История

Разположение
Средновековната крепост се намира на север от с. Червен, Русенска област, на 30 км южно от р. Дунав в района на Поломието. Подобно на повечето укрепени градове от ХІІ - ХІV в., градът е построен върху труднодостъпен, продълговат скален рид, обграден от р. Черни Лом. До него се стига по 235 каменни стъпала.

Произход на името Червен
Съществуват няколко предположения за произхода на името. К. Шкорпил и Т. Успенски откриват в Шумен надпис от X в. с името на крепостта Червен (τοΰ Τιεβρινί) и го свързват с градището, намиращо се на 26 км от Русе. Проф. Петър Мутафчиев счита, че е основан от преселници - руси, които са пренесли името на своя град Червен от Галичка Русия, подгонени от татарските нашественици. Следвайки тази линия е възможно името Червен да е дошло и от украински. Името се среща и в житието на Теодосий Търновски от XІV в., Мануил Фил го споменава през XІІІ - XІV в. редом с Ловеч и Будин (Τξερβενός). В Синодика на цар Борил от XІІІ в. градът е споменат като Червени - част от Търновската патриаршия, а по-късно вилает и крепост, използвана от османските завоеватели. Според Н. Ковачев първоначалният облик на името Град Червен - Червен град, най-верятно произлиза от цвета на почвата или желязната руда лимонит и хематит, която се използвала при железодобива в този район. Според народното предание от Червен: при топенето на желязо небето нощем се озарявало в огнено-червено и се виждало от далеч. Проф. Йордан Заимов обосновава тезата за произхода на името от раковина, употребявана за получаване на червена боя. Ако приемем, че името е свързано с червения цвят, можем да го обясним и с другото му значение на "хубав, красив" т.е., че градът бил внушителен и процъфтяващ още при създаването си.

Извори
За първи път името Червен се среща в старобългарския апокриф от XІ в. "Сказание на пророк Исай", там четем за "цар на име Гега с прозвище Оделян, създал в земята българска градовете Червен, Несебър и Щип”, това дава основание да смятаме, че може би Петър Делян (1040-1041) е основател на града, но вероятно става дума за възстановяване на крепости, а не за първоначално създаване. Имената на трима митрополити от Червен са изброени и в Бориловия синодик - Неофит, Калиник и Захарий. В житието на Теодосий Търновски от втората половина на XІV в. също е споменато: търсейки знания, той напуска книжовните школи на столицата, и "... подобно на някой разумен и хитър търговец, който се надява на по-голяма печалба, като мислеше, че ще намери нещо по-високо... достигна едно място, нарицаемо Червен", където и се установява. Друго сведение срещаме в част от поемата на византийския поет Мануил Фил за похода на пълководеца Михаил Глава срещу Ивайло (1277 -1279). От поемата разбираме, че пълководецът превзел Червен заедно с големите български крепости Преслав, Ловеч и Видин.
Данни за състоянието на града по време на турските нашествия черпим от хрониката на Мехмед Нешри от XV век, който пише, че един от най-големите градове на шишманова България бил превзет от Али паша по време на неговия опустошителен поход в Североизточна България през 1388 г.
В данъчен регистър от първата половина на XV век, представляващ опис на именията в Никополския санджак (старото Търновско царство) Червен е посочен като град с 107 къщи, център на вилает, който обхващал значителни територии по поречието на Ломовете и Лудогорието. По това време в Червенската крепост се намирал гарнизон с 57 войници и 3-ма офицери. В края на XV век Червен вече е център на нахия. Такъв той остава заедно с Търново и Ловеч до втората половина на XVII век. Сведения ни дава и Филип Станиславов, който описва Червен през XVII век, имало само 30 български къщи с около 250 души население. Същата картина от този период ни дава турският пътешественик Хаджи Калфа. Той описва стърчащите развалини на две църкви и преброил 30 християнски къщи.
През XІX век градът е посетен от Георги Раковски, Феликс Каниц, Константин Иречек и други учени и пътешественици, които откриват един отдавна напуснат и изцяло разрушен град. Карел Шкорпил прави подробно описание на Червен в книгата си "Опис на старините по течението на река Русенски Лом". През 1910-1911 г. проф. В.Н. Златарски разкрива по поръчка на Софийското археологическо дружество една от църквите на града, а системни археологически разкопки започват през 1961 г.

