrsa4a
Деспот
Деспот
 
Мнения: 2357
Регистриран на: 17 Ное 2008 22:38
Местоположение: Велико Търново

Re: Ами преди траките...?

Мнениеот tyrsa4a » 18 Май 2010 17:27

Ето какво е писал г-н Тодор Димов по въпроса с културите от Дуранкулашкото езеро. Той е правил разкопки там и е специалист. Всички материали са в Добружанския исторически музей. Имах честа лично да ми обяснява кое какво е и от къде е.

  Три години по-късно на западния бряг на Дуранкулашкото езеро беше открито къснонеолитно селище от вкопани в жълтия льос землянки. Археологическите материали позволиха типологично да бъде установена дълго време търсената от изследователите най-стара фаза на култура Хаманджия.
На юг от селището Дуранкулак-Блатница през 1979 г. бяха намерени и първите праисторически гробове. Започнаха разкопките на най-големия праис-торически некропол в света, функционирал непрекъснато от началото на къс-ния неолит (5 300-5 250 г. пр. Хр.) до края на енеолита (4 150-4 100 г. пр. Хр.), а и други (по-късни по време) обекти. Оформилият се по такъв начин комплекс „Дуранкулашко езеро” сега има значението на своеобразен хронологичен и културен „еталон” за района на Добруджа, Западното Черноморие и Долния Дунав. Изследванията показаха, че Големият остров в Дуранкулашкото езеро и западния му бряг срещу него са обитавани (с незначителни прекъсвания) повече от 6 000 години Археологическата характеристика на целия комплекс е следната:
1. Неолитно селище Дуранкулак-Блатница – втора половина на VІ хилядолетие пр. Хр. Изследвани са три землянки, принадлежали на най- старите, практикуващи произвеждаща икономика, обитатели на Добруджа и Долния Дунав – с други думи най-древното трайно установило се население в тази част от Европейския континент.15
2. Праисторически некропол – функционирал непрекъснато повече от цяло хилядолетие. Откритите 1 204 гроба от новокаменната и каменно-мед¬ната епоха го правят най-голямото праисторическо явление от този вид в света. Придобити бяха много нови знания за появата на медната металургия, търговските контакти на общностите, обитаващи Западното Черноморие и зе-мите на днешните Украйна, Молдавия, Среден Дунав и други територии, както и погребалните практики и култовите представи на праисторическия човек. В гробовете беше открит богат инвентар – глинени съдове, идолна пластика, каменни, кремъчни, костени и медни сечива, накити от злато, мед, малахит, халцедон, спондилус, денталиум и други. Не на последно място изтъкваме обстоятелството, че по-голямата част от откритите скелети на погребаните индивиди и остеологичните останки бяха много добре запазени поради ни-ската киселинност на материковия льос.16
15 Тодор Димов. Землянка от неолитното селище при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. – В: Археология ХХІV, 1982, кн. 1, с. 33-48. От същия: Приноси към проучванията на новокаменната епоха в Южна Добруджа. – В: Terra Antiqua Balcanica, Acta III, Sofia, 1988, с. 20-25. Виж също: Тодор Димов. Культура Хаманджия в Южной Добрудже. – В: Studia Praehistorica, 11-12, Sofia, 1992, с. 122-130; Javor Boiadjiev, Todor Dimov et Henrietta Todorova. Les Balkans Orientaux. Bases chronologiques. – In: Atlas du Neolithique europeen. L’Europe orientale. E. R. A. U. L., 1993, pp. 61-110.
16 Тодор Димов, Явор Бояджиев, Хенриета Тодорова. Праисторическият некропол край село Дуранкулак, Толбухински окръг. – В: Сб. Добруджа, 1984, кн. 1, с. 74-88; Хенриета Тодорова. Добруджа през праисторическата епоха. – В: История на Добруджа, том І, С., 1984, с. 23-71; Мая Аврамова. Накити от праисторическия некропол при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. – В: Сб. Добруджа, 1986, кн. 3, с. 75-84; Иван Вайсов. Погребение с идоли от праисторическия некропол в село Дуранкулак, Толбухински окръг. – В: Сб. Добруджа, 1987, кн. 4, с. 77-82; Henrieta Todorova, Todor Dimov. Ausgrabungen in Durankulak 1974-1987. – In: Neolithic of Southeastern Europe and its Near eastern connections, Varia Archaeologica Hungarica II, 1989, Budapest, pp. 291-310; Тодор Димов. Културата Хаманджия в Добруджа
3. Тракийско селище от ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр. – късна бронзова епоха. Това е единственият изцяло изследван обект на Балканския полуостров от времето на Троянската война. Той се отнася към началото на формирането на Трако-гетската племенна общност в тази част на тогавашния обитаем свят.17
