Виж темата - гр. Карнобат - тракийска селищна могила

гр. Карнобат - тракийска селищна могила

Крепости, замъци и руини в югоизточна България

Модератори: Avitohol, Administrator

гр. Карнобат - тракийска селищна могила

Мнениеот Arch0ne » 29 Дек 2015 17:33

Здравейте! От доста време се опитвам да намеря някаква информация за една селищна могила в границите на общината - за сега неуспешно. Поне в интернет пространството няма абсолютно никаква информация за мястото. Намира се в индустриалната зона на гр. Карнобат, в близост до водоизточник( р.Порой). Оградена е почти отвсякъде от земеделски площи. Днес за пореден път наминах през обекта, за да проверя в какво състояние са изкопите, които археолози бяха направили преди няколко години. Интересът ми е провокиран главно от това дали е възможно да е била използвана и като фортификационно съоражение. Струва ми се, че в основата на самата могила все още се забелязват следи от ровове. Но по-важно е какво казват археолозите. А след като археологическия музей в града фактически не функционира, единственият ми източник на информация сте вие :)

Ето ви и точното място на могилата: http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.66 ... 213096/bg/Тракийска-селищна-могила
Аватар
Arch0ne
Десятник
Десятник
 
Мнения: 45
Регистриран на: 06 Юли 2015 23:17

Re: гр. Карнобат - тракийска селищна могила

Мнениеот ster » 29 Дек 2015 19:27

Лунен цикъл върху енеолитен костен предмет от Карнобат, Югоизточна България
Веселина Колева
Представен е добре запазен костен предмет от праисторическата селищна могила край Карнобат, датиран приблизително в края на V-то хилядолетие пр.н.е. Предретът Има форма на лопатка или плитка лъжичка с къса дръжка, украсена с дупчици и резки. Авторът предполага, че предметът има не утилитарно, а култово-ритуално
предназначение. Формата му може да се възприеме както като фалическа, така и като силно стилизирана женска фигура. Елементите от украсата са близки по брой до дните в един синодичен лунен месец: резките върху издължената част могат да отброяват дните във фазите на нарастване и стареене на Луната, а дупчиците и ямичките върху овалната част - дните от фаза пълнолуние. Посочени са паралели от палеолита в Украйна (Fig. 5) и Италия (Fig. 6) с лунарна календарна символика върху стилизирани антропоморфни фигурки.
Увод
В Историческия музей на град Карнобат, Бургаска област, се съхраняват разнообразни материали от праисторическата селищна могила, разпо- ложена в района на железопътната гара (Фиг.1). Началото на археоло-гическата сбирка е поставено през 20-те години на XX век, когато Атанас Игнатиев Караиванов (1880-1948), учител-историк в местната гимназия, с помощта на учениците си и на жителите на града започва системно теренно проучване на могилата (Момчилов 2002, стр.7). "В продължение на 20 години след всяко разораване на нейната повърхност и при сондажи"в местния музей постъпват множество "неолитни находки"(Игнатиев 2002, стр.49). За съжаление статията на Игнатиев с резултатите от най-ранните му проучвания остава непубликувана приживе и болшинството находки все още не са в научно обръщение. Негов ръкопис е отпечатан през 2002 г. в сборника с доклади от научната конференция "Археологическите проучвания в Карнобатския край". Сондажните изследвания на могилата се възобновяват през 2006 г. (Бояджиев и др. 2006, стр.21-23).
Селищната могила (Фиг.1) е с височина около 12 м и с диаметър при основата около 120 м. Първите сонм, а последните - над 2.50 м. Културните напластявания показват, че обитаването на могилата е започнало още през неолита и е продължило до края на енеолита. В повърхностния слой се откриват керамични фраг- менти от бронзовата епоха. Събраните досега материали са предимно от късния енеолит (Фиг. 2) и показват паралели с обекти, както от южното Черноморие, така и от Североизточна България. Всички те могат да бъдат отнесени към културния комплекс Коджадермен-Гумелница-Кара-ново VI (Игнатиев 2002, стр.57; Бояджиев и др. 2006, стр.22).дажи са били на дълбочина около 0.30
1 Енеолитен костен предмет от праисторическата селищна могила
Във фонда на Историческия музей под №108 е вписан "култов предмет от кост с форма на лопатка"(Фиг.3,4). Според кратките бележки в инвентар-ната книга дръжката е с правоъгълна форма, украсена е с нарези, ашироката част е с полукръгла форма, с 4 дупчици и 2 вдлъбнатини по нея. Дължината е 8.5 см. Предметът е сред материалите, събрани от Атанас Игнатиев, но не е споменат в неговата статия (Игнатиев 2002).
Предметът има светъл жълто-кафяв цвят, а по формата си напомня лопатка или плитка лъжичка с къса дръжка (Фиг.3,4). Повърхностите са много добре полирани с прецизно нанесени резки и дупчици. Изработен е от тръбна кост на едро преживно животно. Това експертното заключение е направено по снимков материал от ст.н.с. д-р Николай Спасов, палеозоо- лог в Природонаучния музей на БАН, за което искрено му благодаря.
Дебелината на костта в различните части варира от 0.3 до 0.6 см. Максималната дължина на предмета е около 8.5 см. Правоъгълната му част ("дръжката") е с дължина около 4.9 см и ширина около 1.8 см, а полукръглата (овална) част е с максимална ширина 3.9 см (при дръжката). Тук, вероятно със свредел, са направени 4 отвора (три по-малки и един - по-голям) с правилна конусовидна форма. Върху изпъкналата страна на предмета се вижда добре, че трите от тях (с диаметър 0.2 см), са разположени по периферията и очертават фигура, подобна на равнобед- рен триъгълник. Малко под линията на основата на този триъгълник и непосредствено до "дръжката"е разположен по-големият отвор с диа-метър 0.3 см. Върху вдлъбнатата страна са направени две плитки ямички, разположени симетрично около върха на триъгълника. Двата странични ръба на правоъгълната част на предмета ("дръжка- та") сапокрити с резки, които продължават и върху вдлъбнатата повърх-ност. При поглед към тази повърхност се изброяват 12 при левия и 13 -при десния ръб. При страничен поглед към двата ръба между дългите резки се забелязват и по-къси единични или двойни линийки (особено
върху левия) (Фиг.3,4).