Исторически данни
Поради естествената защитеност на местността от три страни с високи и стръмни скали, още към края на Бронзовата епоха (1500 - 1200 г. пр. н. е.) и началото на Ранножелязната (1200 - 600 г. пр. н. е.) там се заселват траките. Животът върху високата част на скалния рид продължава през V - І в. пр. Хр. и се развива през римско време (І - ІV в). Под натиска на хуните през втората половина на ІV в. и през V в. под предводителството на Атила цяла Мизия и Тракия остават пусти и разрушени.
През VІ в. започват набезите на славянските племена сещу Римската империя и император Юстиниан (527 - 565) изгражда няколко пояса от крепости, за да ги спре: един по брега на р. Дунав, два по проходите на Хемус и Родопа и три за защита на морските градове. Византийският историк Прокопий споменава повече от 500 имена на крепости и градове - възобновени или изцяло построени. Сведения за събитията, които последвали ни дава византийският летописец Йоан Ефески: "На третата година от смъртта на Юстиниан, в царуването на Тиберий Победоносни, проклетият народ на славяните извърши нападение над цяла Елада, над Солунската област и над цяла Тракия. Те завладяха много градове и укрепени места, опустошаваха, горяха и грабеха страната и я заеха; те се поселиха в нея без страх, като че им принадлежеше. Това продължи четири години, докато императорът беше зает във войната с Персите и изпращаше там всичките си войски." През целия следващ VІІ в. земите са нападани и опустошавани от племената на дакийските славяни, туранските българи начело със Заберган и аварите. В края на VІІ в. част от славяните и българите се заселват и българите дават името си на новата народност.
Още през ранновизантийския период (IV – VI в.) крепостта в Червен е разрушена и обезлюдена. Едва през ІХ - Х в. там отново е възстановено селището от българските племена. Новите заселници станали причина през ХI в. селищната територия да нарасне неколкократно, като ново приобщаваните части са били обграждани с отделни крепостни стени. Следват години на възход и падения, белязани от непрекъснатите борби с Византийската империя за самостоятелност. Втората половина на ІX в. вече имало доста многолюдни градски средища с преобладаване на селското население, а земите ни попадат под византийската власт (1018г.). Така до началото на XІІ в., когато българските земи понасят атаките на орди маджари и нормани. През XІ - XІІ в. населението е намаляло и обедняло, за което са отговорни и непрестанните военни набори на български войски, които участвали в далечните и многобройни войни на Византия. Най-вероятно при сблъсък с войските на византийския император Йоан Цимисхи (971 г.) или Василий ІІ (1001 г.) това селище е разрушено. След освобождението в 1186 г. (въстанието на Асен и Петър) Червен постепенно започва да се оформя като град, който с времето става един от главните центрове на Средновековна България. През втората половина на ХIIIв. крепостта окончателно придобила облика на интензивно развиващ се средновековен град, който се откроявал сред всички останали в Поломието. Значението му нараства след 1235 година, когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия. Засегнат е от татарското нашествие през 1242 г. и е завзет от византийската армия, предвождана от Михаил Глава Тарханиот по време на управлението на цар Ивайло (1278-1280). Градът е бил феодално владение на на българския Цар Георги Тертер /1280-1292/ основателя на династията Тертеровци чийто най- изявен представител е синът му Теодор - Светослав Тертер /1300-1321/. Гробът на Цар Георги Тертер се намира в скалната църква Кръщялнята - част от средновековния скален манастир при с. Иваново. Във втората половина на ХIII в. градът се оказва на предната граница срещу прииждащите от Азия татарски орди и отново е превзет, разграбен и разрушен. При неговото възстановяване след прогонването на нашествениците в началото на ХIV в. е променена цялата градоустройствена схема. За да бъдат задоволявани нарастващите нужди от нови монети, през втората половина на ХIVв. Червен станал един от центровете на монетосечене в България. По време на византийското владичество населението не променило етническия си състав. В основата си то останало българско и вероятно е взело участие в освободителното движение на братята Асен и Петър (1186 г.). Червен ще да е бил един от първите освободени градове на възстановената българска държава. Градът е превзет и изгорен от османските орди, но по-късно са възстановени укрепителните съоръжения и е поставен гарнизон. Някои от църквите са преустроени в джамии и е изграден нов мюсюлмански храм в най-високата част на билото. През ХVI в. животът в крепостта затихва, а седалището на митрополита е преместено в Русе. Постепенно Червен губи значението си на религиозно средище. През 1598 г., Павел Джорджич вече титулува червенския митрополит "епископ русенски". Населението напуска платото и се установява на мястото на днешното село, където условията за живот били по-приемливи.

