Месембрия (Несебър)

История

Най - старите данни са за тракийско рибарско селище, наречено Месабрия, основано през второто хилядолетие пр. н. е. През 510 г. пр. н. е. е завоювано и превърнато от преселници в Дорийска колония, с името Месембрия. Постепенно селището се развило и превърнало в добре укрепена крепост, основен търговски конкурент на Аполония. През античността и средновековието Несебър е бил преди всичко естествено защитен чрез своето островно местоположение. Единствената опасност за него и жителите му идвала откъм провлака, който го свързвал със сушата. Независимо от това целият остров е бил опасан от крепостна стена, която и досега на някои места е запазена с височина до 8 м, а на други е напълно разрушена и погълната от морето. Главната порта на крепостта е била разположена в западната част, точно срещу провлака. Тук именно крепостната стена е била най-здраво защитена с общо 6 кули (2 от двете страни на портата и по 2 от всяка страна). Крепостта и кулите й през средновековието са били няколкократно укрепвани и то обикновено след като са пострадали поради превземането на града или поради продължителна обсада. Първата реконструкция се отнася към края на V в. - първата половина на VI в. втората в края на VI в. - началото на VII в. третата в последната четвърт на IX в. четвъртата към средата на IX в. петата към 30-те години на XIV в. шестата в края на XIV в. Предполага се че е имало акведукти от сушата към острова. Острова е имал канализационна система, крепостни стени, амфитеатър и множество параклиси на различни култове и религии (включително и впечатляващия храм на бог Аполон). Градът се превърнал в голям търговски център, тъй като повечето стоки от Средиземномерието пристигали в Несебър. Градът започнал да сече собствени монети през V в. пр. н. е. Два века по - късно хората от Несебър основали собствена колония до Обзор. Цялата земя между Несебър и Обзор била използвана за нуждите на града и за търговия. През 72 г. пр.н.е. е окупиран от легионите на Маркус Луциус. През римската епоха има второстепенно значение. Значителна роля започва да играе отново от ІІІ - ІV в. Към 680 г. е център на епископия, а през VІІ - VІІІ в. - важна и добре укрепена и отбранявана византийска морска база.
След разгрома на византийската армия във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. и гибелта на византийския император Никифор I Геник (802-811) в българо-византийските отношения настъпил обрат. Той се изразил в установяването на българската хегемония в двубоя с империята, в териториално разширение на българската държава за сметка на византийски територии и установяването на трайно българско владичество в редица градове и крепости на юг от Балкана, които имали важно значение от военностратегическа и стопанска гледна точка.
При проведените през септември 812 г. преговори за мир с Византийската империя хан Крум заплашил император Михаил I Рангаве (811 - 813), че ако не се съгласи с предявените от него условия, ще нападне и превземе Несебър. Тази заплаха още веднъж разкрива мястото на града в отношенията между двете държави и значението му за отбраната ла Византийската империя. И тъй като императорът отказал да изпълни българските искания, през октомври 812 г. градът бил обсаден от войската на хан Крум. При обсадата изкусно били използвани обсадни машини, изработени под ръководството на избягалия при българите покръстен арабин Евматий. Град Несебър бил превзет от българите на 4 ноември 812 г. Тогава той за пръв път влязъл в пределите на България. Победителите завладели много храни, 36 медни сифона с прочутия „гръцки огън" и големи количества злато и сребро. Намерената в Плиска мраморна колона с надпис „Крепост Месемврия" очевидно е била поставена в българската столица, за да увековечи извършеното от българите завоевание.
Наличието на прабългарска и славянска керамика в една от кулите на Несебърската крепост е доказателство, че завладяването на града е било съпроводено не само с установяването на български крепостен гарнизон в него, но и на българско население. Това е един съществен факт от първоначалната българска колонизация в Черноморската област на юг от Балкана. През 864 г. Борис І го отстъпва на Византия. Той станал отново един от пограничните градове между двете държави. За предприетите от византийската власт работи по възстановяването на Несебърската крепост по времето на император Василий I Македонец (867 - 886) свидетелствуват намерените в нея откъслеци от два надписа. Цар Симеон отново го завладява по време на продължителната война с Византия 894 - 904. От ХІ в. наред с името Месемврия се употребява и славянското име Месебър или Несебър. По време на турското робство се превръща във второстепенно селце, което Освобождението заварва като невзрачно рибарско поселище.