Фиг. Фиг. 1. Праисторическата селищна могила край Карнобат. Горе – спътникова снимка,
долу – общ изглед
Фиг. 2. Предмети от кост в Историческия музей на Карнобат
Фиг. 3. Експонат 108: "Култов предмет от кост с форма на лопатка"
Фиг. 4. Форми и размери на култовия предмет от кост с форма на лопатка
Необичайната форма и "украсата"от резки и дупчици, внимателно издълбани и симетрично разположени спрямо надлъжната ос, създават впечатление, че предметът има по-собено, а не утилитарно предназначение.
2 Количествен и семантичен анализ на предмета
Важна особеностче предметът е много добре съхранен. Долният край на дръжката е загладен и без видими отчупвания. Това повишава точност-та на количествения анализ на "украсата достоверността на числовата семантика и на вероятната календарна интерпретация. Резки, дупчици и ямички Предполагаме, че броенето на резките върху ръбовете на "дръжката"трябва
да се прави при поглед към вдлъбнатата й повърхност, защото така врязванията са по-изразителни и четливи. При страничен поглед към левия ръб се установява наличие на къси
плитки резки между дългите. Забелязва се групиране по 2 и 3 къси или дълги резки и при двата ръба (Фиг.3,4). Броят на отворите в овалната част е 4, а на вдълбаванията - 2. При вертикално разположение на предмета (Фиг.3,4) може да се проследи числовата поредица: 1 - 2 - 3 [отворът при върха (1) - ямичките по-долу (2) - отворите в долната част (3)]. Лунен цикъл и календарна интерпретация Изхождайки от общата сума 31 на дългите резки (13 + 12) и на дупчиците (1 + 2 + 3), както и от тяхното разполагане върху двете части на предмета, считаме, че е възможно да се проследи цикълът на изменението на Лунни-те фази, т.е. синодичният лунен месец.
Ето и варианти на отброяване. Постулираме за НАЧАЛО първата резка в долния край на десния ръб и ПОСОКА за проследяване на знаците (резки и вдълбавания), обратна на часовниковата стрелка. Поради разнородността на знаците в овалната част по вид, размери и
йерархия на разположението (1 - 2 - 3), разглеждаме следните вариантина отброяване на знаците-дни:
1. 13 (резки върху десния ръб) + 1 (дупчица при върха) + 12 (резки върху левия ръб) = 26 дни.
2. 13 + 2 (двете вдълбавания около дупчицата при върха) + 12 = 27 дни (близък до сидеричния или драконичния месец).
3. 13 + 3 + 12 = 28 дни (1/10 част от периода на бременност при жената от 280 дни).
4. 13 + 4 (двете вдълбавания около дупчицата при върха и двете малки дупчици във върховете при основата на триъгълника) + 12 = 29 дни (календарна единица: малък месец - близък до синодичния лунен месец от 29.53 дни).
5. 13 + 5 + 12 = 30 дни (календарна единица: голям месец - блидо синодичния лунен месец от 29.53 дни).
При варианти 4 и 5 не е включен отворът с по-големия размер. Разглеж-даме го като символ на Лунното пълнолуние. Така отброяването на резките и дупчиците става без прекъсване, в кръгова последователност по цялата периферия на предмета и с плавен преход през фазата пълнолуние върху овалната му част. В зависимост от редуването на месеци от 29 и 30 дни
може да се постигне средна продължителност на календарния месец от 29.5 денонощия.
При предложената посока на "четене"възходящият клон върху десния ръб ще съответства на извивката на сърпа на растящата Луна до средата на фаза пълнолуние при единичната дупчица на върха. Следва смяна настареещата Луна до пълната й невидимост. Фаза новолуние съответства на чертичките в левия долен край на дръжката, след което следва преход към новия лунен месец. "Четенето"отново сменя посоката си - от низходящия клон на отброяването по левия ръб към възходящия клон върху десния ръб.
