Виж темата - ТРАКИЙСКА И РАННОВИЗАНТИЙСКА КРЕПОСТ "ГРАДИЩЕ" С. БЕЛИЦА

ТРАКИЙСКА И РАННОВИЗАНТИЙСКА КРЕПОСТ "ГРАДИЩЕ" С. БЕЛИЦА

Крепости, замъци и руини в югоизточна България

Модератори: Avitohol, Administrator

ТРАКИЙСКА И РАННОВИЗАНТИЙСКА КРЕПОСТ "ГРАДИЩЕ" С. БЕЛИЦА

Мнениеот tyrsa4a » 20 Мар 2009 13:34

  На около 15 км. югоизточно от гр. Харманли, между селата Черна могила (2 км), Белица (5 км) и Бисер (6 км), се издига големият рид “Градище” (368 м). През м. юли 1986 г., със средства на Градския съвет - Харманли, на Градището бяха разкрити и проучени останките на тракийска крепост и две ранновизантийски и средновековни християнски черкви. (Аладжов, 1977, 192 сл.)
  Градището е издължено в посока североизток-югозапад и се състои от три хълма, свързани чрез достъпни седловини. Най на север е “Пресвята”, по средата – “Калето” и на юг – “Коледата”.
  И на трите хълма преди разкопките не личаха каквито и да са следи от строежи, но по повърхността можеха да се открият фрагменти от глинени съдове от старожелязната, ранновизантийската и средновековната епохи, огромни насипи от камъни и големи иманярски изкопи. Иван Велков отбелязва, че на Градището има крепост, градена от ломени камъни без спойка и останки от постройки, свързани в миналото с черкуване от жителите главно на Белица (Велков, 1933, 183-184) и съседните села Черна могила и Бисер.
  Според преданията, от началото на седловината право надолу към м. “Кладенчето” вървял “подземен тунел”. По време на разкопките се натъкнахме на вдлъбнатина, подобна на тези при подземния ходник при крепостта Констанция и тази на сливенския Хисарлък. (Бацова, 1971, 3-4; 1973, 65-67; Аладжов, 1995, 181, 183-184, обр. 5 и 6)
  Средният хълм, известен като “Калето”, е най-висок (368 м). Върху него е изградена крепостна стена от суха зидария, която като венец опасва върха във форма на елипса. От стената бяха останали големи, високи и широки по няколко метра каменни насипи. От двете по-достъпни стени при седловините (от север и от юг) са издълбани ровове, а до тях се виждат свлечени купчини от ломени камъни.
  В центъра на “Калето”, на самия връх, гъсто обрасъл с дъбова гора, преди разкопките се виждаха голяма иманярска яма и насипи от пръст, примесена с камъни и фрагменти от керамика. Между строителните останки можеше да се забележи и червен хоросан, с обилен примес от пясък и стрити едри парченца от тухли. Тези останки от 50-те години на ХХ в., както и на другите два хълма, са били почитани от населението на близките села като свещено място – оброк.
  От страната на село Черна могила, всички по-едри камъни от крепостните стени през 1952 г. са били обрани за строеж на пътя с. Бисер – с. Черна могила (10 км). На населението е била наложена повинност – по 10 куб. м. камъни на къща.
  На северния хълм, известен като “Пресвята”, ставал голям събор на 7/21 юли - денят на Св. Пресвята Неделя, чието име вероятно някога е носил храмът, съществувал на това място. Според по-възрастните работници на разкопките, върху източния край на насипите, по време на събора се поставяла метална икона – триптих. В спомените си за събора на “Пресвята” Златан Петров от с. Белица пише: “Празници с курбан за светеца бяха още празнуването на “Пресвята” в чест на “Света Пресвята Неделя”, на 21 юли всяка година като хората с месали, дини, пъпеши и други неща се изкачваха на “Градището” и там празнуваха. Черковните приготовляваха курбана с черковни пари, а след това от хората събираха по някой лев, за да заплатят за закланото жертвено животно. Ако денят 21 юли се случи сряда или петък, то вместо курбан от пилешко месо правеха курбан от речна риба. Настоятелите отиваха в село Бисер и там от Бисерските рибари купуваха рибата (шаран или сом) за курбана“. (Петров, 1999, 110)
  От изложеното до тук е ясно, че руините и на трите хълма на Градището, до недалечното минало (50-те години на ХХ в.) са били свързани с черкуване от жителите на селата Белица, Бисер и Черна могила. Това черкуване води началото си от турското робство, когато тези християнски светилища, разрушени и затрупани в земята, се почитали от българското население, възприемани като развалини на черкви или манастири – останки от християнската българска държава. Като проява на това българско съзнание от незапомнени години, губещи се в последните години на турското робство, на определени християнски празници се правели народни събори, които поддържали самочувствието на християните. (Колев, 1982-1983)
