Строително - архитектурни термини

Анулет -

Анули

Архитрав

Гейсон

Гута (от старогр.: gutta)
Малък водоотблъскващ елемент, конусовиден или цилиндричен, поставен под триглифа при дорийския стил в античната и класическа архитектура.
В горната част на архитравните блокове (трегери) има редица от 6 гути под тясна издатина от ивици и cymatium, образуващи елемент, наречен регула. Регулата е подравнена по всеки триглиф на дорийския фриз. В допълнение в долната част на издаващия се корниз, над канта, има правоъгълни издатини, наричани мутули (правоъгълни блокове), всяка от които има 3 реда от 6 гути. Тези блокове са подравнени над всеки триглиф и всеки метоп.
Смята се, че гутите са били предназначени за стълбове, използвани в строителството на дървени конструкции, предхождащи познатата гръцката архитектура от камък. Водата капе върху краищата далеч от ръба на сградата.

Ехинос

Имплектон / Емплектон (Emplecton)
Зидария от необработени камъни, поставени без редове и без връзка в дебело легло от варов разтвор. В състава на този строителен материал влизат и керамични ядки. Употребява се между облицовки при надземни строежи или направо се изсипва в изкопите на основите. Нарича се още "блокаж".
Точно тази смес от варов разтвор, каменен трошляк и парченца (счукани) тухли е съдържанието на късноримските крепостни зидове по нашите земи. Външните им лица са изградени в опус микстум - от най-често обработени камъни и тухлени пояси.

Имплувиум

Йонийски стил/ред/ордер
Това е един от трите класически стила в архитектурата. Йонийската колона е по-издължена (12 – 1Зм) и по-елегантна, а канелюрите й не се доближават една до друга и се оставя част от тялото на колоната неиздълбана. Крепидомата има допълнителна част εὐϑυντηρία (изравняващо ниво); стъпалата на стилобата и стереобата се отделят от малки жлебове (профилирани са, тоест леко издълбани). Колоната стъпва на база, която се състои първо от плинта (πλίνϑος), а след това от изпъкнали навън тороси (τόρος) и навътре скотии (σκότια), обикновено общо 3 на брой. Стволът се свързва с капитала отново с шийка, но тук ехинът е сложен - състои се от извити като охлюв части волути (voluti), и профилирани овули (ovuli, букв. "яйчица"). Абакът е почти незабележим. Архитравът е профилиран на 3 части, които излизат леко напред или назад. Фризът е цяла плоча. Корнизът и фронтонът са като при дорийският ордер.

Канелюра

Корниз

Крепидома - (от гр. krepis - основа, цокъл)
Повдигната основа, на която обичайно са се изграждали древногръцките храмове. Състояла се е от три степени. Има същото значение като стереобат.

Куртина
(cortina – завеса; ит. cortine, фр. courtine) - частите от крепостния зид между две съседни крепостни кули.

Мандап

Метоп
Метопът е главен (заедно с триглифа) елемент от дорийския фриз. Представлява плоча, обикновено украсена с релефни изображения, запълваща промеждутъка между триглифите. Първоначално метопите са се правели от теракота и са се ицветявали с ярки цветове, по - късно започват да се правят релефни.

Мулион
Мулионът е вертикален разделител на крилата на прозорец. Изработван най-често от дърво, а така също и от камък и метал.

Мутулус

Олтарник
В западната църковна архитектура олтарникът представлява живописно или скулпторно пано, намиращо се зад олтара. Олтарниците са характерни за готическите катедрали. Терминът е синоним на ретабло.

Опус (opus)
Опусът е техника, метод на свързване на строителните елементи, следвайки древно-римските стилове. Такива са: опус квадратум, опус микстум, опус цементикум и други.