Фази Първа и Последна четвърт в предложената схема съвпадат с резките в средата на двата ръба, които като че ли случайно са свързани с ивица от тъмен налеп (Фиг.3,4).
Костеният предмет би могъл да служи за отброяване не само на дните в един лунен цикъл, но и на месеците (12 или 13) в дву- или тригодишен лунно-слънчев цикъл.
Неизбежната неопределеност и многозначност в реконструирането на календарните цикли върху праисторическите паметници се поражда от различните варианти за отброяване на знаците върху предмета - по вид, начало и посока. Късите чертички между по-дългите върху двата ръба биха могли да отбелязват важни дни или месеци в лунно-слънчевия календарен цикъл.
Фиг. 5. Друг подобен образец от палеолита, намерен в Украйна
Паралели с други подобни образци
Могат да се направят паралели от палеолита в Украйна (Fig. 5) и Италия с лунарна календарна символика върху стилизирани антропоморфни фигурки.
3 Заключение
Изразителната форма на предмета и знаците върху него са оптимален вариант на мнемотехника, която поражда асоциации за лунен цикъл -месечен и/или годишен. Запаметяването на подобна информация улеснява усвояването на ритуалния календар, който регулира определени дейности в стопанския и религиозен живот на обществото в съответствие с фазите на Луната и годишните времена.
В епохата на неолита и енеолита (VI-V хилядолетие пр. н.е.) Луната и лунарните божества се почитат като закрилници на родилките и новороде-ните през целия им жизнен път - от раждането до смъртта. Дните на определени лунни фази имат специфична сила и значение в обредността, дори до наши дни. Чрез гравитационното си въздействие върху Земята, растителния и животинския свят тя определя жизнено важни цикли на вегетация и размножаване. Съизмерими с лунния са биологичните цикли на бременност при жената и някои животни. Лунарните божества освен покровители са и тези, които след смъртта възкресяват живота. Възможно е, подобен предмет (костена "лъжичка амулет или идол) да
е известен атрибут на лунарно божество, използван от жрицата/жреца, в ритуални действия, съобразени с обредния календар на енеолитното общество. Лунарната символика е директно свързана с идеята за плодоро- дието, както и с идеята за безсмъртието или "вечното завръщане"в природата и човешкото общество.
Благодарности
Авторът е признателен и благодарен на специалистите в Историческия музей на град Карнобат д-р Димчо Момчилов (директор) и Росица Хрис-това (археолог) за съдействието и полезните коментари. Проучването е проведено по програмата на научен проект, финансиран от Института по астрономия на БАН.
Литература
Бояджиев Я., Бояджиев К., Гюрова М., 2007, Археологически проучвания на селищната могила Карнобат, в: Археологически открития и разкопки през 2006 г., София, 21-23.
Игнатиев А., 2002, Предисторическата селищна могила при гара Карнобат, в: История и култура на Карнобатския край, том 4, 49-70.
Момчилов Д., 2002, Атанас Игнатиев Караиванов (1880-1948 г.), в: История и култура на Карнобатския край, том 4, 7-14.
Fracesco d’Errico, Paola Ucelli Gnesutta, 1999, L’art mobilier epigravettien de la grotta de Settecannelle, L’anthropology, Tome 103, № 1, 121-160
Paola Ucelli Gnesutta, Setting a virtual exhibition of Italian epigravettian finds, Presen-tation on the F-M.U.S.EU.M. International Conference: The "Virtual museum of the European roots": discovering our cultural heritage online, Rome, Italy, 3rd December 2009
Прикачени файлове
МОГИЛА КАРНОБАТ.doc
(6.3 MiB) 44 пъти
ster
Бранник
Бранник
 