  По време на Втората световна война на “Коледата” са правени военнозащитни съоръжения (бункери), значително обезличили археологическите паметници на това място, поради което разкопките се ограничиха само на другите два хълма. Внимателният оглед на терена на Градището, незначителните следи по повърхността, заедно с огромните каменни насипи на “Калето” и спомените на възрастните бяха добри указания за черкви (по една на всеки хълм) и крепост на средния.
  І. Крепостта. Хълмът “Калето” е ограден от стена (суха зидария) в почти елипсовидна форма (обр. 3) – стена с прави участъци и тъпи ъгли, която загражда площ от около 60 х 100 м. По време на разкопките крепостната стена беше разчистена отвън и отвътре само в източния край в протежение на 20 м. Тя е изградена от големи камъни без спойка. Разчистената част е много добре запазена на почти еднаква височина - 1,50–1,60 м, при дебелина на зида 2,60 м.
  Цялата разкрита част на стената завършва с два-три реда по-едри камъни, плътно наредени като “полуобработени блокове”, поради което горният край на съоръжението придобива друга структура, отделяща се от долната. Не е изключено нареждането на по-едри камъни да е продиктувано от конструктивни причини, за по-голяма здравина. Това навежда на мисълта и за ремонт на крепостната стена – т.е. за втори, по-късен период, вече не от старожелязната епоха.
  В хода на разчистването на крепостната стена, между камъните отгоре и в насипите непосредствено до нея, бяха открити повече находки от средновековието и по-малко от ранновизантийския период и от старожелязната епоха – всички свлечени от вътрешността на крепостта. Откритите оскъдни находки върху и в насипите непосредствено до крепостната стена и предполагаемите добре отделящи се “два периода”, дават възможност да се предположи, че долната й част, на височина под 1 м, е по-стара (според керамиката от старожелязната епоха, нач. І хил. пр. Хр.). Съответно следва да приемем, че горната част е от ранновизантийския период (V-VІ в.), когато Градището, както ще разберем по-нататък, се оформя като значителен християнски център. Тогава върху съществуващите останки, крепостната стена е възобновена, отново със суха зидария, но отгоре с по-едри камъни. В Родопите вече има открити крепости от ранновизантийския период, градени с камъни без спойка.
  Находките, които се намират върху крепостната стена са насипни, свлечени от по-високите части на терена – предимно средновековни, със сигурно датиращи се белези от византийския период (ХІ-ХІІІ в.). Това са: фина, червена керамика, покрита с червен лак (Гатев, 1985, 95-96, фиг. 1 с лит.), фрагменти от стъклени гривни, между които и от тъмно стъкло, рисувани с по-светла боя (Чангова, 1961, 179-187), (обр. 5), фрагменти от керамика с глазура и от съдове, покрити със златиста ангоба – т.е. средновековна керамика от и след ХІ в., но също и четири броя малки железни върхове от триръби стрели и керамика от ранновизантийската епоха (V-VІІ в.), както и незначителни находки от ХІХ и ХХ в. – ковани железни гвоздеи, подкови от двукопитни, нашийник на куче, със стреловидни железни шипове и др.
  От средновековния период (ХІ-ХІІІ в.) е по-голямата част от откритата керамика, между която се среща и по-фина, покрита със златиста ангоба. Сред находките присъствуват и късносредновековни (от турския период) предмети от ХVІІІ-ХІХ в.: скоби, клинци и подкови от двукопитни животни, железен светилник и др., както и напълно запазен, изработен майсторски нашийник на куче, със стреловидни ковани шипове – от повърхностния пласт на черквата (вероятно от ХХ в.)
  Върху билото на трите хълма на Градището са открити значителни следи от старожелязната епоха. Най-много са те на хълма “Пресвята”, където явно е било разположено селището. Цялата площ на билото е осеяна с керамика от тази епоха. Значителна част от нея е с украса от канелюри, концентрични кръгчета с тангенти, спирали и други врязани орнаменти. Намерени са и няколко каменни стривалки.
  Откритите черкви са строени през ранновизантийската епоха, а параклисите върху останките им – през средновековието. Потвърждение за това са находките от тези епохи, както и формите и техниката на строеж на постройките по време (V-VІ в. и ХІ-ХІІІ в.). Находките, които имат аналогии с такива от последните векове на османския период (нашийника на куче, т.н. “миньорска лампа”, бъбрековидните подкови от двукопитни животни и др.), са от ХІХ-ХХ в., когато около местата на старите черкви се организират народни събори с черкуване.