Живот в крепостта
Удобното местоположение и надеждната отбранителна система наложили Червен като важен военен център, който защищавал столицата Търново от север.
Първоначалното устройство на Червен представлява укрепен вътрешен град и неукрепен външен град. Главната част се намира на североизток и е най-високо разположена, а югозападната част на града, поради денивелацията на терена, е ниско. Във вътрешния град живеел социалният елит на тогавашното общество и той бил защитен от крепостни стени. Развитието на града, както в търговско, така и в културно отношение довело до увеличаване на населението и така до постоянни и многобройни изменения в укрепването. Края на ХІІ - началото на ХІІІ в. само най-високата част е защитена с крепостни стени и четвъртити кули, като планът повтаря устройството на по-ранната византийска крепост.
През ХІV в. започва изграждането на нови жилищни постройки в западната част на рида. Първоначално те спадат към неукрепения външен град, но постепенно на два етапа са защитени с крепостни стени, подсилени с нетипичните за този период полукръгли кули. Те били отделени от Цитаделата с тясна седловина и може би изкуствен ров. По този начин площта на вътрешния град се разширява като се укрепват части от външния. По същото време се изграждат и жилищни помещения в източната част от вътрешния град, но османското нашествие през 1388 г. спира бъдещото им укрепване.
Този ранен вариант на защитен град постепенно започва да добива облик на градска Цитадела. Нейните стени са високи с бойни кули по източната, северната и западната част на платото. Поради естествената защитеност на терена, от юг има изградена стена само в двата края на платото и между двете части на хълма. Известно е, че Цитаделата е изграждана три пъти след големи опустошения: началото на ХІІІ в., първата половина на ХІV в. и края на ХІV в. Най-добре съхранена до днес е кулата на западната стена на Цитаделата, пострадала силно при земетресението през 1977 г. Тя е използвана за прототип при възстановяването на Балдуиновата кула на Царевец в гр. Велико Търново.
Според Ст. Йорданов "увеличаването на военно - стратегическата роля на Червен, стопанското му замогване, нарастването на градското население и териториалното разширение утвърждават тенденцията за укрепване на цялата застроена площ и разчупва рамките на утвърденото в по-ранен етап градоустройствено строителство".

