Русокастро

История

След с. Желязово, Бургаско, Русокастренската река прави голям завой, за да заобиколи хълмът, на който са развалините от крепостта Русокастро, известна още като Червената крепост. В североизточната страна на върха има малка пещера с дължина 10 м и височина 4 м. Тя е известна с името "Змейов камък". От изток и север стръмните скалисти скатове правят крепостта почти непристъпна. От юг - югозапад хълмът се снишава постепенно. Там личат останките на стени и кула. Стените са градени от местен червен камък , споен с хоросан. Крепостната стена е разположена върху платото на хълма. Дебелината и е 2 - 2.5 м., а площта която е ограждала - около 15 декара.

View Larger Map
Скалите, от които е изграден хълма са с червен цвят, откъдето идва и името на крепостта (от гръцки). В южния и югозападния край на хълма има множество дупки в скалите, откъдето вероятно е била добивана руда. По повърхността се намират фрагменти от антична и средновековна керамика. В околностите е намерен и печат, вероятно от края на 11 век, на вестарха Георги Кедрин. Според арабския историограф Идриси Русокастро бил град "с подобаващи размери и добре населени райони". Крепостта била превзета от протостратора Михаил Глава. Мануил Фил изрично пише,че тя била "укрепена и уголемена". Това вероятно е станало след установяването на византийския пълководец в Созопол.
Още в началото на своето царуване Теодор Светослав (1300 - 1321 г.) предприел поход на юг от Стара планина и завзел Ктения и Русокастро. Правото му да владее крепостта било потвърдено от сключването на договора от 1307 г. Вероятно по време на действията на Войсил или неговите константинополски съюзници крепостта била преминала във византийска власт. След успешните действия на Михаил Шишман в Северна Тракия и след сключения договор на България били върнати шест важни крепости в района, в това число и Русокастро. През 1328 г. българският владетел нарушил съюза си с младия император и преминал на страната на Андроник II. Тръгвайки с войската си към пограничните области, той разположил своята армия при Ямбол, а наемната татарска войска устянавил на лагер при Русокастро. Две години по - късно император Андроник нахлул в българските предели и подчинил, изглежда без война, някои крайбрежни градове и няколко крепости от областта между Тунджа и морето, в това число и Русокастро. Околностите на града отново станали арена на военен сблъсък между българи и ромеи веднага след възкачването на цар Иван Александър на българския престор 1331 - 1371 г. Василевсът излязъл на север и се установил на лагер при Русокастро, докато българският монарх разположил войските край Айтос. Макар че станалото на 18 юли 1331 г. сражение да е известно като "битката при Русокастро", срещата на ромейската и българо - куманските армии явно е станало на северозапад от крепостта, в южното подножие на Карнобатските възвишения,свидетелство за което е текстът у Кантакузин, според когото "двете войски били разделени от един тесен и каменист проход, който Александър успял да превземе и го пазел с пехотата си". На разсъмване българите настъпили срещу ромеите през теснините. Куманите нападнали в тил ромейската войска и тя била обърната в бяг и преследвана чак до Русокастро, където "ромеите се защитавали от варварите извън стените на крепостта". След това обаче успели да проникнат вътре в укреплението, което било достатъчно здраво, и както Кантакузин съобщава, и "варварите не могли да постигнат нищо повече". По - късно крепостта пада под турска власт ведно с останалите крепости и градове в областта, но продължава да съществува и явно не е била загубила своето значение. През XVII в. Русокастро бил посетен от двама полски пътешественици - през 1636 и 1677 г.
Сведения за крепостта Русокастрон, чиито разкопки започнаха наскоро, се съдържат в съчиненията на арабския пътешественик Идриси от XI в. Според директора на Регионален Бургаски музей доц. Цоня Дражева, средновековната крепост притежава характеристиките на Перперикон край Кърджали. Мястото е уникално, тъй като върху древно тракийско светилище е построена средновековна крепост.
Досега са открити крепостната стена, т.нар. цитадела или вътрешна крепост, фрагменти от северната, западна и южната стена.
Намерено е помещение, което е било вероятно кула, друго-използвано като място за живеене, керамика. Добитите находки от крепостта дават увереност на екипа да продължи да търси и тракийското светилище. Според специалистите, намереното може да се отнесе към второто хилядолетие преди новата ера.
На разкопките работят близо 30 човека. Специалистите прогнозират, че разкопките в местността може да продължат 50 години и да се окажат най- голямото историческо събитие за Бургаски регион.