Мнения: 15
Регистриран на: 11 Окт 2015 19:59
Местоположение: Карнобат

Re: гр. Карнобат - тракийска селищна могила

Мнениеот Fritz the Fox » 30 Дек 2015 10:22

Благодаря за статията! Въпроса с неолитните селища е малко деликатен. По принцип трябва да приемем всички селищни могили от Неолита за укрепени, понеже са имали най малкото ограда да се пазят от диви зверове. Но на някои селищни могили откриват съвсем добре изградени крепостни съоръжения с дебели крепостни зидове, а на други няма такива данни. За сега качваме някои неолитни селища за които имаме категорични потвърждения, че са били укрепени. Скоро време може да качим и останалите! Ако имате път към музея във Карнобат ще е хубаво да се попита, дали има данни за това дали тази селищна могила е била укрепена!. :)
Аватар
Fritz the Fox
Деспот
Деспот
 
Мнения: 1534
Регистриран на: 17 Фев 2010 10:18

Re: гр. Карнобат - тракийска селищна могила

Мнениеот ster » 30 Дек 2015 15:30

ето
ster
Бранник
Бранник
 
Мнения: 15
Регистриран на: 11 Окт 2015 19:59
Местоположение: Карнобат

Re: гр. Карнобат - тракийска селищна могила

Мнениеот Fritz the Fox » 31 Дек 2015 13:28

Какво?
Аватар
Fritz the Fox
Деспот
Деспот
 
Мнения: 1534
Регистриран на: 17 Фев 2010 10:18

Re: гр. Карнобат - тракийска селищна могила

Мнениеот ster » 05 Яну 2016 21:32

ster
Бранник
Бранник
 
Мнения: 15
Регистриран на: 11 Окт 2015 19:59
Местоположение: Карнобат

Re: гр. Карнобат - тракийска селищна могила

Мнениеот Fritz the Fox » 06 Яну 2016 12:18

Ми да и тук си пишат че част от тях са били укрепени но укрепленията са били премоствани и се е разпространявало ( селището) отвъд укрепленията, а е имало и неукрепени. Така че поинтересувайте се в музея за тази могила и попитайте тя била ли е укрепена или не! :)
Аватар
Fritz the Fox
Деспот
Деспот
 
Мнения: 1534
Регистриран на: 17 Фев 2010 10:18

Re: гр. Карнобат - тракийска селищна могила

Мнениеот адаша » 06 Яну 2016 22:19

Здравей те скъпи (тракийци).
Може ли някой да каже кога запърви път е използувано названието траки и от кого.
Защо ли ??? защото няма такова племе .
Както иняма племе или народ (РОМИ) а има цигани.
Моля наричаите себеси с истинското си име А ТО Е Българи.
Да Българи още от много стари времена са се казвали :
Мизи или тъй наречените Българи
Скити или тъй наречените Българи
Мирмидонци или тъй наречените Българи
И племената които са се казвали и тъй наречените Българи
самного,или всичките от тъй наречените (траки).
Страшно е да не знаеш кой ти е би дядо баба или пра родители.
Дървото с отсечени корени умира .
И не ззабравяйте пазете своите корени това е бъдещето на вашите внуци.
адаша
Бранник
Бранник
 
Мнения: 8
Регистриран на: 21 Дек 2015 21:19

Re: гр. Карнобат - тракийска селищна могила

Мнениеот Fritz the Fox » 06 Яну 2016 23:30

Точно така страшно е да не си знаеш прародителите, но още по- страшно е да крадеш история, като братята македонци, румънци и още рой тъй наречени народи и народчета на балканския полуостров! С други думи твърденията изказани по- горе са безпочвени и нямат никакво историческо, епиграфско или археологическо доказателство!
Аватар
Fritz the Fox
Деспот
Деспот
 