Опус микстум (Opus mixtum)
Тип градеж представляващ смесена зидария от относително дребни дялани камъни чиито пластове се подравняват с тухлени пояси, образуващи зидарската свръзка през цялата дебелина на зида. Този вид зидария получава най-голямо разпространение в Късноримската епоха. Използва се най - вече за изграждане на външните страни на зидарията, например външната и мътрешната част на крепостна стена.

Опус цементикум (Opus caementicum)
Зидария, при която се употребяват дребни камъни с различна форма и големина, положени в дебели легла от варов разтвор. Излива се обикновено в кофраж от дъски или направо в ями. Нарича се още "римски бетон", поради близостта по качества на днешния. Употребява се много рядко самостоятелно при изграждането на фундаменти, сутерени, цистерни (щерни) и др.
По нашите земи през II - IV в. най-често играе ролята на пълнеж между двете лицеви страни на градежа и носи името на използваната лицева техника.
Друга характерна тукашна черта е неспазването на технологията, описана от Витрувий, което води до посредствени качества и здравина на цемента.
Най-често насипите, които са запазени и до днес при крепостните стени на крепостите са образувани точно от това - оголен пълнеж на зидовете с отдавна окраден лицев камък, който се е саморазрушил от метеролочините влияния.

Палисада
(palissade от лат. palus - кол) - отбранителна стена от дървесни стволове със заострен връх, забити плътно един до друг и свързани помежду си.

Палмета
Скулптурен или живописен орнамент във вид на стилизиран палмов лист.

Пиедестал
Архитектурно- декоративно оформено подножие на скулптурно произведение (паметник или др.), неразделна част от него. Нарича се още постамент.

Пиластър
Четириъгълна псевдо - колона, изградена от едната страна на стена за украса. В някои случаи представлява конструктивно удебеляване на стената.

Пирг - Кула

(pyrgos) - главно крепостно съоръжение. Има вид на висока сграда с правоъгълна, кръгла или многоъгълна форма на плана, надвишаващо във височина короната на стените. Кулите са се изграждали като многоетажни, отворени откъм тила и плътни до нивото на бойната пътека.

Плинт
(plinthos - тухла) - архитектурна форма, обикновено във вид на квадратна призма, която се поставя като най-долна част на базата на колоната, например на късната азиатско-йонийска база, откъдето се е запазила и до днес. Употребява се и вместо абак.

Полигонална зидария 
(poly - много и gonia - ъгъл) - зидария от по- големи и по- малки полигонални блокове с изравнени легла, без разтвор и без спазване на редове.

Порта Декстра
северната крепостна врата на римския военен лагер.

Порта Декумана
източната крепостна врата на римския военен лагер .

Порта Претория 
западната крепостна врата на римския военен лагер.

Порта Синистра
южната крепостна врата на римския военен лагер.

Портик
(porticus- покрита галерия). Покрит ход; покрита галерия, на която поне една от надлъжните страни представлява отворена колонада или аркада.  Също така и съединение на две или повече колони чрез покритие за създаване на подслон пред входа или отстрани на една сграда. Портиците били широко разпространени в античната епоха, когато се изграждали често свободностоящи и служили като места за разходки, събрания и др. Срещат се и в архитектурата на европейските страни във всички исторически епохи.

Потерна
Малък вход в крепостната стена, най - често страничен и обикновено скрит (маскиран) вход. Използва се при аварийни случаи - бедствия, нападения, за незабелязано влизане или излизане от крепостта.

Пропугнакулум ( propugnaculum)
Място за предна отбрана( pro pugno - сражавам се) Обикновенно то е пространство между две или повече бойни врати, разположени една зад друга, но най- често е всяко място пред или в крепостни порти, специално устроено, така че да пречи на противника да го премине.

Πротейхизма
( προτειχίσμα οτ προ + τείχος - пред + стена) - втора, външна защитна стена, изграждана пред основната, обикновено на разстояние 10-20 m.

Псевдоизодом 
(pseudoisodomum opus) - зидария, при която един ред квадри е следван от друг ред с по-малка височина .