4. Светилище на тракийската Велика богиня-майка Кибела – края на ІV–І в. пр. Хр. Било е изградено във вътрешността на карстова пещера на юж¬ния бряг на острова към началото на елинистическата епоха. По време на разкопките беше открита оброчна плоча на богинята и други находки от този период: два старогръцки чернофирнисови кантароса, амфорна тара и дръж¬и Иван Вайсов. Антропоморфната пластика на култура Хаманджия. – В: Сб. Добруджа, 1992, кн. 9, с. 20-34 и с. 35-70; Henrieta Todorova, Todor Dimov et al. Durankulak, Band 2, Teil 1 und Teil 2, Sofia, 2002; Руслан Иванов Костов, Тодор Димов. Минералогична и гемологична характеристика на неметални украшения от праисторическия некропол на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. – В: Геология и минерални ресурси, 2003, кн. 10, с. 23-29; Руслан Иванов Костов, Тодор Димов, Олга Пелевина. Гемологична характеристика на карнеолови и ахатови маниста от халколитните некрополи при Дуранкулак и Варна. – В: Геология и минерални ресурси, 2004, кн. 10, с. 15-24 и други публикации.
17 Хенриета Тодорова, Тодор Димов. Селище от късната бронзова епоха на Големия остров при село Дуранкулак, Толбухински окръг. – В: Сб. Североизточна България – древност и съвремие, С., 1985, с. 21-26; Хенриета Тодорова. Добруджа през Преходния период и през бронзовата епоха (края на V хил. пр. н. е. – началото на ХІІ в. пр. н. е.). – В: История на Добруджа, том І, С., 1984, с. 56-71; За това и: Henrieta Todorova, Todor Dimov et al. Durankulak, Band 3 (In print).ки с печати от островите Родос и Тасос, Кос, Хераклея и други класически егейски центрове (Фиг. 6).18
5. Античен некропол на западния бряг на Дуранкулашкото езеро– ІІІ в. пр. Хр.-ІV в. сл. Хр. Открити са съоръжения с различна типология, архитекту¬ра и културна принадлежност. Между тях интерес представляват гробовете-катакомби, характерни за погребалните практики на северно разположената скито-сарматска племенна общност, както и погребения от римско време.19
6. Старобългарско селище от ІХ–ХІ в. Изследвано е на цялата му площ. Открити са повече от 240 жилища, някои от които с кръгла форма и архи¬тектура (останки от юрти). Някои от тях сега са укрепени, консервирани и експонирани на открито.20
7. Старобългарски некропол на западния бряг на езерото (втората поло¬вина на ІХ–началото на ХІ в. сл. Хр.). Принадлежи на обитателите на селището на Големия остров и е разположен на западния бряг на езерото. Изследвани са 282 гроба, а на острова (около християнска църква в централната част на селището и по южния му склон) – други 27. Починалите са били полагани в правоъгълни камери от варовикови плочи. Има и редки езически реликти – гробни ями с неустойчива ориентация.21
8. Селищна могила Големият остров в Дуранкулашкото езеро – обита¬вана непрекъснато през цялата каменно-медна епоха (цялото V хил. пр. Хр.), а и в по-късно време. Културният пласт на могилата илюстрира една от най-високо развитите култури в праисторическия свят, намерила своя апогей в еволюцията на културата Варна. Тази селищна могила е единственият изця¬ло проучен многослоен археологически обект от каменно-медната епоха в района на Западното Черноморие. Тук беше открита и най-старата каменна архитектура на Европейския континент.22
18 Десислава Йорданова, Тодор Димов. Амфорни печати от Големия остров и западния бряг на Дуранкулашкото езеро. – В: Сб. Научни съобщения на СУБ-Добрич, том 5, № 1, Добрич, 2003, с. 137-154; Henrieta Todorova, Todor Dimov et al. Durankulak, Band 3 (In print). През лятото на 2007 година храм на богинята Кибела беше открит и изследван близо до пристанище Балчик, на територията на съвременния град. От него произхождат осем мраморни статуи и една оброчна плоча, изобразяващи богинята, голям мраморен мортарий, външни и вътрешни архитектурни детайли с релефна украса, плочи със старогръцки надписи и други находки. Информацията ми беше предоставена от колегата Радостина Господинова, ръководител на разкопките на храма, директор на Исторически музей-Балчик.
19 Тодор Димов. Античен некропол на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. – В: Сб. Добруджа, 2000, кн. 17-18, с. 11-31 и Приложенията на с. 349-363; Също: Todor Dimov. A late Iron Age an cemetery on the west bank of the Durankulak lake, Bulgaria. – In: Durankulak, vol. 3 (In print).
20 Хенриета Тодорова и колектив. Дуранкулак, том 1, С., 1989, 311 стр.
21 Пак там.
22 Хенриета Тодорова. Добруджа през праисторическата епоха. – В: История на Добруджа, том І, С., 1984, с. 23-71. Резултатите от повече от 30-годишните изследвания на селищната могила на Големия остров в Дуранкулашкото езеро ще бъдат публикувани в том 4 от поредицата „Дуранкулак”.