Мнения: 1534
Регистриран на: 17 Фев 2010 10:18

Re: гр. Карнобат - тракийска селищна могила

Мнениеот tyrsa4a » 23 Яну 2016 06:03

???
Аватар
tyrsa4a
Деспот
Деспот
 
Мнения: 2357
Регистриран на: 17 Ное 2008 22:38
Местоположение: Велико Търново

Re: гр. Карнобат - тракийска селищна могила

Мнениеот ster » 26 Юни 2017 18:10

НЕ зная дали тук е мястото но искам да повдигна една тема, а именно какво става с Карнобат между 1207 и 1371 г. Първата година е от окончателното разрушаване на Маркели, а втората е приблизително годината на завладяване на града от турците.
Проблема за мен е защо града не възниква около Маркели с голяма река а на 7-8 км до рекичка с екзотичното име Боклуджа и два голи баира.Възможно ли е в околностите на сегашния град да е имало друга крепост /известна или неизвестна/ и тя да е дала началото на града?
ster
Бранник
Бранник
 
Мнения: 15
Регистриран на: 11 Окт 2015 19:59
Местоположение: Карнобат

Re: гр. Карнобат - тракийска селищна могила

Мнениеот tyrsa4a » 28 Юни 2017 06:57

Ако градът е бил изклан, както говори разтоянието във време между Маркели и Карнобат- отговорът е прост. Никой не вдига къща върху гробище, от суеверна гледна точка. Много градове са затрити окончателно от лицето на земята при османската инвазия по простата причина, че цялото население е изклано. В близост до тях се образуват малки поселения, а някой от тях стават и съвременни градове. От говорът е не- не е имало друга крепост под Карнобат.
Аватар
tyrsa4a
Деспот
Деспот
 
Мнения: 2357
Регистриран на: 17 Ное 2008 22:38
Местоположение: Велико Търново

Re: гр. Карнобат - тракийска селищна могила

Мнениеот Arch0ne » 11 Юли 2017 18:27

Точно това се опитвахме да установим миналата година. Доста терен около Карнобат обиколих, но следи от крепост не успях да открия. Което не значи на 100%, че не е съществувало, разбира се. Теренът на т.нар. Карказан баир многократно е залесяван изкуствено и е напълно възможно това да е заличило и малкото останали преди това следи.

А относно какво се случва с града в периода от 1207 до 1371, единственото с което мога да помогна в случая е да напомня, че Ивайло на няколко пъти води битки в Карнобатското поле и близките до него полета, но до колкото знам нищо не се споменава конкретно за Маркели.
Аватар
Arch0ne
Десятник
Десятник
 
Мнения: 45
Регистриран на: 06 Юли 2015 23:17

Re: гр. Карнобат - тракийска селищна могила

Мнениеот ster » 12 Юли 2017 21:38

Може би нещо се бъркаме. Маркели не се споменава при походите на Ивайло, защото именно през 1207 крепостта е окончателно разрушена от кръстоносците. Докато през 1371 градът се споменава за първи път по повод завладяването на Карнобат /а не някокво изколване на Маркели/ от турците. Значи след 1207 забравяме Маркели, и отново идва въпросът ми от първия пост.
ster
Бранник
Бранник
 
Мнения: 15
Регистриран на: 11 Окт 2015 19:59
Местоположение: Карнобат

Re: гр. Карнобат - тракийска селищна могила

Мнениеот Arch0ne » 15 Юли 2017 12:58

С приблизителна точност можем да определим къде е било мястото на новосъздаденият Карнобат. Това е т.нар Стар град в района около Турската баня (http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.64 ... 991736/bg/Синанбейов-хамам) строена в средата или края на 15 век и джамията. Вероятно преди завземането на града от османците тук е било и средището на българите, а те просто са използвали вече съществуващата инфраструктура и са го преобразували по техен си вкус. Положението на Стария град е доста стратегическо - в близост до река е и има естествена защита от юг от Карказан баир и неговото естествено продължение на запад (Дядодимчов баир). А е възможно и тук да е минавал път, спускащ се на юг в Тракийската равнина.
Аватар
Arch0ne
Десятник
Десятник
 
Мнения: 45
Регистриран на: 06 Юли 2015 23:17

Следваща

Назад към Югоизточна България

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости
Регистрирани потребители: 0 регистрирани

Forum statistics

Начало Общо мнения 8005
Общо теми 1790
Потребители Общо членове 847
Най-нов Чичо ти

Последни коментари