Цитадела
Основен център в града се явява именно Цитаделата с феодалния замък или "самостоятелно платово укрепление" според К. Шкорпил, който изпълнява административна функция. Планът му е с неправилна форма и приблизителни размери 60 м. на 30 м., с разположение югоизток-северозапад. Застроената и укрепена площ е ок. 2000 кв. м. При изграждането му максимално е използвана естествената защитеност от скалите, тъй като там те са най-стръмни и непосредствената близост на реката, връзката с нея се осъществяваля чрез пътека изсечена в скалата.
Замъкът е изграден на два етапа: края на ХІІ в. - нач на ХІІІ в. и първата половина на ХІV в. Постройките са разположени около открит вътрешен двор, там се намира и църква № 3. Тази църква е разположена срещу входа на замъка и допълва и раздвижва линиите на сградите и стените около нея с полукръглия си план, полукръгли ниши и полукръгли колони. Редуването на бял камък и тухла, арките обрамчени с два реда тухли и украсени с керамични панички внасят допълнително раздвижване в цялостната картина. В замъка има жилищни помещения на етажа и такива със стопанско или отбранително значение в приземието. В двора се намира и водохранилище, издълбано в земята. При нападение стените и бойната кула в югоизточната част защитавали населението в замъка. Интересен е фактът, че сградата е изградена като типичен феодален замък, подобно на търновския царски дворец, но няма данни за наличието на феодално зависимо население.
Интересна находка са кръглите бойни топки с диаметър 0,50 м, някои от тях са издялани от камък подобен на кремък, а няколко са от варовик. Тридесет и една са открити подредени до стената при вътрешния северозападен ъгъл на замъка, две - пред входа на сградата и три пред помещение № 2. Това най-вероятно са боеприпаси за требушетната артилерия, която се използвала за разрушаването или повреждането на укрепепителни съоръжения. Поради големите размери на бойните топки се смята, че те не са служили за защита на крепостта, а са били обсадни, използвани от българските царе в техните завоевателни походи.

Църкви
В източната част на Цитаделата се е намирал градският площад, с две църкви около него. Някои от църквите са вградени в самата крепостна стена със зазидани каменни блокове с врязани кръстове. Кръстове и изображения на светците - покровители на града има и около крепостните порти. Най-големи и представителни са църквите № 2 и № 4 в Цитаделата и № 1 и № 10 в западната част на рида. Те обединяват в плана си кръст и купол със здрава архитектурна конструкция. Като част от основната архитектура са обширните наоси и големи притвори, над които се извисява кула-звънарница. Фасадите им били живописни с редуващи се пояси от камък и тухли, както и украсата във високите части на стените цветни керамични орнаменти. Сравнително добре запазени са стенописите в църквите № 5 и № 10.
Църква № 2 имала покритие от оловни листове, а останалите - от керемиди. Църквите са търпели много преустройства. Най-добре това може да се види в църква № 2, която е била пригодена допълнително за катедрална като в олтарната апсида е вкопан синтрон.
Митрополитската църква № 1 е построена върху най-високата част на вътрешния град. Тя представлява голяма, триапсидна, кръстокуполна постройка със звънарница, дълга 19,50 м и широка 8 м. Технологията на строеж е редуване на пояси от камък и тухли. Фасадите са раздвижени от декоративни пиластри, които затварят слепи арки, увенчани с големи декоративни розети и керамични панички. Под покрива има корниз от заострени зъбци. Била покрита с керемиди.
Разположената западно от замъка църква № 4 също е с план на триабсидна, крьстокуполна постройка със звънарница. Поясите от камъни и тухли са с декоративно и конструктивно значение. Фасадата на църква № 4 и днес е особено живописна. Разчленените от малки полуколони стени са имали украса от пояси разноцветни розети и панички, островърхи декоративни арки, подобни на тези от несебърските църкви.
Срещу двореца се намират останките на катедралата на Доростоло-Червенския митрополит. Тя е една от 13-те разкрити църкви в града, строени в стила на Търновската архитектурна школа. Смята се, че е построена набързо през втората половина на ХIV в. под заплахата на настъпващите турски орди, под техния напор митрополитското седалище се премества в църква № 2.
Според открит надпис в Червен е имало и арменска църква.
Повечето от сградите са с план на кръст и имат една или три апсиди на изток с кули-звънарници издигнати над притворите на някои от тях. Стените на всички църкви са били покрити със стенописи, от които днес е запазена малка част. Вътрешното пространство оформяло обширни зали с каменни пейки. Не е изключено в тях да се е събирало местното събрание по подобие на създаващото се градско самоуправление в Средна и Западна Европа.