Литература:
1. Аладжов, Д. Селища, паметници, находки от Хасковския край. Хасково, 1977, 192-194.
2. Аладжов, Д. Резултати от археологическите разкопки на Констанция. – Марица-изток. Археологически проучвания. Т. 3, Раднево, 1995, 181-184.
3. Бацова, Е. Подходите към късноантичната крепост при Сливен – Музеи и паметници на културата, МПК, т. ХІ, 1971, кн. 4, 3-4.
4. Бацова, Е. Античният Сливен. – Векове, кн. 5, 1973, 65-67.
5. Велков, Ив. Няколко крепости, селища и светилища из Родопите. – Известия на историческото дружество, ИИД, т. ХІІІ, 1933, 183-184.
6. Гатев, П. Средновековно селище и некропол от ХІІ в. край с. Ковачево, Пазарджишки окръг. – Разкопки и проучвания, РП, кн. ХІІ, С., 1985, 95-96.
7. Колев, Н. Традиции и иновации в народните събори.– Трудове на ВТУ “К. и Методий”, т. ХХ, 1982-1983, кн. 3.
8. Мутафчиев, П. Базиликата Чобан дере, Ески Джумайско. – Известия на археологическото дружество, ИАД, т. VІІ, 1919-1920, 31-37.
9. Петров, Зл. Спомени от с. Белица. Харманли, 1999, 105-112.
10. Чангова, Й. За стъклените гривни в средновековна България. – Сб. Шкорпил, С., 1961, 179-187.
                                  Автор: Д. Аладжов и Д. Балабанян http://www.travelguide-bg.com/articles/ ... .php?id=17
  Надморска височина: 368 м. GPS координати: 41*49’13” С.Ш. и 25*57’59” И.Д.

Материалът е качен в статия в сайта ТУК
Последна промяна Avitohol на 18 Апр 2009 07:44, променена общо 1 път
Аватар
tyrsa4a
Деспот
Деспот
 
Мнения: 2376
Регистриран на: 17 Ное 2008 22:38
Местоположение: Велико Търново

Re: ТРАКИЙСКА И РАННОВИЗАНТИЙСКА КРЕПОСТ "ГРАДИЩЕ" С. БЕЛИЦА

Мнениеот Avitohol » 21 Мар 2009 17:01

В коя община се намира - в Хасково, или Любимец?
Аватар
Avitohol
Administrator
Administrator
 
Мнения: 636
Регистриран на: 18 Мар 2007 09:30
Местоположение: Швейцария

Re: ТРАКИЙСКА И РАННОВИЗАНТИЙСКА КРЕПОСТ "ГРАДИЩЕ" С. БЕЛИЦА

Мнениеот tyrsa4a » 22 Мар 2009 09:54

любимец
Аватар
tyrsa4a
Деспот
Деспот
 
Мнения: 2376
Регистриран на: 17 Ное 2008 22:38
Местоположение: Велико Търново


Назад към Югоизточна България

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 6 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 5 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8082
Общо теми 1801
Потребители Общо членове 131
Най-нов emilia_n

Последни коментари