У древните човешки общества важна роля в отношенията между хората са играели родовите структури и са възниквали представи за починалите, в ролята на посредници между света на живите и този на свръхестественото. По този начин некрополите се превръщат в сакрално място, където чрез по-средничеството на починалите предци, се осъществява връзката с въобража-емия „друг свят”, в който те продължават живота си и към който принадлежат космическите и планетарните повтарящи се явления – оттук почитането на Слънцето, Луната и другите стихии. Символичните погребения (кенотафи) в некрополите от каменно-медната епоха, също са свързани с култа към пред-ците. Така в погребалните практики от изследваните праисторически некро-поли прозират елементите на установени вече култови (религиозни) предста-ви, в които се очертават тенденции на изразена обществена диференциация и йерархия на свръхестествените сили, а и на ритуалите, извършвани в тяхна чест.
Предметите от злато, мед, кремък, камък, керамика и други материали – тяхното количество, технология на изработка и естетика – предполагат наличие на съществуващи вече производствени центрове. Откриването на металургията и металообработката са изисквали специални знания и уме¬ния. Това обуславя появата на първите занаятчии – ковачите, които вероятно са предавали знанията си по родова линия. Защото владеенето на особени, „тайни” технологии за превръщане на парчето руда в сечиво, украшение или някакъв друг предмет, предполага и висок обществен престиж, с който ще са се ползвали майсторите-ковачи, породен от умението им да използват при-родните стихии вода и огън, както и сложни за времето си технологии.
Впечатляващите находки от мед и злато (Фиг. 7) потвърждават идеята за появили се в земите на Западното Черноморие добре организирани общно¬сти, стоящи високо над родовообщинната структура, на прага на ранната дър¬жава и възникването на писменост към средата на V хил. пр. Хр.. Появява се нова, непозната преди това, обществено-икономическа организация. Унифи¬кацията на материалната и духовната култура, търговските контакти и ико¬номическият възход, обуславят културно-историческото влияние, което тя е оказвала далече на североизток, север и запад. Енеолитизацията на Европа демонстрира постепенно проникване на тази най-стара в света металургия към северните, средните и западни части на континента.

Накрая няколко думи за достъпните на праисторическия човек суровини. Много е писано за най-често използваните от тях – камък, кремък, кост, рог, дърво, животински кожи, вълна, стъблата или влакната на някои растения. Не стои така въпросът с другите ресурси, появата и използването на които е изисквало „откриване” и различна по съдържание преднамерена човешка дейност за експлоатацията им – отначало случайно, а с течение на времето и усвояването им като необходими и полезни. Очевидно печената вар, ке¬рамиката, някои минерали, рудите и металите са съществена част от онези природни ресурси, които човекът е откривал в рамките на продължителен период от време и които той е променял за нуждите си по отношение на фор¬ма, физични, химични, технологични, а и естетически свойства и качества. Важно техническо достижение е било контролираното използване на огъня – една задължителна предпоставка за осъществяване на успешни техноло¬гии. Много неорганични материи (варовик, глина, руди и самородни метали) в огъня претърпяват необратими промени на цвят, твърдост, якост и други качества, постоянната проява на които е била забелязвана от хората и са пра¬вени опити за прилагането им в практиката.
Едно е сигурно: рудодобивът и металургията са революционен импулс в развитието на човечеството през праисторическата епоха. С това се слага на-чалото на разделението на труда и появата на занаятите. В най-силно разви-тите части на тогавашния свят се наблюдава задълбочаваща се социално-ико-номическа диференциация, както и поява на жреческа и царска власт. В края на V хил. пр. Хр. на такъв етап са се намирали обитателите на района около Варненския лиман и Дуранкулашкото езеро. Резултатите от изследванията на най-старата металургия позволяват изводи и за появата на цивилизацията, изразено в консолидацията на големите културни блокове през късната ка-менно-медна епоха и първите признаци на създаването на писменост около 1500-2000 г. преди цивилизациите в Месопотамия и Египет.
Аватар
tyrsa4a
Деспот
Деспот
 
Мнения: 2357
Регистриран на: 17 Ное 2008 22:38
Местоположение: Велико Търново

Re: Ами преди траките...?