Постройки
Жилищните сгради са построени амфитеатрално около главната улица и с фасади, насочени към нея. На мястото на разрушени при татарското нашествие сгради в централната част на града са издигнати нови обществено-административни постройки. Силно ограничената площ, пазена от крепостните стени, е наложила Цитаделата и същинският град да бъдат гъсто застроени. Жилищните сгради са били издигани на няколко етажа с долен етаж изсечен в скалата. Стените, дебели 0.50-0.80 м, са с градеж от ломени камъни, споени с кал. Най-вероятно горните етажи са имали паянтова конструкция.
Според начина на градеж можем да предположим за предназначението на постройките в средновековния град и периода на строеж. Разликите са основно в дебелината и начина на градеж на стените:
• Западната крепостна стена е построена върху запазената на височина до 5 м. ранновизантийска, едрите каменни блокове са надградени с по-дребни и пълнеж от ломен камък, споени с бял хоросан и подсилени с хоризонтални дървени греди – сантрачи. Стената е дебела 1,50 - 1,80 м, което е по-малко от долния градеж, но е компенсирано с изкопаването на ров пред нея. От вътрешната страна са били разположени казармени помещения и малка еднокорабна църква. Тя разделя града на две части и е най-добре запазена. В северната й половина се издига кула, която е един от малкото запазени образци на българското крепостно строителство от XIV век. Кулата има четвъртита форма със страна 8,5 м и височина 12 м. Построена е върху основите на подковообразна ранновизантийска входна кула. В горния си край завършва с бойна площадка, заградена с парапет със зъбци. Под тази площадка се намира еркерно наддадено помещение, също пряко свързано с отбранителните функции на кулата. На западната му стена има две амбразури, които се стесняват към външната си страна. През късната античност и известно време през Средновековието в тази кула се намирал западният вход на крепостта, който при едно от преустройствата бил затворен . Новият вход бил изграден южно от кулата. За да бъде по-добре охраняван, над него била построена лека бойна площадка, издадена пред стената. И днес личат гнездата от гредите, които са я поддържали. Това преустройство завършило с изграждането на голям казармен комплекс.
• Източната стена е изградена изцяло наново пред останките от старата и е с дебелина 2,30 м и бастиони изградени на 11 м един от друг.
• Стените на замъка (1,20 - 1,50 м) са градени в почти неправилни редове от грубо дялан камък едновременно с контрафорсите.
• Жилищните сгради са от ломен камък, споен с кал, основите, които са останали до днес свидетелстват за по-груб градеж.
• С ломени и необрабоени камъни са и лицата на крепостните стени като между тях има пълнеж от баластра и бял хоросан.
• Интересна е и еднокорабната църква при южната стена, която е изцяло изсечена в скалата.

