Мелник

История

Мелник е един от най-известните старинни градове в днешните български земи. Той е играл важна роля в живота по долината на Средна Струма, между Кресна и Рупел - контактна зона в сложните етнокултурни процеси и взаимовлияния в Централните Балкани през вековете. Възникнал като тракийско селище от типа "коме" през ІІІ - ІІ век пр. Хр., при македонската колонизация на медите, той израства и се развива последователно като център на императорско имение (saltus) през римската епоха (І - ІV век), ранновизантийска крепост през V - VІ век, главен град - административен, религиозен, стопански и културен център на региона през Средновековието (ІХ - ХVІІ век) и през Възраждането, до демографския срив в него в резултат на Балканските войни и Букурещкия мирен договор от 1913 г.
Мелник бил свято място на траките още през античността, когато на платото "Св. Никола" южно над днешния град - по-късната Мелнишка крепост, имало светилище на Артемида - Бендида и августейон. Останки от него, от оброчни и надгробни паметници, и част от постамент на статуя на римския император Траян са разкрити при археологическите проучвания под старата митрополитска църква "Св. Никола". Началото му като християнско средище, онаследило това свято място, е в Юстиниановата епоха (VІ в.) и най-вероятно се свързва с Епископията на града под днешния Сандански (Партикопол). Поел през Средновековието и Възраждането функцията на на този град като религиозен и административен център на Източна Македония, Мелник е епископско, а от началото на ХІІІ в. до 1913 г. - митрополитско средище, в което през вековете се натрупало едно голямо богатство от над 70 църкви и манастири. Те се намирали както в самия град, така и в околностите му.
Като силна християнска твърдина, през ХІV в. Мелник се нарежда сред градовете със "свещена" слава и "божествени" епитети. В грамота от 1356 г. сръбският крал Стефан Урош го нарича "богозидан град". Подобно определение в превод на български език "богоспасена крепост", "пазена от Бога крепост", срещаме за Мелнишката крепост в акт на Константинополския патриарх, датиращ от първата половина или средата на ХІV в. По същия начин книжовниците на Търновската школа през ХІV в. величаели столицата на Второто българско царство - "богоставен и богохраним град Търнов" "богоспасен Цариград Търнов".
Средновековната Славова крепост се намира близо до град Мелник, на хълма Свети Никола (1 км южно от града). Разположена е под руините на църквата "Свети Никола”. Обявена е за паметник на културата с национално значение. Датира от началото на XI век, но през периода 1215/18 г. е преустроена и доукрепена от деспот Алексий Слав, поради което носи и неговото име (Феодален замък на деспот Алексий Слав). Играе важна роля при царуването на Иван Асен II, когато Мелник е резиденция на болярина Драгота. Разрушена е по време на османските нашествия. Запазена е само част от източната стена, която на места достига височина до 10 м. В резултат на разкопки са разкрити и части от южната и западната стени, както и фрагменти от прочутата Мелнишка графитокерамика.
Крепостта е оградена с масивни крепостни стени и кули и отделен с ров. Има форма на удължен неправилен многоъгълник с площ 3000 кв.м. Била е третото ниво на отбраната като част от крепостта.