Регула (regula)

Розетен прозорец
Кръгъл прозорец с концентрично разположени фигури изпълнени в стъклопис. Този елемент е характерен за романската и готическата църкована архитектура.
Смята се, че един от първообразите на Розетните прозорци е римският окулус - кръгла дупка върху куполна конструкция (Пантеона в Рим). В Средновековието кръгли порзорци, но вече на стените, се срещат в романската архитектура.
Първият розетен прозорец, изпълнен във вида, в който ги познаваме и днес е този на катедралата във френския град Монт, построена около 1200.

Рустика
Вид каменна зидария от дялан камък (руст), чиято лицева повърхност е само грубо издялана. Често придава на зданието масивност. Застъпена е в архитектурата на Римската империя и по-късно при издигането на средновековните замъци. Става популярна отново в ранния ренесанс до барока, когато се използва при изпълнение на фасадите на приземните етажи на дворци и големи къщи.

Стереобат
Цокълът на храм или колонада. Състояла се е от три степени, повърхността на най-високата от които се нарича стилобат.
Изграден е от плътна каменна зидария под местата, където са разположени вертикални конструктивни елементи (колони, стени). Останалото пространство обичайно е запълнено с трошляк и бракувани в каменоломните блокове.Има същото значение като стереобат.

Стилобат (гр: στυλοβάτης)
Най-горната плоскост на стереобата / крепидомата, върху която е стъпвала колонадата. Изграден от каменни блокове по-твърд и устойчив на износване камък.
Дорийската крепидома най-често е тристъпална. В архаичните храмове (до VI в.) височината на стъпалата е сравнително малка и позволява изкачването им. По-късно стъпалата се съобразяват не с човешкия мащаб, а с мащаба на храма и стъпалата постепенно губят утилитарността си. Те стават твърде високи и за преодоляването им се строят рампи и допълнителни стъпала (вмъкнати или изсечени).

Ступа

Талия (ταινία, букв. "лента")

Тения

Триглиф (от гр. τρίγλυϕος)
Правоъгълна, леко издължена по вертикала плоча с няколко жлеба - два цели и две половинки в краищата. Редувайки се с метопи, триглифите образуват фриз в дорийския стил. Разполагат се по осите на колоните и за визуална точност - в краищата на фризовете в ъглите на сградата (ъглови триглифи). Често са оцветявани в ярко и наситено синьо. Дължината на основата на триглифа обикновено е равна на радиуса на колоната в нейната основа.
Съгласно хипотезата за произхода на древногръцката архитектура от по-ранни дървени постройки, триглифите представляват имитация на вертикалните летви, които са заковават по челата на таванските греди и не стоят добре на фасадата. Те имат и конструктивно значение, като подкрепят изнесената напред плоча на корниза.

Туфели
Обработени откъм лицевата страна каменни блокове

Фриз (от фр. език frise)
Дълга хоризонтална каменна ивица, най-често украсена с релефи или изрисувана. Съставна част от антаблемана между архитрава и главния корниз или върху стената на подиум на долната (цокълната) или горната (под поясния корниз) част.

Фронтон (ἀετός)

Чардак
Открито към външната среда (градина, улица и др.) пространство от една сграда, оформено най-често на втория или по-горен етаж на старите къщи по населените места в България. За разлика от терасата, чардакът е покрит отгоре, а най-често и отстрани. Има много примери на сгради особено в Жеравна в които чардакът (известен също като като кьошк) се затваря и отпред с дървени капаци през зимните месеци.

Шпросна
Летва, която придържа стъклото на място в прозореца. В зависимост от материала, от който е направена конструкцията на прозореца, както и от търсения ефект, може да бъде изработена от дърво или от метал.

Коментари

Супер :)

Потребителски вход

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 9 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 8 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 7843
Общо теми 1698
Потребители Общо членове 803
Най-нов Вадим

Последни коментари