Поминък
Червен е бил голям занаятчийски и железодобивен център. В западната част са разкрити работилници, съоръжения за топене на метал и обработване на рудата, а в Цитаделата е било практикувано ювелирство. Голямото количество от различни монети от ХІV в. и наличието на доста влашки говори за много добре развита търговия, особено с отвъддунавските земи. В църква № 10 са открити тринадесет миниатюрни релефни керамични иконки, скулптурни изображения на птици, разкритите по капители каменни релефи с човешки изображения и други.
Занаятчийските квартали са разположени в подножието близо до крепостната стена.
Силно развито било и керамичното производство. Червенските грънчари правели както обикновени кухненски, така и съдове със сграфито украса.
Много добре било развито златарството, показател за което са многото намерени глинени поти - съдчета за топене на благородни метали, калъпи за отливане на накити, златарски инструменти и др. В едно голямо жилище във вътрешния град заедно с монетно съкровище е открито кюлче сребро и финна сребърна тел, които вероятно са принадлежали на майстор-златар. Част от находките са и пръстени, обеци, сребърни и медни копчета и др. За нуждите на града са извършвани и много строителни работи, което говори за развити - каменоделство, тухларство, дървообработване. Голяма част от населението на Червен се занимавало със земеделие. Предпоставка за това бил затвореният характер на средновековното стопанство, което налагало изхранване и търговия със земеделски произведения. Развито било и скотовъдството. Източно от замъка са запазени обори с изсечени в скалата хранилки за животни. Навсякъде се срещат подкови и кости от домашни животни.
Разкритите колективни монетни находки изцяло потвърждават и високото ниво на търговията, която се развивала. Едната съдържа 1815 гроша от Иван Александър с Михаил Асен (1331-1355) и от Иван Шишман (1371-1391). Друго голямо съкровище от грошове на Иван Шишман е било открито в мините, североизточно от града. В същинския град са разкрити две сребърни съкровища от 360 и 495 гроша и полугроша от Иван Александър и сина му Михаил Асен, Иван Срацимир (1360-1396) и влашки монети от втората половина на XIV век.
През 1952 г. в западния край на същинския град са разкрити работилници с изсечени в скалата дълбоки крушовидни пещи за топене на желязо. В стените им се забелязва канал за подаване на технологично необходимия въздух. Край тях е намерено голямо количество желязна шлака. Явно това са следи от металургичното производство на Червен, което се базирало на пръснати из района ограничени количества лимонитни и хематитни руди.

Водоизточници
Във връзка с издръжливостта на града при обсада били предвидени и големи запаси вода, съхранявана в две водохранилища. Едното било изсечено в скалната основа, а другото се намирало в едно от помещенията на замъка. Водната кула над кладенеца близо до владетелското жилище също била използвана при обсада. В засводено помещение под кулата имало каптиран извор с голям дебит. По тунел, висок 2,40 м, изграден от правилни клиновидно оформени каменни блокове с шахтовиден отдушник на тавана се стигало до покрит коридор, който достига подножието на отвесната скала. По нея са изсечени стъпала, водещи до замъка. Поради силния наклон на терена стъпала са изградени и в тунела, и в коридора. Водоснабдителното съоръжение осигурявало вода на Цитаделата по време на обсада, затова било здраво укрепено.

Улици
Тесните улици и високите крепостни стени били изградени по начин, който максимално оползотворява наличното пространство и въпреки това остава чувството за простор и подреденост. Преградните стени и напречните зидове спирали врага отвън, но предоставяли живописна гледка към реката и природата на жителите вътре в крепостта.
Около църквите в Цитаделата се наблюдават обособени квартали. Уличната мрежа също е много добре изградена. Централната улица представлява основната транспортна ос и пресича града в посока изток-запад като се свързва с извънградските пътища. Около основната улица, както и около няколко второстепенни, са разположени жилищните, стопанските и др. сгради. Тя също е съобразена с отбраната на града. Главната улица преминава близо до замъка, но променя посоката си към тесен проход (ширина 2,60 м), който води към западната порта. Изсечена в скалата, улицата продължава по-надолу и завива рязко към портата. От външната и страна се намирал отбранителният ров.
Предполага се, че търговците, житарите, болярите, митрополита и конниците са минавали и по друг път откъм Дунав покрай Селище.