Мнениеот pepopepo » 02 Окт 2010 09:28

За праисторическите могили ако става въпрос знам няколко в Пазарджишка област.
Ходил съм на Юнаците два пъти но не представляват интерес за мен.
От Юнаците имам снимки в подписа.
 

  Моите скитания: http://pepopepo.snimka.bg/
Аватар
pepopepo
Княз
Княз
 
Мнения: 419
Регистриран на: 18 Сеп 2010 13:44
Местоположение: Пазарджик

Re: Ами преди траките...?

Мнениеот адаша » 07 Яну 2016 21:33

Здравейте
Това УЧЕНИТЕ са голямя работа А
Това намерили онова разкрили а пък не са се сетили елементарно един ДНК тест на кокалите да направят и да го сравнят със сегашното население А защо????
А ми ако излезе че и тогава и сега ДНК то на тези твари съвпада А????
И кво правим с тази измислена история за (пра българите от монголия) А
адаша
Бранник
Бранник
 
Мнения: 8
Регистриран на: 21 Дек 2015 21:19

Re: Ами преди траките...?

Мнениеот Fritz the Fox » 08 Яну 2016 15:38

Преди да пишеш чети! Правени са ДНК тестове и о изненада много е трудно по един скелет да определиш към коя група принадлежи, тъй като и преди и сега хората са щъкали из целя свят ! На чети : [i]Досега сме тествали 150 човека от България и техните резултати сочат няколко хаплогрупи по мъжка линия, които са силно засегнати у нас. Може би най-разпространената хаплогрупа тук е I, която е характерна за коренното балканско население – т. нар. пелакси, пелагри или пелгари, които са – както повечето историци ги наричат – предтракийско население. Тя се е зародила на Балканите преди 25 000 години, като нейните предшественици са попаднали тук от северна Месопотамия през Мала Азия. Така че е възможно да се окаже, че първото заселване на Европа е тръгнало именно през Балканите.

Вероятно някой хубав ден, когато се направят по-подробни генетични тестове на кости, ще се установи дали скелетите от пещерата „Бачо Киро“, които са датирани отпреди 43 хиляди години, принадлежат към същата тази хаплогрупа I или пък към някои от основни клонове на нейния предшественик IJK – хаплогрупата, съществувала още отпреди да се раздели на I, J и K; и която също идва от района на Месопотамия през много по-далечен период – още с идването на европейския кроманьон на територията на Стария континент.

Интересно е също да се спомене, че около 12 % от българското население пък принадлежи към хаплогрупа R1b, която идва от Мала Азия на Балканите по поречието на река Дунав чрез славяни, прабългари, авари и кумани, и достига чак до днешните земи на Испания, Германия и Франция. Генетиците наричат тази група келтска.
[/i]
Аватар
Fritz the Fox
Деспот
Деспот
 
Мнения: 1534
Регистриран на: 17 Фев 2010 10:18

Re: Ами преди траките...?

Мнениеот адаша » 10 Яну 2016 22:05

Здравейте
Скъпи Fritz the Fox
Най сетне в този форум някой да реагира
Това е добре
Сега ти казваш че нашите пра отци са дошли от месопотамия?
А защо не приеме тезата че са отишли там А не са дошли от там.
А
Защо тази сесопотамия Тъй възхвяаляване не е направила календар като Българския А?
Защо тази месопотамия Не е изработила най старото злато А
Зада изработиш подобни неща (металургия) са ти необходими технологии ано приказки
А можеби те са копирали най лесното приказки под шипковия храст
Казваш келти да има много светилища на келтите в днешна България
Да А може ли келтите (тъй наречените Българи ) да се ниричали накога А
Нали Мизи Скити Трибали Дерони Мирмидонци Гети Даки и кой ли не все според старите летописци са се наричали още Българи А
Незабравяй че Атила е от рода Дуло
А за славяните??
Покажи на родната карта едно славянско селище един артефакт сиреч нежто изкопано или написано но различно от нашите и руски УЧЕНИ след Екатерина
Много обичам да научавам нещо ново
Благодаря
адаша
Бранник
Бранник
 
Мнения: 8
Регистриран на: 21 Дек 2015 21:19


Назад към Траки

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 4 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 4 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8005
Общо теми 1790
Потребители Общо членове 847
Най-нов Чичо ти

Последни коментари