Религия
Върху зидове на църквите от XII - XIV в. са открити няколко рисунки на конници, елени и грифони със странни туловища. Тъй като местността е обитавана още от траките, логично е Червен още преди покръстването да е бил известен езически култов център. В Червен са намерени най-ранните надгробни паметници у нас. Открити са вградени в крепостната стена. В продължение на векове градът е бил военно-административен и религиозен център на хърцоите. Началото на етнографската група "хърцои" се поставя от съюз между българи, славяни и траки, а името "хърцои" е сходно с името на славянското слънчево божество Хърс. Самата крепост се намира до село Кошово. Там са открити жертвеници - т. нар. "шараптани", които са доказателство, че Червен още преди покръстването си е бил могъщ езически култов център. На юг от крепостта е Тумбата, а на север - Голям рай манастир, Малък рай манастир и Кошута, които характеризират Червен като дохристиянски център. И в днешния Червен надгробните паметници са със знаците на "световното дърво" на езичниците.
Открит е манастирски комплекс в скалите, за който се знае че е изграден с дарителството на Иван Асен II. Намерени са множество скални икони. В манастира има училище, където са се обучавали младежи за църковния клир и за светски професии. Като митрополитски град Червен бил притегателен център на книжовници, живописци и дейци на средновековната култура. През 1235 г. с обявяването на града за митрополитско средище започва процес на поява, укрепване и развитие на скалното монашество в района, за което свидетелстват множеството скални манастири по долината на р. Русенски Лом, които са тясно свързани с митрополитския център.
В пряка връзка с развитието на Червен бил и намиращият се на около петнадесет километра от него голям манастирски комплекс при с. Иваново. В него са запазени стенописи, които бележат върхове в развитието на българското изобразително изкуство и на които се дължи включването на този комплекс в списъка на световното историческо наследство на ЮНЕСКО.

Средновековен път
Открити са останки от средновековен път на около 500 м. северозападно от село Червен, в Москов дол. Пътят, застлан с плочи, е бил широк 4.5 м. Малко по надолу от Москов дол, на двата бряга на река Черни Лом, е имало останки от подпорни стълбове на мост. От моста пътят е вървял по северозападния склон на Червенската крепост и е достигал до югозападната част на града. Посоката на пътя показва, че той е водил до Търнов град. От него вероятно е имало отклонение за Русе. Сега само на отделни места е запазена настилката, затревена и покрита с храсти, но трасето добре се очертава.

Статии

Каменните топки от Червен като извор за военната история на България през Средните векове

Снимки

Планове

Посетете

Надморска височина: 113 м.
GPS координати: 43*37’24” С.Ш. и 26*01’22” И.Д.
Археологически находки от Червен се съхраняват в Националния исторически музей в София, Националния археологически музей в София и Регионалния исторически музей в Русе. Обявен е за Национален археологически резерват през 1965 г. и е много популярен туристически обект с добре изградена инфраструктура.
Проектът "Русе - Иваново - Червен: Пътуване от съвременността към Средновековието" е определен за най-сериозния и мащабен проект по програма ФАР "Развитие на българския културен туризъм".
По този проект е саниран пътят от паркинга до охранителната кула, направени са стъпала, изграден е и мост по пешеходния подход до нея, ремонтирани са настилките и са поставени парапети. До паркинга е изграден обслужващ сектор (WC, информационен център, продажба на сувенири). Изградени са още и канализационни шахти, външно електрозахранване до археологическата база, ремонт на съществуващия водопровод.

Източници

Йорданов, Ст., За някои общи и специфични черти в развитието на средновековен Червен през ХІІІ - ХІV в. В: Историко-археологически изследвания. В памет на проф. Станчо Ваклинов, Велико Търново, 1991.
Ковачев, Н., Названията на няколко укрепени средновековни селища като извор за етногенезиса на българския народ. В: Средновековният български град, С., 1980.
Овчаров, Т., Материална култура ва Второто Българско Царство, Велико Търново, 1994.
Харбова, М., Укрепеният български град ХІІІ - ХІV в, 1979.
П. Мутафчиев, В. Мутафчиева, История на българския народ, С., 1995.
Цв. Дремсизова- Нелчинова и Д. Иванов (1983) "Археологически паметници в Русенски окръг", стр. 77, Център за пропаганда, информация и печат при Комитета за култура гр. София

Автор: Христинка Христова, Ангел Конаклиев, Цанко Минков, Милко Гърдев,

Снимки: Милко Гърдев, Янислав Желев